"Подписва се празен чек": Промени в закона за филмовата индустрия първо се гласуват, после ще се поправят

© Мая Стефанова

По-голяма субсидия за национални продукции и повече български филми, въвеждане на финансови стимули. Това са част от промените в закона за филмовата индустрия, който в петък (4 декември) депутатите ще гласуват на първо четене. Текстовете, изготвени от Министерството на културата и приети от Министерски съвет минаха тази седмица и през парламентарната комисия по култура и медии. Там те са били гласувани единодушно, като със същото мнозинство е било решено, че има няколко въпроса, които трябва да бъдат изяснени и срокът между двете четения да бъде удължен максимално, за да се поправят и допълнят промените.

В бранша проектът се приема по-скоро положително, заради факта, че такива изменения трябва да има, защото те ще са полезни за българското кино. Притеснения обаче будят неяснотите около това как ще се регламентира цялата схема на финансиране и дали има капацитет за качествен контрол.

Впечатление прави и факта, че измененията се движат много бързо по процедурата. Проектът беше подложен на обществено обсъждне в началото на август, а кабинетът го гласува в средата на ноември. Той беше гласуван от комисията в сряда и в петък влиза за първо гласуване в зала. Законът е приет през 2003 година и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения.

"Бърза се, защото искат да хванат последен влак от това управление за лобистките поправки за финансовите стимули. Аз не съм привърженик на подобен тип законодателни инициативи, още повече че тук има един проблематичен финансов инструмент, който по всякакви, особено културни критерии, ни отдалечава от европейските практики и това много ясно трябва да се знае", коментира пред "Дневник" Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Тя обаче не назовава директно в чия полза са поправките.

Какво предвиждат промените

Проектът предвижда промени в схемата на държавно подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, подпомагането на фестивалите и културните прояви. Заложено е увеличение на субсидията за национални продукции с 10 млн. лв. годишно. Въвеждат се и така наречените финансови стимули - филмовите компании, които са снимали продукции у нас ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени при снимки в България. Това е т. нар. tax или cash rebate и според представители на компаниите за продукция заради липсата му много чужди компании не избират България, а съседните държави. Досега той е обсъждан няколко пъти, но не е бил гласуван.

Финансовата рамка за българското кино трябва да се разшири - от 7 игрални филма да се произвеждат 12, а при документалните - от 14 да се увеличат на 24, да има повече часове и за анимация.

"Всичко това се случва паралелно с въвеждането на финансови стимули в размер на 15 милиона лева. Но за разлика от други европейски държави, тези стимули ще важат за външнни продукции. В закона за филмовата индустрия липсват правила и контрол", коментира Диана Ангелова.

"Българското кино служи в момента като смокинов лист за прокарване на финансовите стимули", с които по думите й, ще се обслужат "лобистки интереси" (бел. ред. - никой официално не назовава в чия ползва са тези интереси ). Според Андреева, в проекта липсват ясни правила за разходите по финансовите стимули. Записано е, че те ще бъдат регламентирани в правилника за прилагането на закона, който ще бъде гласуван от Министерски съвет.

"Законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника. Те не присъстват в законопроекта", коментира още експертът.

Предложения на филмовата общност не са отразени в проекта

"Наистина това бързане е нещо, което е доста съмнително. Да, приветстваме възможността след 12 години да се коригира формулата и вместо 7 да се финансират 12 игрални филма, 22 документални и 250 минути (анимация). Това е чл. 17, който касае българското производство. Но някак си е несправедливо, в момента увеличението от 10 млн. за българско кино означава, че 25 млн. ще бъдат разпределяни за българско кино, включително за фестивали, разпространение и кинопоказ, а изведнъж сумата от 15 млн. е готова да бъде предоставена на чужди продукции. Това е една голяма реформа, която не виждам как при наличието на тази институция Национален филмов център ще бъде обслужвана", коментира пред програма "Христо Ботев" Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти.

Организацията е подписала и становището на Съюза на филмовите дейци (подкрепено от още 10 организации от тази сфера). В него се изразяват притеснения и за "начина на обсъждане и приемане на решения във връзка с промените в Закона за филмовата индустрия". "Приветстваме заявеното желание на Министъра на културата промените в ЗФИ да се случат с активното участие на филмовата общност, но тези намерения не се реализираха на практика, поне до настоящия момент. Въпреки, че представители на сдруженията в областта на филмовата индустрия активно участваха в работните групи, натоварени да изготвят предложенията за изменение и допълнение на ЗФИ, у нас се затвърди впечатлението, че вложените усилия и време бяха пропилени, тъй като в изготвения от Министерството на културата проект, който е изпратен за съгласуване, голяма част от предложенията на кино общността не са взети предвид и не са отразени в законопроекта", пишат още организациите.

Във филмовия бизнес се надяват, че обществено обсъждане и дебат по съществените промени в закона ще се случи между първо и второ четене и ще се направят поправки. То се очаква в парламента след средата на януари 2021г..