И след съдебно решение: държавна компания отказва информация за 350 млн. лв. разход

Плавателният канал №2 между Варненското и Белославското езеро.

© Капитал

Плавателният канал №2 между Варненското и Белославското езеро.



Избори 2022

Директорът на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов започна "игра на котка и мишка", за да не предостави на "Дневник" информация, поискана по Закона за достъп до обществена информация. Той беше задължен да го направи с решение на варненския Административен съд от 25 септември т.г. Поисканите данни трябва да покажат начина, по който без търг и възлагане на обществена поръчка руската компания "Гидрострой" получи от държавата 350 млн. лв. за удълбочаването на плавателните канали в "Пристанище Варна".


За първи път Забуртов отказа да даде поисканата информация в края на май т.г. с


мотива, че тя представлявала търговска тайна




В отказа си той написа, че тя се отнасяла до трето лице - едноличното държавно дружество "Транспортно и строително възстановяване", поради което от него е било изискано становище. От там изразили несъгласие за предоставяне на исканата информация с мотива, че разгласяването й "може да бъде използвано от други фирми за подобряване на техни бъдещи офертни предложения, което ще доведе до накърняване интересите на "Транспортно и строително възстановяване".


След като този отказ беше обжалван и след решението на Административния съд във Варна от септември, с което Забуртов беше задължен да предостави пълните данни за това с кого и на каква цена са сключени договорите за извършваните драгажни работи във Варненското езеро, той изпрати до "Дневник"


втора съвършено различна версия за мълчанието по поставените въпроси


Според нея, държавното предприятие, което управлява, не разполагало с поисканата информация за това, с кого са сключени договорите на "Транспортно и строително възстановяване". В отговорите си обаче той изобщо е пропуснал въпроса за цената, платена на "Гидрострой".


В края на април т.г. кабинетът разреши започването на работата по удълбочаването на двата плавателни канала - 1 и 2, по които корабите достигат от морето до Варненското езеро и пристанище "Варна - запад". Скоро след това кабинетът даде разрешение на четири кораба, собственост на руската компания "Гидрострой", да работят във вътрешните водни пространства на страната. За тази дейност от национални бюджет бяха отпуснати 350 млн. лева.


Финансирането мина през държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", а то без търг за възлагане на обществена поръчка го предостави на търговското дружество "Транспортно и строително възстановяване", което е 100% собственост на държавата чрез транспортното министерство. От своя страна също


без търг и обществено поръчка то наеме руската "Гидрострой"


Още на 7 май т. г. "Дневник" поиска със заявление по Закона за достъп до обществена информация от Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" справка, която трябваше да съдържа копие от текста на споразумение, сключено между него и държавната търговска компания "Транспортно строителство и възстановяване", за удълбочаване на плавателните канали във варненското пристанище. Със същото заявление беше поискана и справка за това как отново без търг "Транспортно строителство и възстановяване", чийто принципал е Министерството на транспорта, е избрало регистрираната в анклава Калининград "Гидрострой", за да сключи с нея договор за извършване на драгажните работи.


Частичните отговори на въпросите, предоставени на "Дневник" от "Пристанищна инфраструктура" след съдебното решение обаче породиха


още въпроси


"Съгласно подписаното между страните споразумение ("Пристанищна инфраструктура" и "Транспортно и строително възстановяване", бел. ред.), изпълнителят следва да изготви и предаде Инвестиционен проект във фаза Работен проект. За обекта не е изготвян Технически проект", пише в информацията, подписана от Ангел Забуртов. Така остава висящ въпросът, как при липсата на технически проект правителството е определило цената от 350 млн. лв. и каква част от тях е получила "Гидрострой".


Сред мотивите за отказа да бъде предоставена информацията, поискана от "Пристанищна инфраструктура" бяха и тези, че


нямало как да бъде обоснован надделяващия обществен интерес


към темата.


На административно-правен жаргон това означава, че обществото няма интерес да знае, как и защо пари от националния бюджет са предоставени без търг на чуждестранна компания през две държавни дружества.


Без отговор остава и друг, не по-малко важен въпрос: Чии проблеми ще реши удълбочаването на двата плавателни канала, които осигуряват достъпа на кораби към пристанищата във Варненското и Белославското езера?


"Ще направим така, че вратата на България по море - Варна, да бъде отворена за най-тежките кораби, които в момента не могат да влизат, каза преди време Росен Желязков в интервю за Би Ти Ви. Целта на проекта е да има удълбочаване до 13 метра". Според него по този начин транспортът по море през варненското пристанище щял да поевтинее, а самото то щяло да стане по-атрактивно в


конкуренцията с Констанца


Водният път през Варненското и Белославското езера обслужва няколко от големите заводи в Девня - "Агрополихим", "Солвей Соди" и "Девня цимент", както и фериботите, чийто терминал се намира в Белослав. Разстоянието от Варненския залив до там е около 25 км, а фарватерът преминава под Аспаруховия мост и два канала, които периодично се затлачват.


Въпросът за нуждата от допълнителна дълбочина през тях е поставяна на дневен ред многократно от собствениците на "Агрополихим", които искат да осигурят до пристанище "Варна - запад" достъп на 50-60 хил. тонни кораби, а не само до 30 хил. т., както е в момента. Данните, предоставени от "Пристанищна инфраструктура" звучат още по-оптимистично.


"Целта на проекта е да се позволи на по-големи кораби - до 60 - 70 хил. т. да влизат в акваторията на пристанищните терминали след плавателни канали 1 и 2", пише в тях.


Правителството обаче реши да отдели пари за тази дейност едва когато почетният председател на ДПС Ахмед Доган започна реализацията на проекта си за ново пристанище в ТЕЦ "Варна". То се намира в дъното на Варненското езеро и точно на входа на другия изкуствено прокопан плавателен канал, който го свързва с Белославското.

Сателинна снимка на двата плавателни канала, които предстои да бъадат удълбочени ( в дясно), Варненското и Белославското езера. Пристанището на ТЕЦ "Варна" е отбелязано в червено.

© Google maps

Сателинна снимка на двата плавателни канала, които предстои да бъадат удълбочени ( в дясно), Варненското и Белославското езера. Пристанището на ТЕЦ "Варна" е отбелязано в червено.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK