От Ухан до България - еволюцията на COVID-19, откъде дойде и кога заразява повече

От Ухан до България - еволюцията на COVID-19, откъде дойде и кога заразява повече

© Георги Кожухаров



Германският град Франкфурт е едно от местата, от които коронавирусът е внесен в България, а останалите предстои да се изяснят през следващите месеци. Това е извод от детайлно изследване на коронавируса в страната, проведено в Националния център по заразни и паразитни болести. За целта са избрани проби от заразени със SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID-19 - бел. авт.), групирани от различни части на страната, взети през първите четири месеца от епидемията в България.


За "Дневник" научнопопулярни обяснения по генетика дадоха молекулярните биолози доц. Ивайло Алексиев и доц. Иван Иванов. Те са част от екипа, направил проучването и са начело на националните референтни лаборатории - съответно, по HIV и по антибиотична резистентност.


Защо знаем, че е от Франкфурт


Учените групират пробите и ги наричат клъстери (от английски език: група - бел. авт.), защото се изхожда оттам, че заразените от едно и също място, по приблизително едно и също време ще имат един и същи източник на заразата.




"Имаме няколко обособени български клъстери, от които предполагаме, че поне един от източниците е дошъл от Германия, по-скоро от Франкфурт. Просто генетичната структура на въведения вирус е много сходна с генетичната структура на вирусите, които по това време са били изолирани във Франкфурт", казва доц. Иван Иванов и уточнява, че за останалите групи проби предстои да се изясни откъде са внесли вируса.


По думите му от този факт не трябва да се направи заключение, че българин е отишъл във Франкфурт или някой германец от там е дошъл в България и така се е пренесъл вирусът. "Може да са се срещнали на летището; може да има и посредник; може пациентите да се срещнали на ски в Австрия, като те да не подозират за срещата. Просто вирусът, който е изолиран в Германия, от Франкфурт по генетични показатели е най-близък до този, който е внесен и открит при нас и е в основата да бъде внесен в България", допълва доцентът.

  • На 18 февруари група германски лекари публикуваха писмо, в което описаха като "неуспешен опит" предварителния скрийнинг за симптоми при прибирането на 1 февруари с военен самолет на 126 души с полет от Ухан до Франкфурт. Двама от пътниците се оказаха с позитивен RT-PCR тест за SARS-CoV-2. Спирането на полети и затварянето на граници започна в Европа от средата на март. Малко по-късно германските медии писаха, че е възможно заразата да е влязла в страната първо през Италия, но после се разбра за огнището в австрийския курорт Ишгъл, затворен чак на 14 март.
Интересно е, че молекулярните биолози продължават да издирват допълнителната информация, която се събира в Регионалните здравни инспекции (РЗИ) от пациентите. Това са т. нар. епидемиологични данни и представляват анкета със заразения къде е бил наскоро и с какви хора се е срещал. Предстои да бъде направено засичане на информацията, за да се установи има ли отчетлива връзка между генетичната информация и човешкия разказ.


От Ухан до България - еволюцията на COVID-19, откъде дойде и кога заразява повече

© Георги Кожухаров


Учените не изключват вероятността заразени със SARS-CoV-2 да е имало и преди 8 март, когато бяха първите регистрирани в страната случаи на коронавирус, но да не е засечен, защото даден човек "е имал грипоподобни симптоми, не е боледувал тежко и си е останал вкъщи да се лекува", обяснява доц. Ивайло Алексиев.


Вирусът като родословно дърво


Учените в България знаят какъв точно е коронавирусът във Франкфурт, защото сравняват данните от страната с информацията в Световната генетична банка. Микробиолозите оприличават разпространението на коронавируса по света с родословно дърво, което има хиляди разклонения (все пак става дума за пандемия - бел. авт.), но всяко крайно клонче има връзка с началното.


"Китайският щам в Ухан е първият. От него тръгват тайландски и японски, от тайландският тръгват още две разклонения и така нататък. По принцип в Европа се счита, че баварският щам, дошъл от Китай, е първият", казва доц. Иванов. "Когато се промени геномът, това се нарича мутация и тези мутации въвеждат в биоинформационна програма, която може да изчисли еволюционния път на вирусите", допълва доц. Ивайло Алексиев. (Видео с еволюцията на коронавируса по света вижте в края на статията)


Кой заразява повече


Към момента, има данни, че генетичните особености на коронавируса имат отношение към това, дали се пренася лесно: "За определен генотип на вируса вече е установено, че може да се пренася с по-голяма честота и преобладава в Европа, включително и в България, в Щатите, пък вече и в Азия", обяснява доц. Иван Иванов и казва, че в страната мутацията е дошла от няколко места. Това е съвсем логично, предвид че пандемията се развива, пътуванията са ограничени, но не спрени. А това дава възможност заразата да се разпространява от безсимптомни носители.


От Ухан до България - еволюцията на COVID-19, откъде дойде и кога заразява повече

© Георги Кожухаров


Учените обясняват, че засега различните генотипове на коронавируса нямат отношение към това, дали болестта ще протече тежко. Ключови са генетичните особености на всеки отделен човек: "По-скоро разликата е при хората, които имат много повече рецептори, за които се закачат тези вируси, а други хора имат по-малко рецептори. Тези с повече рецептори теоретично биха се инфектирали по-лесно и по-бурно", обяснява доц. Ивайло Алексиев и допълва за важността на имунната система, която "решава да атакува вируса". Споменатите рецептори са разположени по повърхността на човешките клетки и имат важна функция за редица човешки органи, но пък към тях се прикрепят и вируси.

  • "Рецепторът представлява ключалка. Представете си, че имате сграда с много врати и ключалки. Ако имате правилния ключ, отваряте и влизате, и инфектирате стаята. Ако ключалката не съвпадне към ключа, вирусът не може да влезе в стаята и да зарази", казва метафорично доц. Алексиев. В метафоричния му пример стаята е човешка клетка, рецепторът е ключалка на врата, а шиповете на вируса са ключът.
Според микробиолозите не е еднозначно доказано и, че по-голямото количество вирус в човешкото тяло води до по-тежко протичане на заболяването. Учените отново насочват към генетичните особености на всеки: "Дори и да има много вируси, ако няма достатъчно рецептори, където да се хванат тези вируси, те си отиват", казва доц. Иванов. "Освен това имунната система реагира по сложен, каскаден начин и може да мине леко, може и тежко", допълва доц. Алексиев.


Докога коронавирус


На въпрос, дали SARS-CoV-2 ще изчезне, защото, предавайки се от човек на човек, вирусът отслабва, двамата микробиолози отговарят отрицателно. "В началото си мислехме, че точно така ще стане, като следва хода на други подобни вируси. С предаването от човек на човек да намалява патогенетичният му потенциал и да се увеличава трансмисиваният - това е естественият ход на вирусите: да убиват по-малко, за сметка на това да се разпространява по-лесно. Тук няма такъв момент", заявява доц. Иванов. Затова учените смятат, че начинът за преодоляването на пандемията е разработването на ваксина.


"Сега шансът на вирусите е, че често пътуваме и просто за 24 часа, ако се появи вирус в единия край на света, за една седмица той е навсякъде", казва доц. Ивайло Алексиев. По думите му за епидемиолозите, микробиолозите, вирусолозите "се е знаело, че ще се появи" пандемията, защото рядко, но периодично нововъзникнали вируси мутират така, че да се могат да се предават от човек на човек.


"Вирус, който е характерен за животинското царство, може да премине към човек и да го разболее. Човекът ще се разболее, но не би го предал на друг - това е много трудно. Но в момента, в който вирусът мутира така, че да може да се предава от човек на човек, тогава може да възникне нова пандемия. HIV вирусът е възникнал по подобен начин", обяснява доц. Ивайло Алексиев. (За предишните коронавируси - тук)


https://www.gisaid.org/epiflu-applications/phylodynamics/James Hadfield, Colin Megill, Sidney M Bell, John Huddleston, Barney Potter, Charlton Callender, Pavel Sagulenko, Trevor Bedford, Richard A Neher, Nextstrain: real-time tracking of pathogen evolution, Bioinformatics, Volume 34, Issue 23, 01 December 2018



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK