Мария Цънцарова, Би Ти Ви: Големият проблем е липсата на събеседници

© Скрийншот

"Дневник" прави поредица от интервюта с журналисти, в които разговаряме за важните теми, свързани с медийната среда в България, проблемите на журналистиката и журналистите, състоянието на свободата на изразяване. Тази поредица продължава с разговор с Мария Цънцарова от Би Ти Ви. Срещата съвпада и с нейното последно разследване за дарителската платформа "Хелп Карма", което предизвика много и различни реакции. Повече за него - тук
Какъв е най-големият проблем на медийната среда в България?
- Във времето, когато се налагаше да съдействам на колегите, които бяха в отпуск (бел. ред. - Мария Цънцарова замества Антон Хекимян в сутрешния блок и Светослав Иванов в предаването "120 минути"), си дадох сметка, че голям проблем в медийната среда, е отсъствието на събеседници. Това, че хората, които трябва да говорят лесно може да кажат не, няма да участвам във вашето предаване. Не причислявам към медиите тези, които не работят с факти. Това е огромен проблем и не искам да ги наричаме така.

Но търсените събеседници избират да говорят именно пред тези медии. Каква според вас е причината?
- Има къде да се изявят, защото в днешно време отвсякъде тече информация. И всеки, който не желае да отговаря на въпроси, има откъде да изтече той и неговото послание. За съжаление това е проблем. Не може да се направи ясно разграничение - къде между фактите и това, че говорят важни хора за държавата, се прокрадва информация, която е свързана с внушения, с размиване на истината и объркване на хората.

Как журналистите могат да помогнат да бъде решен този проблем?
- С последователност на поканите. С последователност, дори когато срещнем отказ, да не се откажем от настояването. Понякога и празният стол е достатъчно показателен отговор за проблемите.

Вие сте била репортер на терен и сега сте водещ и разследващ журналист. Различно ли се прави журналистика от тези две позиции?
- Аз съм репортер на терен все още. Преди по-често и по-активно ходех в Народното събрание и това ни даваше достъп до народните представители. Разликата е тогава срещата в кулоарите на практика означава интервю, независимо с каква продължителност - минута или действително ще се стигне до получаване на съществени отговори. Сега, когато трябва да дойдат в студиото, наистина е въпрос до добра воля.

Харесват ви, защото задавате въпроси. Изисква ли се смелост в България да задаваш въпроси?
- Не мисля, че всички хора ме харесват. Много повече се вглеждам в коментарите, които съдържат критичност, дори тези, които невинаги са добронамерени. Не се изисква смелост, изисква се да е важна посоката. За мен тя винаги е била - да се изяснят фактите и позициите. Не смятам че е въпрос на смелост, а на лично усещане как да подходиш. Всеки разговор за мен е урок. Много често усещам, че съм прекалила в желанието да се изясни нещо, съм задала повече въпроси от необходимото. Не е смелост, а е вътрешна нагласа как трябва да протече един разговор.

Случвало ли се е да има натиск да не зададете въпрос?
- Не. Към мен никога, но и колегите около мен дори и да има някакъв натиск, отговарят по начин, по който аз да мога да работя спокойно и без да се съобразявам какво може и не може.

Кои са събеседниците, които бихте интервюирали?
- Мисля, че и вие много искате да интервюирате - Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски - хората в държавата, главният прокурор Иван Гешев също.

Какво бихте попитала Иван Гешев?
- Трудно ми е така да формулирам един въпрос. Защото смятам, че един въпрос сам по себе си, е нещо извадено от контекст, интервюто е разговор, в който се изясняват позиции и действия. Рядко имаш възможност за въпроси- стрели. Към човек, който има толкова голяма отговорност, не може да има един въпрос.

Как се виждате след три, пет години, в дългосрочен план. Отново като журналист?
- Надявам се, че да. Винаги съм се виждала като журналист. Дори преди времето, когато пред мен са стоели кариерните въпроси. Даже се притеснявам, че няма друго, което да правя добре и заради това за мен е много важна средата, в която работя. И въпреки че във време, в което много се размива кое е медия, кое е канал за пропаганда, много се радвам, че съм намерила моето място. Давам си сметка, че тази седмица се навършват 20 години от Би Ти Ви новините. Спокойствието от това, че през какво ли не е минала медията, сега е моето място, на което със спокойствие и удоволствие работя и това ми дава надежда, че и в бъдеще ще мога да правя това, което искам.