Излекуван от COVID-19: сложното броене на оздравелите и дългосрочните ефекти от болестта

© Надежда Чипева, Капитал

Всеки ден се чудя - защо се съобщават излекувани от COVID в България? Тук в Холандия никога не са съобщавали такава статистика, защото всъщност последиците от COVID за здравето на един човек могат да са налице месеци наред след изписване от болницата, напр. да не си толкова енергичен както преди това, хронична умора, депресия и други...

Така започва съобщение на Росица Бурла, моя позната, която живее в Холандия. Изпраща ми линк към официалния информационнен портал на Холандия за коронавируса - там няма данни за излекувани. Без претенции за представителност на проучването, проверявам за Белгия и Англия - числа за излекувани не се съобщават. Германия и Чехия обаче съобщават, така че България със сигурност не е единствената страна, която подава такава информация на официалния си портал.

За изминалите месеци от началото на пандемията по света излязоха редица научни сведения за дългосрочните ефекти на COVID-19. Медиците продължават да наблюдават и обобщават сведенията за това какво оставя след себе си в човешкото тяло непознатия досега вирус и колко време е нужно за преодоляването на последствията на боледуване. В България е известно едно подобно проучване - на Военномедицинска академия (ВМА), резултатите от което обаче още не са окончателно обобщени.

Кой в България е излекуван

Според официалната статистика излекуваните от COVID-19 в България от март насам са близо 30 хил. души. До средата на октомври в тази графа на Единната информационна система за коронавируса влизаха всички заразени, които:

- са изписани от болница (това можеше да стане след отпадането на симптомите и два последователни отрицателни PCR теста)

- са преминали задължителната 14-дневната карантина и са дали отрицателен резултат на PCR тест след нея.

След като тестът отпадна като задължително условие за излизане от изолация с аргумента, че след две седмици инфектираните вече не са заразни и при добро общо състояние могат да се върнат към нормалния си начин на живот, въпросът как държавата брои излекуваните стана по-сложен.

В отговор на въпрос на "Дневник" министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов потвърди тази седмица, че всеки заразен, който се лекува вкъщи и е минал 14-дневната изолация, се смята за оздравял. Той повтори тезата, че "след десетия ден пациентите не са заразни". Въпреки това, ако след изолацията човек реши да си направи контролен PCR тест (той е за собствена сметка - бел. авт.), е възможно резултатът да е положителен. Това ще означава, че е носител на заразата - въпреки че е малко вероятно да я предаде на друг - и подлежи на карантина за нови 14 дни.

Не е известно дали хората на домашно лечение след 14 дни автоматично влизат като излекувани в представяната статистика. Объркването се задълбочава и от факта, че поне три пъти в последните десет дни здравният министър публично приравни излекуваните само с изписаните от болница. "Днес имаме 875 излекувани души, които са си тръгнали от лечебните заведения за вкъщи", казва Ангелов в интервю на "Нова телевизия" на 10 ноември. Два дни по-късно докладва на министър-председателя в поредното излъчвано от джипа на Бойко Борисов видео, че "близо 5 хил. човека в рамките на една седмица са излекувани в лечебните заведения в страната" (колкото според Единната информационна система са излекуваните за периода - бел. авт.).

Какво става след "излекуването"

Според актуалната заповед на министъра на здравеопазването хората, които се лекуват в болница, се изписват по преценка на лекуващия лекар при редица критерии, след които са:

След изписването от болница пациентите трябва да са изолирани в дома за допълнителни 14 дни, като в края на периода отново не се изисква отрицателен резултат от PCR тест, за да се прекрати изолацията.

В отговор на въпрос на "Дневник" какъв е механизмът за проследяващо лечение след като COVID пациент е изписан от болница, проф. Костадин Ангелов отговори: "След изписване от болница усложненията не могат да бъдат контролирани от лекаря, тъй като той е в лечебното заведение. Има общопрактикуващ лекар и ако има някакъв тип усложнение, хората имат възможност да се върнат в лечебното заведение в рамките на 30 дни. Това е регламентирано".

Последствията от COVID-19

Макар че сериозният ръст на случаите на COVID-19 в България е едва от месец, медиците вече имат впечатления за последиците от болестта. Лекари от Военномедицинска академия (ВМА) са направили анализ на състоянието на хоспитализирани пациенти с коронаврирус след изписването им. Резултатите не са обобщени окончателно, но част от заключенията бяха коментирани публично.

Пред телевизия "България он еър" доц. Милена Енчева, ръководител на клиниката по пневмология и фтизиатрия, обяснява, че има нужда от проследяване на изписаните пациенти, дори и след като вече имат отрицателни резултати от PCR изследвания. В болницата приемат за наблюдение, изписани след тежко COVID боледуване и им правят кръвни изследвания, компютърна томография на белия дроб, функционални изследвания, за да установят последиците за дихателната система.

"В белия дроб това не чистата форма на пневмония, за която се говори. Една белодробна фиброза и засягане на съдовете под формата на васкулит (възпаление на кръвоносните съдове - бел. авт.), може би е причина за

честите емболични инциденти

(запушване на кръвоносен съд - бел. авт.)", казва доц. Енчева и посочва, че има пациенти, които правят инсулт.

В резултат от наблюденията си на над 30 пациента лекари на ВМА са заключили, че по-тежките изменения са при мъжете и боледуването при тежките случаи

"може да продължи месеци наред"

Пред агенция БГНЕС д-р Рада Прокопова, началник на отделението по кардиология към клиниката по вътрешни болести в болница "Св. Анна" в София казва, че дори месец след боледуването

"хората се чувстват отпаднали и имат симптоми"

"Страда сърцето на първо място предвид свързаността си с белия дроб. Така че COVID пациенти често имат влошаване на налични съдови и сърдечни страдания или изява на съдови и сърдечни страдания, за които не са знаели преди това", коментира лекарят пред медията.

В публикация на Световната здравна организация (СЗО) от септември се съобщава, че около 10% до 15% от заразените с коронавирус развиват остро заболяване, а обикновено хората се възстановяват за между две и шест седмици. COVID-19 може да доведе до продължително боледуване дори и при по-млади пълнолетни, както и при деца, които са без хронични заболявания.

СЗО цитира и проучване на центъра за контрол и превенция за заболяванията в Съединените щати, изводът от което е, че 35% от интервюираните по телефона пациенти с коронавирус не са възстановили предишния си здравен статус 2-3 седмици след като били тествани.

В края на октомври пък генералният директор на Тедрос Аданом Гебрейесус призова в Туитър правителствата по света трябва да познават дългосрочните ефекти от COVID-19 и да осигурят достъп до здравни услуги за тези пациенти.

Съвети за боледувалите вкъщи

Пулмологът София Ангелова съветва хората, които са прекарали COVID-19 вкъщи, да продължават да приемат

аспирин до два месеца след като са били инфектирани

"Все пак се преживяли инфекцията, която протича с възпаление и на кръвоносните съдове и това е протекция срещу тромбообразуване", казва лекарят. По думите ѝ възстановяването от COVID-19 е индивидуално за всеки пациент, но по-бавно отколкото от грипа. Според д-р Ангелова хората не трябва да се тревожат, дори и да не се е възстановил вкусът след като са минали 14 дни от положителния тест.

"Симптомът, който трябва да буди тревога и да изисква спешно лекарска помощ, е задухът", твърди д-р София Ангелова и допълва, че в такъв случай

трябва да се измери сатурацията -

съдържанието на кислород в кръвта и да се прецени, дали е необходимо допълнително лечение. "Задухът може да бъде свързан с белия дроб, но може да бъде свързан и със сърцето. Затова обикновено след една такава преживяна инфекция, ако се задържа задух при покой или при физическо усилия, е хубаво да се насочи към кардиолог, обяснява пулмологът.

Доктор София Ангелова казва, че има пациент, боледувал от коронавирус, когото изпратила на скенер след приключване на лечението, въпреки че единственият симптом бил отпадналост. Това пулмологът определи като "несъществен симптом, който отзвучава с времето".

Основно д-р Ангелова съветва пациентите си, боледували от COVID-19 и от други дихателни инфекции, да правят

т. нар. дихателна гимнастика:

вдишва се през носа колкото е възможно, за да се изпълни белият дроб с въздух, след което се задържа за пет секунди, и "след това се прави фунийка с устните, през която бавно се издишва". Това упражнение се прави 10 пъти. Следващата стъпка е десет пъти да се запуши едната ноздра, през другата да се вдиша дълбоко, въздухът да се задържи и да се издиша през другата ноздра. Упражнението се повтаря и със смяна на ноздрите, така че да се направят общо 30 дихателни движения. "Дихателната гимнастика предпазва белия дроб от инфекции, тъй като вирусите и бактериите не обичат кислородната среда и пази белия дроб от фиброзиране", обяснява д-р София Ангелова.