План срещу антимикробна резистентност няма, ваксини също

План срещу антимикробна резистентност няма, ваксини също

© Георги Кожухаров



България е изостанала с националния план за действие срещу антимикробна резистентност, обяви главният държавен инспектор Ангел Кунчев по време на пресконференция на представителството на Световната здравна организация (СЗО) в България по повод седмицата, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност, която тази година е в контекста на епидемията от COVID-19. Всяка година вследствие на нея по света умират около 700 хил. души, а по време на пандемията в СЗО има редица сигнали за неправомерна и прекомерна употреба на антибиотици. Само при 8% от пациентите, хоспитализирани с COVID, се наблюдава бактериална или гъбична инфекция и антибиотик се дава правилно. На 72% антибиотик се дава, без да действа, и води до антимикробна резистентност, сочи проучване на СЗО в световен мащаб.


Скендер Сила, председател на СЗО за България, обясни, че през последните години организацията работи с българските власти за разработване на националния план и е от решаващо значение той да бъде одобрен и финансово подкрепен, но Кунчев уточни, че в разработването му участват 20 различни ведомства, а поисканата от тях финансова част за плана са представили едва 5. Амбицията на Кунчев е била той да бъде факт още през миналата година, а днес изрази амбиция да бъде приет до края на тази.


"Основният проблем е, че нашите болници по икономически причини се опитват да лекуват с най-евтините антибиотици. Използваме масово много евтини антибиотици, достъпни. Спрямо другите европейски страни в една от групите сме на първо място по антибиотична резистентност, 8 пъти пред втория. В извънболничната помощ пък масово хората прибягват до самолечение. При най-малки симптоми започват да пият антибиотици", обясни доц. Кунчев.


Ваксини няма да има




През тази година са били осигурени с 50% повече противогрипни ваксини, като увеличаване на количествата ще има и през следващите години, за да бъде достигнато средно европейско ниво. Въпреки увеличението Кунчев призна, че изпълнението на имунизацията на хората над 65 г. не върви и днес с представители на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса този въпрос ще бъде обсъден.


В момента няма ваксини, а допреди 2-3 години унищожавахме


доц. Ангел Кунчев,

главен държавен здравен инспектор


По темата проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), заяви, че в България традиционно покритието на противогрипните ваксини е много ниско - около 3%. Прогнозите за тази година са завишени, но недостатъчно, тъй като заради епидемията от коронавируса много хора искат да си сложат ваксина. Те обаче не се произвеждат за 1-2 месеца и заявките трябва да са подадени далеч преди тяхното изпълнение. Теоретично е възможно да се осигурят от други държави, при положение че те не ги искат, но в момента такива държави няма. Сербезова добави, че противогрипните ваксини са препоръчителни, не са част от имунизационния календар и държавата има по-малко възможности да реагира.


За липсата на лекарства в аптеките


Проф. Сербезова заяви с ирония, че недостиг на лекарства няма. Тя е с две обвинения от прокуратурата, съответно от 10 април и 28 октомври, за нейни изказвания за рисковете от липси и недостиг на лекарства в условията на епидемията от COVID-19.


Представяте ли си в психологически аспект колко е странно да кажеш, че вероятно ще има такъв недостиг на лекарства, и после да помагаш на хора, които търсят лекарства и да не могат да ги намерят


проф. Асена Сербезова,

председател на Българския фармацевтичен съюз


"Повишават се заявките към търговците на едро, фармацевтите не крият нищо под тезгяха, те поръчват това, което има в складовете", обясни Сербезова. Тя разказа случай за търговец на едро, който обвързва продажба на 10 ваксини за аптека срещу това тя да напазарува лекарства за още 2000 лева, определяйки такива практики като неморални.


"Много неща знаем за веригата по лекарствоснабдяването и сме подали сигнали. Преди около месец пуснахме сигнал до прокуратурата за продажба на лекарствен продукт по лекарско предписание по интернет. Докато мен ме обвиниха само след няколко часа за интервю, прокуратурата все още не е извикала главния секретар на БФС Димитър Маринов на разпит по повод сигнала", обясни Сербезова.


По повод масовото изписване на антибиотици по телефона от личните лекари предвид пандемията Сербезова заяви, че не бива да има матрица и изкуството на медицината е лечението да е индивидуализирано. Тя призна, че личните лекари са поставени в много тежки условия, а системата е под невероятен натиск - както лекари, така и фармацевти. "Не бива да се допуска лечение по телефона, да се прави реклама на препарати в социалните мрежи", заяви Сербезова. Ако фармацевт продаде лекарство след показана рецепта по вайбър, той може да получи глоба до 5000 лева.


Имам уверение, че в най-скоро време, доскоро беше до Нова година, ще има електронна рецепта


проф. Асена Сербезова,

председател на Българския фармацевтичен съюз


Сербезова обясни, че България не е въвела генеричната замяна на лекарства, а от ЕС единствено Малта и Кипър още не са го направили. Замяната означава фармацевтът да предложи на потребителя различни продукти с едно и същи вещество.


Тя също така призова хората да не купуват лекарства по интернет, тъй като нищо не може да докаже техния произход. Има изследване на Европейската комисия, че 60% от тези лекарства са фалшифицирани и с неясен произход.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK