© Цветелина Белутова
Цветан Цветанов при учредяването на "Републиканци за България"
България и Северна Македония имат нужда от нова рамка за прилагане на Договора за добросъседство в момент, когато едностранното вето, наложено от София, създава рискове да я изолира в ЕС и поставя под въпрос стабилността на Западните Балкани, вместо да допринася за появата на нови икономически и инвестиционни възможности за България и всички други.
Това пишат в коментар за базираното във Вашингтон списание The Diplomatic Courier председателят на "Републиканци за България" Цветан Цветанов и заместникът му Павел Вълнев (второ име прави впечатление, защото присъства вместо отговарящата за международната политика в партията Джема Грозданова).
Съществуващото от 2006 г. списание излиза веднъж на два месеца и е посветено на теми като дипломацията, конфликтите, международните отношения и върховенството на закона.
Каква точно е "новата рамка"
В мнението си за българската позиция за Северна Македония бившият вицепремиер и заместник на премиера Бойко Борисов в ГЕРБ насочват критиките си само към министър-председателя и на практика насочват към него призива за действия, за да покаже България "лидерство на Западните Балкани".
Не споменават коалиционния партньор ВМРО и вицепремиера Красимир Каракачанов, който периодично става основен говорител в спора София - Скопие и чиито коментари традиционно повишават напрежението между двете държави. Самият Борисов едва в последните седмици коментира няколко пъти темата, а обикновено спазва дистанция от нея, оставяйки я на външния министър Екатерина Захариева и на Каракачанов.
По думите им изграждането на нова рамка за прилагане на договора ще позволи на всяка от стараните да търси отчетност от другата - например София ще може да изрази притесненията си за историята, а Скопие - въпроса за "липсата на стратегия за работа със съседите в паневропейски контекст". Двамата не дават подробности за идеята си.
Стабилността на Западните Балкани
Цветанов и Вълнев повтарят и преди споделяни от неговия изследователски център - както и от партията му - тези по темата. Наричат фактическото вето на преговорите със Северна Македония резултат от "политически сметки и популизъм". Обвързват спора със Северна Македония с продължаващите месеци (макар и с далеч по-малко участници от началото на есента насам) антикорупционни демонстрации. Говорят за непоследователността на политиката на България, ангажирала се с подкрепа за Северна Македония с Договора за добросъседство (в действителност кратката и обща формулировка в договора позволява това да се тълкува по различен начин). Освен това, твърдят авторите, насред коронавирусната криза подкрепата за разширяването в ЕС може да отслабне, макар сега да е налице. Наричат сегашната ситуация "взаимно унищожителна задънена улица".
"Късогледството на Борисов може да го кара да се чувства силен и да увеличава подкрепата му сред крайнодесните, антизападни гласоподаватели, но блокирането на шансовете на Република Северна Македония да се присъедини към ЕС заплашва да унищожи отношенията между двете приятелски държави, може да възпламени регионална нестабилност и всъщност оставя и Република Северна Македония, и България по-слаби."
председател и зам.-председател на "Републиканци за България"
Отбелязват, че две от петте страни, с които граничи България, са "в чистилищата на присъединяването към ЕС" (всъщност преговори се водят със Сърбия и Турция, като с последната са фактически замразени от години, а Северна Македония още не ги е започнала заради решението на България).
Двамата твърдят и че "по много начини стабилността на Западните Балкани - или липсата ѝ - зависи от това дали Борисов ще избере да работи с Република Северна Македония и да насърчи европейските им амбиции".
