Лечението на COVID-19 с кръвна плазма - между надеждата и препятствията

Лечението на COVID-19 с кръвна плазма - между надеждата и препятствията

© Военномедицинска академия - ВМА



Вливане на хидроксихлорохин, ремдесивир и кръвна плазма - това са трите най-споменавани видове лечение на COVID-19 от началото на глобалната пандемия. Девет месеца по-късно, след събирането на достатъчно данни, учените практически отхвърлиха хидроксихлорохина, ремдесивирът се използва само в болниците, а кръвната плазма постепенно набира популярност като най-ефективен и едновременно с това - щадящ, метод за излекуване. В България тя също е все по-търсена. Готови да дарят също не липсват, но част от изискванията пред дарителите изглежда ограничават процеса.


"Дневник" събра най-важната информация за това как действа рековалесцентната плазма, начините да даряването, обработването и прилагането й и детайлите, които определят ползите от нея.


Какво представлява плазмата


Реконвалесцентната плазмата представлява течната жълтеникава част от кръвта, в която плуват всички кръвни съставки и клетки. Тя представлява 55% от общия обем на кръвта. Около 90% от нея е вода, а останалите 8-10% са органични и неорганични вещества. Плазмата на хора, преболедували COVID-19 съдържа антитела, които организмът е изработил срещу причинителя на болестта - коронавируса SARS-CoV-2. Антителата се свързват с различни вирусни антигени и ги елиминират от организма.


По-достъпната алтернатива на ремдесивир




"За момента статуса на кръвната плазма в терапията на COVID-19 не е съвсем избистрен. Има доста въпроси, на които не е отговорено", коментира пред "Дневник" пулмологът в Медицинския институт на МВР Александър Симидчиев. Той я определя като добра и нетолкова недостъпна алтернатива на ремдесивира.


Симидчиев обясни, че плазмата има два аспекта на подпомагане на пациента. Първият е сходен на препарата ремдесивир - да действа противовирусно с неутрализиращи антитела, когато те са в достатъчно високо количество. Нужно е плазмата да съдържа голямо количество на полезните антитела от клас имуноглобулин Г (ImgG), които биха блокирали вируса при болния от COVID-19. Ако антителата в плазмата са различни, биха могли да доведат до смущение в имунната система.


Плазмата може да действа и имуномодулиращо - привнасянето на големи количества антитела започва да забавя имунната реакция. Така се предотвратява евентуална свръхреакция на имунната система (популярната "цитокинова буря"), което е сред най-опасните усложнения при COVID-19.


Според Симидчиев, също като ремдесивира, кръвната плазма трябва да се прилага в началото на симптомите.


Ползата от преливането на плазмата е в началния етап, когато се вдигне температура. Тогава вирусът започва да се репликира в кръвта. Ако се приложи в този момент на рискови пациенти (със съпътстващи заболявания), тя би предотвратила част от по-късните усложнения


д-р Александър Симидчиев,

пулмолог


Специалистът обяснява, че според отделни публикации плазмата помага и при по-тежки случаи, но те са спорни. "Със сигурност няма да е от полза при пациенти, които са в много тежко състояние, няма как да ги изведе чудодейно от състоянието", каза пулмологът.


Афереза или пълноценна кръв


Получаването на кръвна плазма става по два начина: чрез апаратна афереза и чрез обработка на пълноценна кръв от стандартно кръводаряване, уточниха от Министерството на здравеопазването на запитване на "Дневник".


При апаратната афереза (плазмафереза) от донора се отнема само част от плазмата, а останалата част - заедно с всички клетъчни компоненти, се връщат обратно в организма му. Процедурата по предварително изследване на кръвта и даряването на плазмафереза трае около два часа.


До средата на ноември даряване чрез апаратна афереза можеше да се извършва само в София, а потенциалните дарители пътуваха до столицата на собствени разноски. Впоследствие центрове бяха открити и в други градове, като голяма част от оборудването (например във Варна и Стара Загора) бе набавено от дарения. Понастоящем центровете за апаратна афереза, както и стандартно кръводаряване са Националният център по трансфузионна хематология в София, центърът по трансфузионна хематология към Военномедицинска академия (ВМА) в столицата, както и сродните пунктове в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.


Стандартно кръводаряване може да се осъществи в отделенията по трансфузионна хематология в многопрофилните областни болници на територията на страната, като последващата обработка на дарената пълноценна кръв се прави в центровете за трансфузионна хематология в областните градове.


Критериите за даряване


Производството и прилагането на реконвалесцентна плазма за лечение на COVID-19 е стриктно мониторирано, което изисква регистрацията на целия процес - от дарителя на плазмата до пациента, на който е прелята, уточняват от здравното министерство. Оттам обясниха, че нужните дейности се осъществяват по общата програмата на Европейския съюз и приетото през април за всички държави-членки единно "Ръководство за вземане, изследване, преработка, съхранение, разпределение и мониторинг на получените данни".


Критериите за подбор на дарителите на реконвалесцентна плазма, във всички места за даряване, се определят както от изискванията на националното законодателство, така и от изискванията на посочения европейски документ. Крайното решение се взема от Експертен съвет по трансфузионна хематология и се уведомяват всички заинтересовани страни. В съответствие с европейското ръководство, съветът може да въведе и по-стриктни критерии на национално ниво.


Съгласно изискванията на общоевропейското ръководство, както и на регулаторни органи на страни извън ЕС (като Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ - FDA), първото условие пред кандидат-дарителя е


документирана диагноза "COVID-19"


Хората, които не са имали симптоми (т.е. нямат ясна история на симптомите, описани в медицински документ) и не са потвърдени с положителен PCR тест, не могат да даряват.


От здравното министерство уточниха, че за да се осигури максимална сигурност на нуждаещите се от плазма, се прилагат специални методи, намаляващи вероятността дарителят все още да не е възстановен от заболяването. Един от тях е удвоеният инкубационен период (времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци на заболяването). Именно той определя изискването


да са минали 40 дни от положителен PCR тест


При различните заболявания инкубационният период е с различна продължителност и зависи от причинителя на болестта, засегнатия организъм, начина на проникване на причинителя в организма. При COVID-19 той е от 2 до 14 дни и затова за донорите на плазма е въведен 28-дневен период от първоначалния контакт с вируса (установен чрез документиран PCR тест), към който се добавя нормалният карантинен период от 10 или 14 дни и така се стига до изискването от общо 40 дни.


Други изисквания са дарителите да са на


възраст между 18 и 65 г., с тегло над 50 кг


и да се чувстват здрави.


Проблемът с PCR теста


Според пулмолога Александър Симидчиев изискването за PCR тест, което затруднява част от желаещите да дарят рековалесцентна плазма е "административен български, а не е реално необходим проблем". По думите му тест за антитела би следвало да е достатъчен, ако тества вирусонеутрализиращите специфични антитела.


"Правилата за PCR тест след 40 дни са от период, в който нямаше антигенни тестове. Има хора, диагностицирани и лекувани за COVID-19 само на базата на антигенно изследване и те само по формални причини не могат да дарят плазма", коментира Симидчиев.


Според члена на националния оперативен щаб за борба с коронавируса Николай Витанов нерегистрираните случаи на заразени с коронавируса в Българлия (т.е. непотвърдени с PCR тест) e 7 пъти над официалните. Това означава, че голяма част от потенциалните донори на кръв, всъщност, са ограничени да дарят.


Пробив в изискването все пак има. В районния център по трансфузионна хематология в Пловдив вече признават резултатите от антигенните тестове, както и изследването на антитела на кандидатите.


Има ли значение кръвната група


Според правилата всеки донор може да дари плазма и да поиска тя да бъде използвана за посочен от него пациент, потвърдиха от здравното министерство. За целта се издава документ, че даряването е свързано с конкретен човек. От ведомството обаче напомниха, че по закон разпространяването на данни, идентифициращи дарителя и реципиента, е забранено.


Първото и най-важно условие за прилагането й е съвместимостта на кръвните им групи. То обаче не е единствено. "Спазват се всички правила за съвместимост по система АВО на кръвната група на дарената плазма и тази на пациента. Това обаче не означава, че същата тази плазма ще бъде прелята на лежащо болния, дори да е кръвногрупово съвместима" - така от ведомството отговориха на въпроса на "Дневник" какви са изискванията пациент, осигурил си дарител, да може да я получи. Отпускането на кръвна плазма не е свързано с наличие на дарител, а със здравословното състояние на пациента, оценено от лекуващия лекар, който подава искане до Центъра за трансфузионна хематология, уточниха оттам.


В интервю за БНТ хематологът Чавдар Ботев обясни, че най-голяма трудност има при пациентите с кръвна група АБ, които могат да получат плазма само от същата кръвна група. Обратно, най-лесно е при болните с нулева кръвна група, които могат да получат кръвна плазма и от хора с А, Б и АБ кръвни групи.


Според Ботев проблем в момента е, че 15% от даряваната плазма е с нисък титър (количество антитела), 15% - с висок, а 70% - със среден. Това означава, че трябва да се прелеят по три сака на пациент - следователно трима души трябва да дарят чрез кръводаряване за един. Ако се дарява чрез плазмофереза един човек може да дари три сака и то 3-4 пъти.


Какви са рисковете при преливане


"Не трябва да се прелива плазма от пациенти, които тежко са боледували от COVID-19, защото това крие големи рискове", предупреди пред Би Ти Ви клиничният имунолог Влади Манев. Той се позова на откритие на холандски учени, които са намерили в плазмата на тежкоболни от коронавирус, освен антителата, и други антитела, работещи срещу макрофагите (клетки от имунната система).


"При едно такова кръвопреливане може да се възбуди цитокинова буря, която да доведе до усложнения", обясни Манев. Според него центровете за плазма в страната трябва да бъдат уведомени за това откритие и да отказват да приемат плазма от пациенти с тежък COVID-19.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3759 Неутрално

    "Девет месеца по-късно, след събирането на достатъчно данни, учените практически отхвърлиха хидроксихлорохина..."



    Да, ама не. Едни другари от някакъв си български кардиологичен институт, иначе казано Чайкафарма, обикалят тв студията, пускат спам съобщения, и обясняват как моривидчето било по-по-най...
    Жалка, търговска и лекарска история...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  2. 2 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 789 Неутрално

    Ся веке с диодни матрици е тренда

  3. 3 Профил на kondio_savov
    kondio_savov
    Рейтинг: 242 Неутрално

    Ъъъ, какъв е този хематолог, който твърди, че човек с кр. група АB може да приема само от тази група, а лице с 0 може да приема всякаква.. Точно обратното е

  4. 4 Профил на SML
    SML
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Ъъъ, какъв е този хематолог, който твърди, че човек с кр. група АB може да приема само от тази група, а лице с 0 може да приема всякаква.. Точно обратното е
    —цитат от коментар 3 на kondio_savov


    И на мен това ми стана интересно, или се е объркал или при плазмата има нещо по-различно от стандартното кръвопреливане, където 0- е универсален донор, а AB+ универсален реципиент.

    One should be free to do whatever he wants, as longs this does not interfere with the equal right of everybody else to do the same.
  5. 5 Профил на SML
    SML
    Рейтинг: 572 Любопитно

    Иначе, ако държавата си беше на мястото, което ние много добре знаем, че не е така - трябваше проактивно да влиза в контакт с прекарали ковид и да ги насърчава дори и с финансови стимули да даряват, за да може плазмата да влезе като стандартна част от лечението в болница още от постъпването... в момента и плазмата и ремдесивира се дават на много тежко болни, където и за двете няма никакви доказателства, че имат някакъв ефект.

    One should be free to do whatever he wants, as longs this does not interfere with the equal right of everybody else to do the same.
  6. 6 Профил на star bastun
    star bastun
    Рейтинг: 1951 Весело

    До коментар [#3] от "kondio_savov":

    Журналистите така са разбрали.

  7. 7 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2159 Неутрално

    Орално или вагинално е добре да се предаде плазмата?

  8. 8 Профил на ali_ibn_isa
    ali_ibn_isa
    Рейтинг: 955 Любопитно

    И на мен това ми стана интересно, или се е объркал или при плазмата има нещо по-различно от стандартното кръвопреливане, където 0- е универсален донор, а AB+ универсален реципиент.
    —цитат от коментар 4 на FvH

    На мен ми направи впечатление, че в соц. мрежи масово има молби за даряване на кръвна плазма от кр.гр. тип А, B, AB и почти никакви за тип 0.
    За България разпределението по кр. групи е:
    тип А (44%), 0(32%), B(15%) и АВ(8%) и следователно, ако важи стандартния принцип за съвместимост при кръводаряване, то търсенето на плазма от тип 0 би трябвало също да е значително.
    Наистина е възможно при кръвната плазма да има нещо различно.

  9. 9 Профил на Kalinoff Ivan
    Kalinoff Ivan
    Рейтинг: 147 Неутрално

    Стига с тази плазма , няма нито едно доказателство , че работи , повече умират с нея отколкото без нея, . защото развиват цитокинова буря много от пациентите... Според някои от защитниците й , тя ще работи само , ако се прелее в начален етап, под начален етап се има при първи симптоми , болният вдига температура , веднага си прави тест и на другият или най късно 2-3 ден му бият плазмата, а не след семица когато вече са има усложнения и е вече в болница . Това няма как да се случи просто няма такъв ресурс никоя здравна система, освен за единици , които са богати или на високо ниво в държавата и се реагира своевременно .

  10. 10 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 1802 Неутрално

    Май плазмата се възприема като панацея в България?
    И от пациенти и от лекари?
    Сламка за удавник?

  11. 11 Профил на ПИК е велик
    ПИК е велик
    Рейтинг: 280 Неутрално

    [quote#4:"FvH"][/quote]

    Или журналистът се е объркал...

    Спечелихме битка, но не и войната!
  12. 12 Профил на kondio_savov
    kondio_savov
    Рейтинг: 242 Неутрално

    Мда, оказа се, че когато става дума за кръв (червени кръвни телца) AB е универсален реципиент, защото има A и B антигени. Но когато става дума за плазма, тогава AB е универсален донор, че понеже няма антитела, а нулева група има A и B антитела и съответно може да приема от всички.

  13. 13 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 480 Неутрално

    "кръвната плазма постепенно набира популярност като най-ефективен и едновременно с това - щадящ, метод за излекуване"

    Кръвната плазма - голямото решение

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  14. 14 Профил на Шизо
    Шизо
    Рейтинг: 15 Неутрално

    До коментар [#3] от "kondio_savov":

    0 е универсален дарител, а АВ универсален получател само на червени кръвни телца. При преливане на плазма е точно обратното. В статията е описано правилно.

    Причината е, че хората с група 0 имат антитела в плазмата срещу червени кръвни телца с антиген А и/или В. Хората с група А , респ. В имат антитела срещу еритроцити с антиген В, респ. А, а хората с група АВ нямат антитела срещу нито един от двата антигена.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK