Синя и зелена зона в София винаги са пълни, общината не вижда проблем

Синята зона по ул."Оборище" е върху тротоара.

© Надежда Чипева

Синята зона по ул."Оборище" е върху тротоара.



В София има общо 31 199 платени паркоместа в синя и зелена зона. Предстои от 4 януари 2021г. зелената зона да се увеличи с още 1090 места в кварталите "Яворов" и "Иван Вазов".


Показателят "запълняемост" в тези подзони варира средно около 85%, а в някои стига до 96% през 2019 г. В първите два месеца на 2020 г. (преди пандемията) заетостта се покачва до 97% в две подзони, а в други 11 подзони е над 90% . Данните са от писмен отговор на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) на питане на общинския съветник Смеон Ставрев от "Демократична България". Синя и зелена зона са буквално задръстени от коли и това генерира допълнително трафик, защото колите обикалят улиците в търсене на свободно паркомясто, посочи Ставрев.


Двете основни причини за налагане на платеното паркиране в центъра на София, а и във всички големи градове, е да се облекчат улиците, а с приходите да се изграждат нови паркинги. Оказва се, че ЦГМ не постига нито едно от двете, което значи, че не си върши работата, смята той.




ГЕРБ не вижда проблем в заетостта на платените зони


"Запълняемост от 85-90% на зоните е оптимална за работата им. Това е световното възприемане към тези зони. Ако падне под 90%, значи че условията не мотивират достатъчен брой хора, които искат с автомобила си да дойдат към центъра", контрира Зафир Зарков от ГЕРБ, зам.-председател на комисията по транспорт на Столичния общински съвет (СОС).


Само една била подзоната с най-голяма заетост, защото била в абсолютния център и там паркирали главно служители на банки. "Нощем тя дори остава незаета, тъй като там няма живущи, които да паркират", твърди той.


Броят на годишните винетни стикери - повече от паркоместата


Центърът на София е разделен на 35 подзони за платено паркиране. Живеещите в тях плащат годишни винетни стикери на стойност 100 лева в зелената зона и 150 лева - в синята. Срещу това хората имат право да паркират, но само в своята подзона, ограничена от конкретни улици.


Според данните обаче в много от подзоните ЦГМ е продал повече винетни стикери, отколкото реално паркоместа има в тях. Като в някои подзони разликата е с над 100 стикера повече от местата.


"При такива критични нива на запълване на синя и зелена зона Столичната община трябва спешно да инвестира в нови обществени паркинги - наземни и подземни. Нищо обаче не се прави, което показва, че ЦГМ не си върши работата", смята Ставрев. За 2020 г. общината се отчете с един нов платен паркинг със 65 места, който се изгражда до метростанция "Надежда". Цената му е близо за 1 млн.лева, като в него ще има и 86 места за наказателен паркинг.


Къде отиват парите от платеното паркиране


Приходите на ЦГМ са 26.4 млн.лева за 2019 г., става ясно от отговор на кмета Йорданка Фандъкова пред последната сесия на Столичния общински съвет. От тези средства ЦГМ е инвестирал под 5% (1.2 млн.лева) за ремонт на тротоари и 10% (2.6 млн.лева) - за доизграждане на един обществен паркинг, сочат данни, предоставени от изпълнителния директор на ЦГМ Димитър Дилчев.


Къде отиват останалите пари от платеното паркиране - 22.6 млн.лева? От тях 7.9 млн.лева ЦГМ дава като годишна вноска за новата тикет система за продажба на билети за градския транспорт. Но остават още 14.7 млн.лева.


Локалното платно на бул."Царица Йоана" в жк "Люлин". В крайните квартали също вече трудно се намират свободни паркоместа.

© Надежда Чипева, Капитал

Локалното платно на бул."Царица Йоана" в жк "Люлин". В крайните квартали също вече трудно се намират свободни паркоместа.


"ЦГМ събира пари от паркиране и с тях, подозирам, дофинансира градския транспорт, главно метрото, чиято експлоатация струва много скъпо. Така парите не се влагат в обществени паркинги, в ремонт на тротоари, в изграждане на велоалеи, което реално би накарало хората да слязат от колите", смята Симеон Ставрев, общински съветник от "Демократична България". Данните от ЦГМ бяха оповестени на сесията на СОС след негово питане, зададено на 9 март.


Зафир Зарков: Да, отиват за градския транспорт


Платените зони за паркиране са политика за демотивиране на автомобилите към центъра на града, "затова е резонно тези средства основно да се инвестират в подобряването на градския транспорт", потвърди Зарков. "Най-големият проблем е броят на личните автомобили в София. На глава от населението те са почти двойно повече, отколкото в Берлин и Виена", добави той.


За намаляване на натиска от коли в центъра на София Борис Бонев от "Спаси София" предложи реформа в паркирането в центъра - разширяване на синята зона до размера на сегашната зелена, която е двойно по-скъпа. Целта е да се намали натискът от автомобили като Бонев поиска и драстично свиване на безплатните паркоместа за държавни и общински институции и на служебния абонамент.


Докладът му бе отхвърлен в СОС. Зафир Зарков също предложи разширяване на по-скъпата синя зона в центъра, но на последната сесия на СОС той оттегли именно тази част от доклада си с мотива, че пандемията макар и временно е разредила трафика. Според него затова се отлага вземането на решения.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK