Университетите ще трябва да завишат изискванията към студентите

© Георги Кожухаров

Висшите учебни заведения получават 66 млн. лв. допълнително за увеличаването на заплатите на преподавателите, но се ангажират да стимулират студентите си за академично израстване и да станат преподаватели. Това се споразумяха днес Министерството на образованието и науката (МОН) с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" - КНСБ и синдикат "Висше образование" - КТ "Подкрепа".

Така основната работна заплата за длъжността "асистент" става 1300 лв. бруто от 1 януари 2021 г. Минимумът за "главен асистент" става 1400 лв., за доцент - 1500 лв., а за професор - 1600 лв. Завишават се и началните размери на нехабилитираните преподаватели във висшите училища - 1260 лв. за позицията "преподавател" и 1350 лв. - за "старши преподавател". В момента средната заплата на преподаватели в Софийския университет е по-ниска от тази на учителите.

"Трябва да намерим начина да развържем възела за това как да се подпомогне образователната система с по-висока основна заплата, как да се подпомогнат висшите училища да настроят вътрешните структури да работят с по-малко студенти. Образователната система трябва да се оптизимира", зави министърът на образованието Красимир Вълчев.

По думите му има много магистърски програми във висшите училища, просто за да ги има. В подписаното споразумение висшите училища поемат ангажимента да намалят магистърските програми, да оптимизират вътрешните си структури, да преструктурират системата си за възнаграждения, поемат ангажимент да не увеличават допълнителните възнаграждения за доктор на науките и други.

"Трябва да обезпечим системата с преподаватели и да накараме най-добрите студенти да станат преподаватели", подчерта Вълчев.

Завишени изисквания към студентите

Красимир Вълчев посочи два основни проблема в системата в последните години:

В пописаното днес споразумение е отбелязано, че всяко висше училище трябва да предприеме сериозни мерки, спрямо студентите си с четене на книги всяка седмица и с възлагане на задачи и проекти. Студентите трябва да имат задължително поне 60 часа извънаудиторна заетост през годината.

Основната работна заплата на преподавателите трябва да е пропорционална на продължителността на работното време и на изпълнението на нормата за преподавателска заетост. Няма да се увеличават и допълнителните възнаграждения за предимства, които не са свързани с постигнати резултати, включително за придобиване на научните степени "доктор" и "доктор на науките". В споразумението е разписано, че занапред университетите няма да могат да сключват договор с преподавател, който има по-малко от 300 часа аудиторна заетост годишно. Изключение се допуска само при изследователските висши училища, където нормата може да бъде и по-малка.

Ректорът на СУ "Свети Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков заяви, че подкрепя реформата за ефективността на университетите. "Висшите училища имат нужната автономия и гъвкавост, за да преценят кое от казаните неща в споразумението се отнасят за конкретното висше училище и кое не", каза Герджиков на пресконференция в МОН днес.

Преподавателите над 65 години - до 5%

Университетите ще трябва да прекратят трудовите договори на всички преподаватели над 68-годишна възраст, а преподавателите на щат над 65 години не трябва да надвишават 5% от академичния състав на дадено висше учебно заведение. Това също е част от споразумението, с което трябва да се ангажират ректорите. Въвежда се и таван за броя на администрацията на университетите - до 5% от броя на студентите.

Ще трябва се прекратят трудовите договори и на преподаватели от научно-преподавателския състав, които нямат преподавателска или изследователска заетост. Добавката към заплатата за "клас" и прослужено време се ограничава до не повече от 1.3% върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж.

МОН изисква от ректорите още да съкращават и обединяват звена. Трябва да бъде намален броят на бакалавърските специалности и на магистърските програми (с изключение на защитените специалности), при които разходите надвишават приходите, в т. ч. чрез обединяване.

БАН остава автономна

Българската академия на науките (БАН) за поредна година ще получи увеличение на бюджета от на 13 млн. лв.

"БАН запазва своята свещена академична автономия. В БАН всички знаем, че можеш и да не работиш. В последните години най-силно е увеличено финансирането на БАН. Нека да видим какво ще направят с увеличението следващата година - дали ще увеличат пожизнените възнаграждения на академиците или минималните възнаграждения на младите учени", коментира Вълчев.