Парламентът гласува как да се излъчат делегирани прокурори, които да работят с Кьовеши

Ръководителят на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши

© Анелия Николова

Ръководителят на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши



С 96 гласа "за", 7 "против" и 61 "въздържал се" парламентът прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въвеждат мерки по прилагането на европейски регламент за сътрудничество с Европейската прокуратура и се въвежда регламент за излъчването на европейски делегирани прокурори, които да работят по престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС.


Поправките в НПК бяха атакувани от БСП както в правната комисия, така и в пленарната зала днес. Предстои те да минат на второ четене и едва след повторно гласуване да влязат в сила.


Какво предвиждат новите промени в НПК


Предложението за поправки е на Министерския съвет, който предлага европейските делегирани прокурори да не са подчинени на преките си ръководители и на главния прокурор Иван Гешев, а да работят по указанията само на Службата на европейския главен прокурор. Те обаче запазват всичките си права и функции като прокурори в България.




Подборът кой да работи по разкриването на престъпления, свързани с източване на евросредства, ще се прави от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), а решението за кандидатите ще стигне до Брюксел чрез министъра на правосъдието.


B зaĸoнoпpeĸтa нe e посочено колко точно ще бъдат делегираните прокурори, като е записано, че те ще са повече от двама. По регламент всяка държава предлага минимум двама прокурори, a тoчният им бpoй ce oпpeдeля нa нaциoнaлнo нивo cлeд cъглacyвaнe c eвpoпeйcĸия глaвeн пpoĸypop. Главният прокурор Иван Гешев, а наскоро и заместничката му Красимира Филипова неколкократно са изразявали пред Лаура Кьовеши позицията, че двама прокурори за България не са достатъчни. Гешев бе посочил, че трябва да бъдат назначени поне трима.


Възраженията - непрозрачна процедура, "затворена" в прокурорската колегия на ВСС


Kpyм Зapĸoв, Корнелия Нинова и други депутати oт БCΠ възразиха срещу проекта за промени в НПК, като обявиха, че процедурата не е ясна, броят не е точно определен и има риск в европейската прокуратура да бъдат изпратени "правилните хора".


"Не трябва изборът да се "затваря" само в прокурорската колегия на ВСС. От този европейски делегиран прокурор ще зависи много. Според сега предложения вариант не са заложени никакви критерии, на които трябва да отговарят кандидатите. Те се предлагат на Европейската прокуратура чрез министъра на правосъдието, който в случая е само пощенска кутия. Според нас европейските делегирани прокурори трябва да се избира поне от пленума на ВСС (в който влизат както съдии, така и прокурори и следователи от професионалната и парламентарната квота - бел. ред.), при това кандидатурите им да се гласуват с квалифицирано мнозинство", обясни позицията на БСП Крум Зарков.


Той посочи, че подборът трябва да бъде прозрачен, за да не се стига до срамни ситуации, в които изборът да бъде оспорен и отхвърлен. По думите на Зарков са направени някакви усилия тези обвинители да не са подчинени на главния прокурор, но все още е записано, че освен по дела за финансовите интереси на ЕС ще може да работи и по други.


Според БСП по тези други дела той ще остане "под шапката" и на подчинение на главния прокурор. Освен това остава неясно и колко души ще бъдат предложени и кой може да ги предлага - един или няколко от членовете на прокурорската колегия, неправителствени организации, правителството или друг орган. По думите на Зарков се забелязва и "стремеж всичко да се прехвърля към специализираната прокуратура", заради което той смята, че делегираните прокурори ще бъдат кадри на спецпрокуратурата.


Той обаче подчерта, че еврорегламентът не задължава държавите да предлагат само и единствено действащи прокурори, а е възможно те да бъдат съдии или следователи.

Според депутати от опозицията има риск позицията европейски делегиран прокурор да бъде "награда за хора, които са били послушни и са изпълнявали поръчки", като Зарков добави: "Законопроектът е написан така, че ако не показва точния човек, то показва от кои среди да го изберете."

Според Корнелия Нинова този законопроект е опасност. "Големият проблем на ГЕРБ е корупцията, а също така и недоверието на българските граждани. Това ще засили евроскептицизма", заяви тя от парламентарната трибуна и попита протестиращите къде са днес, като ги призова да не мълчат.


ГЕРБ: По времето на БСП бяха замразени ИСПА, ФАР и САПАРД


Десислава Атанасова от ГЕРБ направи ретроспекция и припомни, че заради корупция и нарушени процедури по обществени поръчки за България бяха замразявани евросредства по предприсъединителните фондове по времето, в които БСП е била част от управлението.


"През 2008 г. бяха замразени средства по ИСПА, ФАР, САПАРД - заради корупция или организирана престъпност. По ИСПА бяха замразени средствата за магистрала "Люлин", за летище София и втори мост при Дунав. Бяха открити системни нередности по САПАРД и през 2013 г., когато бяхте част от управляващата коалиция, също имаше спрени средства. И вие ми говорите за корупция?", обяви Атанасова пред депутатите.


Нинова репликира, като каза, че не се казва Сергей Станишев, и призова да не се живее в миналото, а в 2020 г., когато хората виждат пачки с пари на едно нощно шкафче и пистолет, с който се пазят.


Красимир Ципов върна дебата по темата и обясни, че прокурорската колегия на ВСС няма да избира европейските делегирани прокурор, а ще предлага такива. "Държавите членки определят кандидатите, а самите органи на европейската прокуратура назначават тези европейски делегирани прокурори. В този законопроект уреждаме процедура, за да определим кандидати, а не европейски делегирани прокурори", обясни Ципов.


Той каза, че в процедурата включва преглеждане на атестацията на съответния магистрат, а в промените в Закона за съдебната власт е записано, че се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя, и оценките за тяхната работа по регламент става част от атестацията им.


"Втората неистина - че прокурорската колегия ще избира само прокурори. Нека не изкривяваме това, което пише в този законопроект. Неслучайно е записано - повече от 2-ма. За да може всяка държава членка да предложи колко и европейската прокуратура да прецени колко и кои да назначи. Въпросът е да не ограничим страната ни да предложи достатъчно и добри кандидатури. Законопроектът дава достатъчно ясни рамки. Голяма част от нещата са записани в самия регламент", обясни Ципов и призова за принципна подкрепа на промените, като призна, че има и пропуски, но те могат да бъдат коригирани между първо и второ четене.


Само преди дни в нов доклад на Центъра за изследване на демокрацията бе изчислено, че измамите с еврофондове в България са съизмерими с най-големите пазари на организираната престъпност като трафика на хора, разпространението на наркотици и нелегалната търговия с горива. Според експертни оценки злоупотребите се движат между 5 и 15% от финансовите средства, получени от бенефициентите на оперативните програми в България. При общ бюджет 23.2 млрд. лв. потенциалните щети за програмния период 2014 - 2020 г. са между 1.16 млрд. и 3.48 млрд. лв. На годишна база (приемайки 7-годишен срок на действие на програмите) щетите са между 166 млн. и 498 млн. лв.


Повече за доклада - четете тук


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK