Проучване на АЕЖ: Политическият натиск е водещ и агресивен, журналисти се самоцензурират

Проучване на АЕЖ: Политическият натиск е водещ и агресивен, журналисти се самоцензурират


Политическият натиск върху медиите в България е водещ, доминира и е дори агресивен. Всеки пети журналист се самоцензурира, тормозът върху журналистите се увеличава - чрез оклеветяване и администрация, а регионалната журналистика е изчезващ вид.


Това са част от изводите на петото проучване за състоянието на свободата на словото, което Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ) провежда. В изследването са се включили над 200 журналисти, като те са попълвали анкета в периода май - юни. Авторът на проучването - доктор Илия Вълков, който е член на асоциацията и журналист от "Клуб З", уточни, че картината и резултатите биха били различни, ако периодът на изследването включваше антиправителствените протести.


Общата оценка е, че през 2020 година медийната среда е описана като ,,развитие в застой". Резултатите от проучването през 2015 година остават почти непроменени от 2015 г. - почти всеки втори български журналист дава оценки за свободата на словото в България "лоша" и "много лоша, а "отлична" - едва 3%.




"Трябва да говорим повече за проблемите и то да го правят журналистите, да го правят обединено. Има устойчиви проблеми, които са нерешени през годините и които може да се задълбочават заради икономическата и финансова криза. Натискът става нетърпим - трябва да кажем стига. Надявам се този доклад да бъде една от поредните крачки, за да подобрим медийната среда", каза още авторът на изследването Илия Вълков. Пълният текст на доклада - тук.

Политическите елити оказват силен натиск

"Културата на натиск се засилва. Изследването отчита много сериозен и опасен ръст на натиск от страна на политическите елите. Всеки втори журналист отговаря с "да" дали е бил обект на натиск или усеща натиск", заяви Илия Вълков. "Външният натиск е около 70%, като за толкова той е и политически. Почти 30 % свидетелстват за натиск и от държавни институции, което прави много сериозен дял на натиска отвън. Един от всеки пети журналисти заявява, че се самоцензурира. А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими.


Скрийншот от презентацията на АЕЖ

© Скрийншот

Скрийншот от презентацията на АЕЖ


Наблюдава се притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация или да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии. Над 80% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на подобно отношение "често" или "понякога".
Симптоматичен за натиска е и двоякото отношение към критичните медии и журналисти. През годините има много данни за журналисти, които си вършват работата както трябва, но биват вадени от мейлинг листите на пресцентровете, не им се дава най-обикновена информация. Ако се опитат да зададат въпрос, ги принуждават да питат през закона за обществена информация.


Доминира и тормоза над журналисти. Все така има ръст на клеветите към журналисти, които работят в критични медии или си вършат работата. Множеството са примерите за оклеветяване в жълтокафяви издания", показва още проучването.


Журналистика по време на пандемия


Пандемията от коронавируса се е отразила не само върху финансовото състояние на медиите, но се е наложила промяна в режима на работа на журналистите. В анкетите се отбелязват и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори анкетира - 52%, вижда ограничения върху свободата на словото от приложените мерки по време на извънредното положение.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK