Парламентът ще ограничи правото на жалби на затворниците

Ако управляващите искат да разтоварят съдилищата, тогава е редно да подобрят условията в затворите, а не да орязват жалбата до ВАС, смятат адвокати.

© Надежда Чипева, Капитал

Ако управляващите искат да разтоварят съдилищата, тогава е редно да подобрят условията в затворите, а не да орязват жалбата до ВАС, смятат адвокати.



Избори 2022

Делата на затворниците, които обжалват строгостта на режима, при който изтърпяват присъдите си - например преместване от затвор в затворническо общежитие, както и обжалването на наказания, наложени от затворническата администрация, няма да стигат до Върховния административен съд (ВАС). Вместо това решението ще се взема от местния административен съд.


Това ще капсулира осъдените, ще ограничи правата им и ще създаде риск от създаване на разнородна съдебна практика по региони, посочиха специалисти по наказателно право, с които "Дневник" разговаря. Нарушаването на правата на затворниците в България е проблем, посочван неведнъж от Съвета на Европа и в решенията на съда в Страсбург.


Поправката беше приета от Народното събрание в четвъртък на първо четене в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с мотива, че така ще се пестят пари от конвоирането на лишени от свобода до София и че Върховният административен съд (ВАС) ще се разтовари от подобни дела за сметка на по-малко натоварените административни съдилища. Текстовете бяха предложени от ГЕРБ и бяха подкрепени от всички парламентарни сили - с 83 гласа "за", от които 3 дистанционно, и 1 "въздържал се".

Според новите разпоредби делата на затворниците ще се гледат в рамките на един и същи съд - административния съд в района, в който се намира затвора. Като първа инстанция, ще се произнася един съдия, а като втора, когато изобщо я има - тричленен състав от същия съд.

Според адвокати има опасност да се ограничи достъпът до правосъдие с мотиви от битов характер. Освен това има риск от създаване на разнопосочна практика, без да е предвиден механизъм за преодоляването й.




Така например проблемите в затвора в Бобов дол ще се капсулират на местно ниво и ще стигат само до Административния съд в Кюстендил, даде пример адвокат Стоян Мадин, който е бил съдия и прокурор. Той посочи и че част от делата, водени от затворници, стават едноинстанционни - според гласувания проектозакон само наказанието изолация ще има обжалване на две инстанции, другите наказания ще се оспорват само на една, което е ограничаване на правото на жалба.


Ако поправката мине и на второ четене, всеки затворник, който има право на преместване в по-леки условия в общежитие от открит тип например, ще може да подаде молба до администрацията на затвора. При отказ от нейна страна, жалбата ще стига до административния съд в региона. Ако съдията, който разглежда жалбата, постанови отказ, делото приключва. Така определени затворници, неудобни на властта, може никога да не успеят да получат правосъдие, ако затворническата администрация има влияние в местния съд.


Според друг адвокат двуинстанционното производство, ограничено в рамките на един съд, на практика се приравнява на ограничена възможност от двуинстанционен контрол. Принципната цел на това производствата да се гледат на две инстанции е именно "да се излезе" от рамките на една и съща сграда и съдебен район и делата да стигат до друг, по-горен съд - както заради компетенциите, така и заради по-големия опит и практика на магистратите.


Според вносителите от ГЕРБ по този начин ВАС ще бъде разтоварен от подобни дела, а същевременно те ще се разпределят на административните съдии, които не са чак толкова ангажирани. Освен това ще се намалят разходите по конвоирането, като се ограничи преместването на лишените от свобода от арестите и затворите до административния съд в същия съдебен район, а не както е до сега - да бъдат водени в сградата на Върховния административен съд в София от местата за лишаване от свобода в цялата страна.


Ако управляващите искат да разтоварят съдилищата, тогава е редно да подобрят условията в затворите и да има човешко отношение там, а не да предвиждат липса на жалба до ВАС и едноинстанционни производства, подчерта друг бивш прокурор пред "Дневник".


Опасност от дискриминация и създаване на феодални практики


Тази законодателна "хрумка" на ГЕРБ ще доведе до занижаване на качеството на правото на съдебна защита на лишените от свобода, а със законопроекта ще се създадат феодални практики в отделните административни райони, при които масово съдии ще потвърждават решения на свои колеги.


Това обясни пред "Дневник" адвокат Михаил Екимджиев и посочи, че със законопроекта се нарушава принципа, залегнали в Конституцията за равенство на правото на съдебна защита. Ще се наруши и принципа, според който ВАС трябва да следи за уеднаквяване на практиката.

"Целеният резултат е всички дела на затворници, с които те искат подобряване на техните хигиенни, битови условия или промяна на режима за изтърпяване на наказанията или наказания като изолация в наказателна килия, да се гледат по този леко перверзен от процесуална гледна точка начин - вместо типична втора инстанция те да се гледат от 3-членен състав от регионалните административни съдилища", обясни адвокат Екимджиев.

По думите му, това е дискиминационно отношение към затворниците на база обществено положение, което е забранено от чл. 6 от Конституцията. "Става въпрос за лица, лишени от свобода, дали под формата на задържане под стража или след влязла в сила присъда - всички те са дискриминирани по отношение на ефективността на правото им на съдебна защита. Останалите хора, които обжалват административни актове имат достъп до две съдебни инстанции", подчерта Екимджиев.


По думите му, философията на инстанционния контрол е свързана с това той да е ефикасен. Тази ефикасност се осигурява по две направления - в него да има по-голям брой съдии, но не по-малко важно е и качеството на съдебните състави от гледна точка на компетенции, професионален опит и независимост.


"В горната съдебна инстанция трябва да са съдии с доказана ерудиция, професионализъм и независимост. Съдиите във ВАС, в най-висшата съдебна инстанция, са доказали своя професионализъм. В случая затворниците са лишени от този качествен аспект на защита. Вместо това ще се решават от тричленен състав, но не се осигурява това институционално качество", обясни юристът.


Той открои и други проблеми, които са на битово и организационно ниво като се нарушава изискването за пространствена дистанция. "Хипотетично е възможно да се стигне в ситуация, в която решение или определение от административния съдия в София-град да се обжалва пред негови колеги в 3-членен състав, с които да работят в една стая. Това не е битовизъм, а става дума за изискването за независимост на съда", подчерта Екимджиев и добави, че принцип на второинстанционните производства е и да няма няма близки служебни контакти между съдията, който ще се произнася като едноличен съдебен състав и останалите, които ще се произнасят като 3-членен.


Тези промени в закона все още не са окончателни - предстои да бъдат обсъдени и гласувани и на второ четене, преди да влязат в сила.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK