Трудно, но не невъзможно: държавата мисли как да наказва болниците за отказано COVID лечение

Трудно, но не невъзможно: държавата мисли как да наказва болниците за отказано COVID лечение

© Надежда Чипева, Капитал



Прехвърляне от болница в друга, от телефонен разговор в следващ, от институция на институция - това са част от опасенията, които се въртят в главата на потенциален пациент при регистрираните в последните две седмици рекорди от новозаразени с коронавирус и настанени в болници. Някои от тях вече са се превърнали в кошмарна реалност, както сочи поредицата от придобили публична известност примери с върнати от лечебните заведения пациенти.


Близо осем месеца от началото на епидемията от коронавирус в България здравният министър проф. Костадин Ангелов обяви в средата на октомври "Имаме нужда от помощ" за COVID болниците. След което обясни, че тепърва се обсъждат начини за санкциониране на лечебните заведения, които отказват да лекуват COVID пациенти.


Отпратен, въпреки че не може да диша


През последните две седмици станаха известни редица случаи, в които съмнителни за коронавирус пациенти или доказано заразени са отпратени от болници с аргумента, че няма място за тяхното настаняване.




В понеделник в ефира на "Нова телевизия" дъщерята на починал 76-годишен мъж от Плевен разказва, че той е бил закаран със симптоми на COVID-19 в университетската болница "Д-р Георги Странски" в града. Изпратен е обаче у дома си, за да изчака резултата от направения PCR тест. Момчил Цветков, говорител на университетската болница "Д-р Георги Странски" в Плевен, заяви пред медията, че мъжът е бил прегледан и лекуван, но не е хоспитализиран, защото в т.нар. триаж сектор, в който са настанени очакващите резултати от PCR тест - нямало достатъчно места и се настанявали само хората в най-тежко състояние.


Българската национална телевизия (БНТ) информира за 64-годишен мъж от Димитровград с пневмония и доказан SARS-CoV-2 (вирусът, който предизвиква COVID-19 - бел. ред.), който се лекува в дома си, а близките му твърдят, че две болници са отказали да го приемат, защото нямат свободни места за пациенти с коронавирус. Аналогичен сюжет с жена от Несебър разказва Би Ти Ви: отказан й е прием в Бургас заради липса на легла, но се очаква резултат от проверка на РЗИ, защото според информацията на здравната инспекция места за хоспитализиране на болни има.


А сега накъде


На фона на сигналите за отказано лечение министърът на здравеопазването Костадин Ангелов анонсира създаване на Национален логистичен център за COVID-19, който според официалното съобщение на ведомството трябва да заработи през тази седмица.


"Той ще работи като кол-център 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, като държавата ще бъде разделена на административни райони", каза проф. Ангелов. По думите му звеното ще цели да се координират редица институции и там "решенията ще бъдат вземани на момента", за да не се разкарват пациенти, "когато има показатели за болнично лечение". Според заповед тези показатели са: възраст на пациента над 60 години (по преценка на лекар за общото състояние); придружаващо заболяване, слаб имунитет; задух, храчки, храчки с кръв;


Също миналата седмица министърът на здравеопазването съобщи, че във ведомството се обсъждали

"промени в закона за налагане на санкции на лечебни заведения, които отказват да лекуват болни с COVID"
Ангелов каза общо, че се обсъжда наказанията да бъдат финансови, но е възможно и временно да се прекрати договорът на дадена болница със Здравната каса. Конкретика засега не е известна и министърът не се ангажира със срок на въвеждането на такива правила.


В ефира на "Нова телевизия" миналата седмица главният държавен здравен инспектор и член на щаба доц. Ангел Кунчев каза, че е предложил да има и по-крайна санкция - да се отнема лицензът на болницата при отказано лечение на COVID пациент.


Наказания с много условности


Проблеми с отказ от лечение и пренасочване на болни от едно място към друго има в България и отпреди COVID кризата. В закона за здравето и сега са предвидени наказания за това, обяснява адвокат Мария Шаркова, която е специалист по медицинско право. Те са парични и могат да бъдат наложени от агенция "Медицински надзор" на даден медик или на конкретна болница след сезиране на здравните власти: от 300 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 лв. до 1500 лв. По думите на Шаркова обаче глобите се обжалват и често съдът ги отменя.


По отношение на гражданските дела за медицински казуси според наблюденията на Шаркова отново делата се печелят по-често от лечебните заведения. "Дали защото пациентите не са могли да докажат по съответния ред или в действителност не е имало допуснато нарушение, вече не може да се каже. Съдебното решение си е съдебно решение. Защо се е стигнало дотам е съвършено друг въпрос", казва юристът.


Ако болницата няма необходимите условия (напр. липса на места, на специалисти, на апаратура - бел. авт.) и състоянието на пациента не е спешно, то тя "трябва да изготви необходимата медицинска документация, да уговори приема и да организира съответния транспорт", твърди Шаркова. Ако пък човек има спешна нужда от медицинска помощ, "това, че няма места, не може да оправдае никого. Те са са длъжни при всички положения да окажат необходимия обем медицинска помощ докато се организира преместването на пациента на подходящо място".


По думите ѝ, за да се докаже отказ от лечение, трябва да има свидетелски показания; медицинска документация, от която да става известно, че състоянието е било спешно, пък човекът не е бил лекуван правилно. "Ако пациентът дори не е регистриран в системата на болницата, тогава става много трудно и ще е дума срещу дума. Едната страна ще каже, че помощ не е оказана, а другата - че пациентът не е посещавал даденото лечебно заведение", обяснява адвокатът.


Със заповед на министъра на здравеопазването от 23 октомври се разпорежда на всички болници в областите със заболеваемост от 60 до 120 души на 100 хил. население и над 120 души на 100 хил. население (оцветени в оранжево и червено на картата на България - бел. авт.) да разкрият "COVID структури". В тях трябва да има съответно 5% и 10% от леглата от общия капацитет на болницата. Осигуряването на лекари, които да се грижат за допълнителните пациенти не се споменава в заповедта.


Карта на Националния оперативен щаб за коронавируса

Карта на Националния оперативен щаб за коронавируса


Според адв. Шаркова анонсираните от министъра на здравеопазването законови промени целят наказване на болниците, които на сегашния етап откажат да разкрият COVID легла или не настаняват заразени пациенти.


"Ако идеята е съответната патология да се лекува в специализирана болница - например хематологично заболяване заедно с COVID-19, вместо да се мести пациентът, това звучи логично. Но ако просто така хаотично ще се изпращат някакви хора да ги лекуват в стил вица "носете маски, за да не се наложи да ви интубира акушер-гинеколог", това вече е безумно", казва Мария Шаркова.


Според адвоката в правилата не влизат "екстремалните хипотези", които бяха реалност в някои европейски страни през пролетта, когато "се съобщаваше за случаи, при които трябва да се прецени един дихателен апарат на кой по-напред да се сложи". Засега няма официални данни за недостиг на легла за COVID болни в България.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK