България ще иска пари за възстановяване от ЕС за зелена икономика и цифровизация

България ще иска пари за възстановяване от ЕС за зелена икономика и цифровизация

© Велко Ангелов



12 млрд. лева грантове и до 9 млрд. лева достъп до заеми - ако държавата прецени, че има нужда от заеми - това са парите по фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU, до които България ще има достъп, обяви вицепремиер Томислав Дончев днес.


Самият фонд трябва тепърва да бъде одобрен на европейско ниво, а след това България да получи зелена светлина от еврокомисията за своя план.


Основните суми в българския план ще отидат за зелена икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство; второто по големина перо е предвидено за регионалните икономики. Краен срок за изразходване на средствата е 2026 г., но две трети от него трябва да е договорен в първите две години. Планът би удвоил размера на публичните инвестиции в страната.




"За мен изключително важни са реформите - реформи, които са на дневен ред и следвайки плана "пари срещу реформи", е изключително важно да се състоят във всяка държава членка", каза Дончев.


Първи стълб - Иновативна България - изграждане на икономика, базирана на знанието. 20% от ресурсите на плана (2 431.9 млн. лв) ще отидат за изграждане на кабинети по точни и природни науки в училищата; модернизиране на образователните институции, изграждане на центрове за личностно развитие; програма за икономическо възстановяване и трансформация; подкрепа за развитие на индустриални паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.


Втори стълб - Зелена България - устойчиво управление на природните ресурси. 37% от ресурсите, или почти 4.5 млрд. лева, са предвидени за кръгова и нисковъглеродна икономика; биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. (Повече за преговорите за Общата селскостопанска политика на ЕС за следващите седем години и позицията на България четете тук.)


Основното перо тук са 3 млрд. лева за енергийната ефективност в сградния фонд. Трябва да мислим за слънчеви колектори и други авангардни решения, не само за опаковане, заяви Дончев.


Трети стълб - Свързана България. 22% от плана (2 675.1) отиват за повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, транспортна и цифрова свързаност.


"Надявам се ние да успеем да качим българина отново на влак".


Томислав Дончев,

вицепремиер


806 млн. лева от тях са за цифрова инфраструктура. Предвижда се още дигитализиране на трафика на железниците, както и инвестиции в безопасност и енергийна ефективност на железопътния транспорт. 256 млн. лева са предвидени за купуване на нови влакове и мотриси.


Четвърти стълб - Справедлива България - 2 553.5 подкрепа за социално включване, групи в неравностойно положение, допълнителни инвестиции в здравеопазването. С нея ще бъде приключен процесът на дигитализация на съдебната система. "Предвидено е всеки лист хартия в държавната администрация да бъде сведен до машинно четим формат", заяви Дончев. 192 млн. лева ще отидат за новите документи за самоличност. В същия стълб е подкрепата за обучение на възрастни; деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания; подкрепа на социалната икономика; достъп до европейски културен обмен. 780 млн. лева са предвидени за подобряване на оборудването на болниците и за квалификация на медицински персонал.


"С цел осигуряване на публичност и видимост на подготовката и изпълнението на мерките по плана се подготвя онлайн платформа, която ще предоставя информация в реално време относно работата по плана", обясниха за "Дневник" от правителствената информационна служба миналата седмица.


Как ще работи и кога


"Крайният срок за представяне на плановете е 30 април 2021 г. Комисията обаче насърчава държавите членки да представят своите предварителни проектопланове от 15 октомври 2020 г. (...) Комисията вече има пълна готовност да си сътрудничи с държавите членки при изготвянето на техните планове", гласи съобщение на еврокомисията.


Целият възстановителен пакет все още не е одобрен официално в европейските институции. Той се превърна в "заложник" на преговорите между европарламента и Съвета на ЕС за многогодишната финансова рамка (МФР). Макар Next Generation EU да бе одобрен и от двете институции, съветът задържа финализирането на процедурата с обяснението, че МФР също трябва да бъде одобрена, преди фондът да започне да работи, и обвинява за бавенето европарламента. Евродепутатите не са съгласни и посочват, че вече са дали одобрението си за възстановителния план. Комисията очаква, че законодателството ще влезе в сила на 1 януари 2021 г.


Европейският съвет постигна съгласие за пакет от 672.5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездна финансова подкрепа за подпомагане на изпълнението на инвестициите и реформите. В рамките на механизма на държавите членки ще бъдат предоставени безвъзмездни средства на обща стойност 312.5 милиарда евро, а останалите 360 милиарда евро ще бъдат предоставени под формата на заеми.



За 70% от общо 312.5 милиарда евро, налични под формата на безвъзмездни средства, коефициентът за разпределение ще вземе предвид населението на държавата членка, реципрочната стойност на нейния БВП на глава от населението и средното равнище на безработица през последните 5 години (2015-2019 г.), винаги в сравнение със средното за ЕС равнище. За останалите 30% показателят за безработицата за периода 2015-2019 г. ще бъде заменен във формулата с наблюдаваната загуба на реален БВП през 2020 г. и наблюдаваната кумулативна загуба на реален БВП за периода 2020-2021 г.


Държавите членки могат също така да поискат заем по механизма. Максималният размер на заемите за всяка държава членка няма да надвишава 6.8% от нейния брутен национален доход. При наличието на средства е възможно обаче тази стойност да бъде увеличена при изключителни обстоятелства.


Как трябва да изглеждат плановете
Плановете следва да включват мерки, предназначени за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки по отношение на екологичния и цифровия преход.


Комисията ще оценява плановете за възстановяване и устойчивост въз основа на прозрачни критерии. Дали:


- допринасят за ефективното преодоляване на предизвикателствата, набелязани в съответните специфични за всяка държава препоръки (от Европейския семестър);


- съдържат мерки, които ефективно допринасят за екологичния и цифровия преход,


- укрепват потенциала за растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост на държавата членка.


По предложение на комисията Съветът на ЕС ще одобри нейната оценка на плановете чрез решение за изпълнение. Комисията енергично насърчава държавите членки да включат в плановете си за възстановяване и устойчивост инвестиции и реформи в следните области:


- Ускоряване - приоритетен подход към ориентираните към бъдещето чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на възобновяеми енергийни източници.


- Саниране - подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради.


- Зареждане и презареждане - насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения транспорт.


- Свързване - скорошно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички региони и домакинства, включително влакнестооптични и 5G мрежи.


- Модернизиране - цифровизацията на публичната администрация и на услугите, включително на съдебната система и здравеопазването.


- Разрастване - увеличаването на капацитета на европейските промишлени данни в облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори.


- Преквалификация и повишаване на квалификацията - адаптирането на образователните системи, за да подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK