© Дневник
Министърът на културата Боил Банов и директорът на БНР Андон Балтаков.
Промените в закона за радио и телевизията няма да бъдат оттеглени, а директорът на Българското национално радио (БНР) Андон Балтаков няма да подава оставка.
Това е най-краткото обобщение след близо десет дни и публично напрежение между директора на общественото радио и министерството на културата. На пръв поглед, изглежда, е постигнат компромис, но всъщност не е така. Двете институции останаха на "диаметрално противоположни" позиции, а основният проблем, около който започна кризата, остава и вероятно по него тепърва ще има развитие.
Проектът ZID ZRT 4.08.bez.doc.
На 19 октомври Министерството на културата публикува проект за обществено обсъждане на промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) с основен акцент промяна на начина на финансиране на двете обществени медии - Българското национално радио и Българската национална телевизия. На 21 октомври в ефира на националното радио Балтаков обяви, че иска оставката на министъра на културата Боил Банов и е депозирал своята, защото предложеният проект не е този, около който работната група работила се е обединила. По думите в одобрения вариант са били включени текстове за това как да се управляват двете медии, за синхронизиране на мандатите на управителните съвети и на генералните директори. Банов заяви, че министерството е имало активна роля и е приветствало текстовете.
Любопитен детайл е, че файлът, който е качен за обществено обсъждане в сайта strategy.bg, е озаглавен - ZID ZRT 4.08.bez.doc. Това беше тълкувано като потвърждение, че от разпространения вариант са извадени текстове.
Служители на радиото също поискаха оттегляне на законопроекта. За това призоваха и от Асоциацията на европейските журналисти. Какво предвижда още проектът, внесен на 19 октомври за обществено обсъждане - тук
Как се промени позицията на министерството на културата
Първоначално Министерството на културата отрече да е премахвало, каквито и да е било текстове от проекта, като се оправда, че е било единствено организатор на срещите на работната група. Те обявиха, че всякакви идеи могат да бъдат предложени в хода на общественото обсъждане.
Впоследствие в отговори до "Дневник" те заявиха, че от Българското национално радио (БНР) не са постъпвали становища по повод законопроекта, както и че той е бил изготвян с предварително и изначално очертана цел - да бъде приведено финансирането на обществените медии в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси, и на законодателството в областта на държавните помощи.
Попитани какво смятат за идеята за синхронизираните мандати на управителните съвети и на генералните директори, оттам отговорят, че министерството не е давало "мнения, предложения или налагало своя позиция и политики по която и да е от точките, свързани с регулирането на медийната среда и работата на обществените медии, като се има предвид, че за министъра на културата не са предвидени конкретни правомощия в ЗРТ, свързани с предоставяне на медийни услуги и други", пишат от ведомството. В този смисъл по въпросите, свързани с управлението на обществените медии, се очаква становище, съответно предложения, които да бъдат подкрепяни от съответните заинтересовани институции, гласеше още отговорът.
В крайна сметка по време на срещите на министъра на културата Боил Банов с директора на БНР и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков стана известно, че лично той е премахнал текстовете заради страх от протести.
От министерството визират реакцията от лятото, когато над 100 души реагираха срещу внесените от председателя на комисията по медии в парламента Вежди Рашидов промени, които касаеха само мандатите на генералните директори. Тогава журналисти и общественици видяха в промените опит да се бетонира Емил Кошлуков като шеф на БНТ. На срещата с директора на БНТ през седмицата (28 октомври) Боил Банов заяви, че не може да тръгне срещу обществеността.
© Надежда Чипева Андон Балтаков оттегли оставката си след среща с колегите си от БНР.
Пред Би Ти Ви на 30 октомври, след като Балтаков оттегли оставката си, Банов беше още по-конкретен:
"Лично съм извадил 8 члена от Закона за радиото и телевизията за общественото обсъждане, защото това означаваше да направим пожизнени директори. Тези членове касаят само мандатите на генералните директори и увеличението им, както и мандатите на управителните им съвети. Извадил съм ги, защото точно председателят на Комисията по културата и медиите вкара юли месец един сходен законопроект с удължени мандати на директорите, след което се получи страхотен взрив в общественото пространство и 60 от най-видните ни интелектуалци се подписаха против този закон, а той го изтегли след 2 дни."
"Няма как на такава реакция министерството да извади пак закон с удължени мандати. Комисията по културата работи по такъв законопроект...Не е спорта темата за изтеглянето на тези точки. Изтеглил съм ги, защото това означаваше да направим пожизнени директори. Аз слушам общественото мнение и след като обществото не желае, аз ги махам. Този закон е добре за цялата среда, а мандатите на генералните директори е най-лесно да се внесат, ако обществото преосмисли своето мнение. Приемам критиката, че заемам страната на българските интелектуалци. Досега имаше зависимост. Сега се променят много неща с оглед на обществения интерес и мисията на обществените радио и телевизия. Има много промени", заяви още Банов.
И тук идва основното различие в позициите на министерството на културата и директора на БНР: Балтаков никога не е коментирал продължителността на мандата си, а начина, по който в момента системата го е поставила в ситуация да работи с управителен съвет, който е бил избран за друг директор - отстраненият Светослав Костов. Това му създаде проблеми в началото на мандата, когато той не срещаше подкрепа от управителния съвет за своите решения.
По думи на участниците в работната група текстовете, свързани с управителните съвет и управлението, са били приети от всички. Пред "Дневник" от СЕМ разказаха, че текстовете за управлението на двете обществени медии е логично да са в този законопроект, който е за финансирането, защото ако променяш начина на финансиране, е добре да промениш и начина на управление.
Пред "Дневник" генералният директор на БНТ Емил Кошлуков изрази подкрепа за внесения проект. На срещата с министъра на културата Боил Банов той заяви: "Не се интересуваме много от мандати. Освен това, ако си спомням добре, през годините ние се борихме именно за това - да може обществото на свободни избори да избира депутати, които независимо (да решат) да правят закони. Мисля, че това е само проект, и не смятам, че ние тук в БНТ или вие в министерството, или където и в която и да е група, определят дневния ред. Мисля, че това е парламентът, така че предстои депутатите да решават."
Нито една от другите институции не зае публична позиция в конфликта.
"Лешояди кръжат около БНР"
В депозираната оставка до СЕМ Балтаков беше поискал да бъде освободен от 1 ноември. На 30 октомври той се срещна със служители и журналисти от БНР и се опита отново да обясни позицията си. Пред колегите си той е изразил разочарованието от начина, по който се правят законопроекти в България, но след получената подкрепа е решил да остане начело на общественото радио.
"Дори в момента не ме интересува - сега, когато започнах да мисля в дълбочина - дали този закон ще влезе, или няма да влезе в Народното събрание. Има много по-важна работа, а тя е наистина БНР да стане обществено радио", е заявил Балтаков пред общото събрание, цитиран от сайта на радиото. "Лешояди кръжат около БНР. Срещу нас има хора или позиции, които не отговарят на начина, по който ние искаме да работим и да живеем в това общество. В тази битка трябва да сме заедно. Отивам в СЕМ да си (оттегля оставката - бел. ред.), наистина, накарахте ме, накарахме ме", коментира още Балтаков.
Предстои Министерството на културата да се срещне и с представители на СЕМ. Позицията на ведомството е, че промените за управителните съвети ще бъдат внесени, ако за тях има обществен консенсус. Срокът за общественото обсъждане е 18 ноември.
Андон Балтаков пред "Дневник" за мотивите за оставката си на 22 октомври:
