От Индия до България - започнаха опитите за измама, свързани с кръвна плазма

От Индия до България - започнаха опитите за измама, свързани с кръвна плазма

© Associated Press



Получих обаждане от скрит номер. Обади ми се мъж, представи ми се като служител на Икономическа полиция. Може би ми каза и името си, не съм убедена. Каза ми, че имат съвместна акция с Регионалната здравна инспекция и ми се обаждат като човек, преболедувал COVID, за да ме попитат, дали желая да даря кръвна плазма.


Така започва разказът на Сияна Андрова, споделен в група във Фейсбук, където боледували, положителни, контактни на заразени с коронавирус си обменят опит и съвети. Под публикацията ѝ друг потребител на социалната мрежа също твърди, че е потърсена от Икономическа полиция с призив да дари за техен колега.


"Дневник" потърси Сияна Андрова за допълнителни детайли от разказа ѝ, за да може нейният опит да служи като предупреждение. Най-вероятно в случая на жената става въпрос за опит за измама, чиято цел е неизвестна. Със сигурност институциите в България не търсят дарители на кръвна плазма с антитела на COVID-19 по този начин. Освен това лекари многократно са заявявали публично, че не всеки боледувал от коронавирус може да даде кръвна плазма, има и редица медицински обстоятелства, за да бъде тя от полза за пациент в тежко състояние.


"Имаше съвпадение"




Сияна Андрова, която е била болна от коронавирус през август, разказа пред "Дневник", че по телефона мъжът е посочил конкретна кръвна група, каквато се изисква да е дарителят на кръвна плазма с антитела на COVID-19. Посочената от него съвпаднала с нейната, която е и сред най-разпространените. "Формулира го така, че не ми стана точно ясно, дали той знае, че това е моята кръвна група или го казва като необходимо условие, но имаше съвпадение в случая", казва Андрова. Мнимият служител на Икономическа полиция твърдял, че транспортът до София ще бъде осигурен.


"За мен това сложи точка на разговора, защото съм с кърмаче. Той се извини за безпокойството, не се е опитал да вземе допълнителна информация от мен, не е настоявал", разказва жената, която е във Варна. Така може да се обобщи, че обаждащият се от скрит номер е уцелил или знаел четири обстоятелства за Сияна Андрова: че е била болна от COVID-19, каква е кръвната ѝ група и, че не е в София, на какъв номер да се свърже с нея. Разговорът се провежда през първата седмица на ноември, когато във Варна все още не може да се дарява кръвна плазма с антитела на COVID-19.


"Попитах, дали може да ми остави контакт, на който да върна обаждане, предвид че ми се обаждат от скрит номер. Отвърна ми, че, ако на момента потвърдя, че имам желание да даря, ще предаде на колеги, които допълнително да се свържат с мен, за да уточнят реда, по който да се случат нещата", разказва Андрова, като уточнява, че заради невъзможността ѝ да пътува до такъв разговор не се е стигнало. По неин спомен докато е била в домашна изолация заради заразата си с коронавирус, обажданията от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) не са били от скрит номер, а от страна на МВР е имала едно посещение на адрес, но не и телефонни прозвънявания.


От Индия до България - започнаха опитите за измама, свързани с кръвна плазма

© Военномедицинска академия - ВМА


Защо най-вероятно е опит за измама


"РЗИ Варна нямаме никакви ангажименти, разпоредени от Министерството на здравеопазването по въпроса за кръвната плазма", твърди пред "Дневник" Елена Генева, зам-директор на здравната инспекция. По думите работата на институцията с МВР се свежда до:

- проверки на хора, поставени под карантина
- свързване с контактни на заразените с коронавирус
- проверки за спазване на противоепидемичните мерки

"МВР не знаят кой е положителен и кой е просто контактен. Имат достъп до данни дотолкова, че да проверяват карантината. Предоставяме им списъци с адреси и проверяват на място, дали дадено лице си спазва карантинния срок", допълва Елена Генева от РЗИ Варна.


Представител на пресцентъра на Министерството на здравеопазването също твърди пред "Дневник", че институциите мога да отправят общи призиви през медиите, но нямат право да се свързват с конкретни хора по телефона, за да им предлагат да дарят кръвна плазма с антитела на COVID-19, нито да организират транспорт. Причината за това е, че по закон даряването е доброволен акт, може да стане единствено по лична инициатива и не е срещу заплащане.


От пресцентъра на МВР обобщиха в обаждане по телефона до "Дневник", че измамите, свързани като цяло с коронавируса от началото на епидемията в България, са четири. Опитите били повече, но са неуспешни. Измамниците се обаждали под предлог, че близки на заразен трябва да дадат пари за кръвна плазма с антителна на COVID-19 за неговото лечение.


Къде и как се дарява кръвна плазма в България


Включително на последния брифинг за ситуацията с коронавируса в България директорът на болница "Пирогов" проф. Асен Балтов акцентира, че кръвната плазма с антитела на COVID-19 е полезна само при определени медицински показатели.


"В реконвалесцентна плазма има антитела, за които се оказва, че не всички са от тези, които спират развитието на коронавирусната инфекция", каза Балтов.


Антителата, които блокират влизането на коронавируса, са строго специфични и трябва да бъдат доказани по специален начин.


Асен Балтов,

директор на "Пирогов"


Той допълва, че даряването се насърчава, за да има повече избор, но "не всеки, който е направил даряване, ще помогне с нещо".


Осем месеца след началото на кризата с коронавируса в България кръвна плазма с антитела на COVID-19 може да се дарява на три места в страната: националния център по трансфузионна хематология в София, Военномедицинска академия (ВМА) в столицата, както и в районен център по трансфузионна хематология във Варна. Справка на здравното министерство, предоставена на "Дневник" показва, че още три районни центрове по трансфузионна хематология (т. нар. районни кръвни центрове - бел. авт.) са в процес на подготовка да приемат дарители на кръвна плазма с антитела на COVID-19.

- кръвният център в Стара Загора (вероятно от декември)
- кръвният център в Пловдив (вероятно от края на ноември)
- кръвният център в Плевен (конкретен очакван срок не е посочен)

Общите критерии, на които трябва да отговарят дарителите са:
- да са на възраст 18-65 години
- да са имали положителен PCR тест за коронавирус
- да са минали не по-малко от 40 дни след положителния резултат
- да се чувстват здрави и да не приемат лекарства

"Желаещите да дарят реконвалесцентна плазма трябва да контактуват директно с медицинските специалисти в центровете по трансфузионна хематология в страната - лично или на обявените им телефони за консултация", съветва Министерството на здравеопазването.


От Индия до България - започнаха опитите за измама, свързани с кръвна плазма

© Associated Press


В чужбина измамите започнаха преди месеци


Измамите с реконвалесцентна плазма на преболедували коронавируса са от месеци насам и съобщения за тях има предимно от страни като Индия и Бангладеш, от столицата Делхи до в Бенгалуру - "Силициевата долина" на Индия.


Схемата на престъпниците е същата като при телефонна измама:

    • - претърсват за потенциални жертви из социалните мрежи (както и в т.нар. Dark Net, трудни за проследяване и криптирани канали) за хора, търсещи плазма или медикаменти
    • - свързват се със семейства с позитивни в домакинството, които търсят плазма
    • - представят се за донори на плазма
    • - искат само аванс за транспортиране и подобни процедури, но прибират парите и изчезват
    • - няма и как да бъдат разпознати, защото често плащането става през дигитални платформи с обяснение, че не искат да се виждат с поръчителя заради коронавируса.

Няколко индийски щата създадоха центрове за прилагане на терапията с плазма, като една от целите на тези центрове е да реагират на вълна от запитвания по социалните мрежи за донори на плазма и да спрат продажбата ѝ на черния пазар на огромни за повечето индийци цени (авансът обикновено е 7000 рупии или 80 евро). Плазмата е безплатна в страната, взима се от кръвни центрове и се плаща единствено минимална такса за пренос и съхраняване.


Объркване създаде самото правителство, като каза, че ще плаща по 5000 рупии на дарител, но схемата така и не е ясно разписана и не е тръгнала. Но хората си мислят, че вече работи и просто не достига до тях - затова отчаяни се обръщат към черния пазар. Лекари съветват достигналите до покупка поне да проверят плазмата за антитела, защото иначе тя е напълно безполезна.


В малограмотни среди има и куп измами за медикаменти, "народна медицина" и дори за врачки срещу COVID-19.


Очаква се вълна от измами, свързани с ваксинирането.



В развити държави, COVID измамите са финансови, инвестиционни, застрахователни, че и даже "любовни", т.е. през сайтове за запознанства. Методите са много по-сложни - с пълна имитация на сайтове (с цел да им дадеш банковата си сметка), бланки на банки и застрахователи, дори фиктивни кол центрове.


Друга категория са измамите "на вратата", където дори се появяват с униформи на здравни инспектори, доставчици на поръчки и подобни.


От Индия до България - започнаха опитите за измама, свързани с кръвна плазма

© Associated Press


Наистина ли реконвалесцентната плазма лекува


През август президентът Доналд Тръмп нарече този метод "исторически пробив" и в САЩ (и други страни) методът е одобрен за извънредна употреба. Кръвна плазма от излекували се от COVID-19 носи малко ползи за хоспитализирани пациенти, твърдят авторите на клинично изследване в Индия, публикувано в края на октомври в BMJ British Medical Journal. Авторите му твърдят, че предадените по този начин антитела не намаляват смъртността и не спират надпедването на кризата при сериозно болните.

  • Данните са от 464 пациенти, приети в болници между април и юли, разделени случайно на 2 групи и на едната са правени две преливания на плазма с разлика от 24 часа плюс стандартните грижи. След седмица някои симптоми като недостигът на въздух и отпадналост са започнали да изчезват и е имало признаци, че антитела са започнали да неутрализират коронавируса. Но след 28 дни броят на смъртните и критични случаи се е оказал същият. Според Саймън Кларк, експерт по клетъчна микробиология в английския University of Reading, "казано по-достъпно, няма клинична полза за пациентите".

Учени веднага призоваха колегите си да не се отказват от тоз иметод. Иън Джоунс, професор вирусолог в Рийдинг, смята, че плазмата трябва да се дава много бързо след контакта с COVID-19, т.е. проучванията да продължат, но с току-що диагностиирани пациенти.


Други като Мартин Ландри, професор по епидемиология в Оксфорд, посочва, че заключенията от Индия са на базата на твърде малка извадка. Той също препоръчва включване на заразени с ранно и средно напреднало състояние, които вероятно биха реагирали по-ефективно на преливането на плазма. "Но това е спекулация, нуждаеща се от тестове - не може да разчитаме само на информирани догадки."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK