© Юлия Лазарова
Алекси, Ваяна и Анита
Надписът "Happy birthday", който прозира през прозореца на "Малки приказки", закачен над детския кът, пада бавно. Навън е хладен декемврийски предиобед, Анита Табахнева го сваля постепенно, докато дъщеря й Ваяна щъка около нея или се катери около направените ръчно от баща й - Алекси Коларов - въжени тунели. Пространството в квартал "Изток" не е отворено за своите обичайни обитатели - децата и изглежда леко призрачно през прозореца. Надписът е от преди 27 ноември - преди т. нар. втори локдаун. Тогава детските градини, ясли, езикови центрове и заведения, както и други затвориха заради разпространението на коронавирус. Историята на "Малки приказки" - замислено като място за родители с деца - е показателна за това как непредвидимите обстоятелства могат да те поставят в ситуация да се преориентираш, образоваш, как все пак да успееш да оцелееш, когато всичко, за което си работил се оказва невъзможно.
Това е малката приказка на Анита Табахнева и Алекси Коларов, които преди да започнат да се посветят на това, са се занимавали с организацията на различни фестивали, концерти и изложби. Ваяна се ражда през 2018 година и е вдъхновение за изграждането на мястото, което бързо набира популярност заради съчетанието на кафе, домашно приготвена храна, зона за игра и почасова грижа. Освен това "Малки приказки" беше център за организиране на рожденни дни и събития.
Драстична смяна на всичко
Беше, защото 2020- та година донесе светкавична промяна във всичко. За "Малки приказки" "паузата" е сериозна. Затова след първоначалния шок и почивка, Алекси Коларов и Анита Табахнева решават да се преориентират.
"Решихме да стартираме лятна занималня, за да задържим кораба на повърхността през този сезон, който и без това е традиционно слаб за нас. Получи се разкошно - диви и щастливи деца, доволни родители. Когато отново отворихме врати през есента вложихме много усилия и средства в спазването на мерките за безопасност - дезинфекция, препарати, физическа дистанция, предпазни средства за екипа. Но виждахме накъде отиват нещата и че колкото и да ни се иска "Малки приказки" няма да е скоро пак шумното и весело място за малки и големи каквото беше една година по-рано", споделя Анита Табахнева.
Затова те решават да сменят драстично бизнес концепцията си - "преустановихме работата си като кафе-сладкарница, и стартирахме седмична детска занималня в услуга на родители, чиито деца не са приети в държавни детски градини (самите ние сме в тази категория). "Уикендите продължихме работа само с предварителни резервации на ограничен брой приятелски и семейни компании, за да избегнем струпване на непознати. До края на ноември, когато отново всичко спря и двете ни дейности бяха забранени", споделя още Анита.
© Юлия Лазарова Алекси Коларов подкрепя строгите мерки срещу разпространението на коронавируса
"Дойде като гръм от ясно небе. Мислехме, че ще отмине бързо и се надявахме, че при спазване на нужните мерки, отговорното и лично отношение към посетителите ни ще продължим нормално работа скоро", казва още Алекси Коларов.
"Изведнъж нашият млад, но задоволително успешен семеен бизнес, в който сме въвлекли наши близки роднини, се оказа сериозно застрашен от икономическите последствия в дългосрочен план. Разбира се, кандидатствахме за помощи за малкия и среден бизнес. На фона на компенсациите в Европа, у нас отпуснатите средства ми се струват абсолютно недостатъчни и трудно достъпни. Принудихме се да уволняваме и преназначаваме, за да можем да покрием наем, режийни и данъци", казва още Алекси Коларов.
Той подкрепя
"строги мерки против разпространението на вируса, но не и половинчатите рестрикции без дългосрочно планиране",
защото хора около нас се сблъскаха със заразата - с усложнения или без, хоспитализация или вкъщи, по абсолютно непредвидим начин. "Това, което остава горчив вкус в устата са драстичните разлики в политиката за компенсации и социалните помощи в България и в останалата част на Европа, при положение, че разчитаме на едни и същи кризисни фондове", коментира още Коларов.
През пролетта, по време на първата карантина те кандидатстват и получават грант, с който успяват да покрият текущи разходи без никаква възможност за задържане на служителите. Според Алекси е "несправедливо колко много малки бизнеси не са успели да се възползват поради недостиг на средства".
Положението сега Алекси определя като "кошмар", от една страна защото мерките са и закъснели, и скромни, но и защото е станало ясно, че "малкият и среден бизнес, както и събитийният и независимият културен сектор, от които Алекси идва професионално, не са с висок приоритет за държавата. "В един момент човек трябва да прецени дали може да си позволи да затъва в дългове в отчаян опит да си спаси бизнеса при положение, че няма възможност за планиране. Едва в средата на декемврийския локдаун се заговори за обезпечителни мерки, които компенсират 20% от месечния оборот от изминалата година, без ДДС. Реално, това е по-малко от внесеното от фирмите ДДС за същия период - за справка, в някои европейски държави същата мярка изплаща 80% от оборота. Излишно е да коментирам, че това надали би покрило дори наем и осигуровки, на който и да е малък бизнес в София, предвид стойностите на наемите", коментира Коларов.
Според него е редно да има "по- драстични и краткосрочни мерки, като в Англия и Германия например, но и обезпечени с адекватни компенсации". "Планирането и сегментирането на мерките също е важно - не ми се струва редно да се слагат всички населени места и социални групи под общ знаменател.
"Наблюдавам как доста бизнеси продължават да работят при лоши или никакви мерки за ограничаване на разпространението на вируса. Големите вериги са препълнени, в хижите всичко е по старо му - струпвания на хора продължава да има. Мерките са неотложни, но явно обществото няма самосъзнанието да ги уважава и спазва, за да имат те нужния ефект. Смятам, че лошата ни позиция в статистиките е ясен показател за това. Половинчати мерки в комбинация с половинчати компенсации ще доведат само до удължаване на икономическо-социалната ни агония, с която вече някак си привикваме. А най-неприятно е, че хората неусетно се настройват едни срещу други", казва още Коларов.
Как започва всичко
Преди да започнат семейния си бизнес Анита Табахнева и Алекси Коларов са работели по организация на събития, културни проекти и фестивали (МЕЛБА, Know-How Show-How, One Design Week, One Architecture Week, Sofia Contemporary). Допирната им точка са събитията на списание Едно. Двамата организират и два концерта на Шънджънския симфоничен оркестър (Китай) и на един камерен оркестър от Пекин на Античния театър в Пловдив. "Бяха много пълноценни и обогатяващи за мен години", спомня си Анита. "Занимавала съм се с фондонабиране за реализацията на културни проекти чрез комуникация и сътрудничество с чуждестранните културни институти в България и писане на доста проекти към международни програми и фондове. Известно време преподавах и йога - и на възрастни, и на деца, сбъдната мечта", казва още Анита.
"Малки приказки" се появява заради мечтата да започнат нещо "наше". "Решихме, че няма по-смислено нещо от децата. С една скъпа моя приятелка замислихме концепцията, а когато намерихме място и финансиране, Алекси се включи с пълна сила. Може да се каже, че голямото ни вдъхновение е малката ни приказна дъщеричка Ваяна, която се роди пет месеца преди откриването. Визуализирахме това от което ние самите имахме нужда - хармонично и светло място, където родители и деца да прекарват пълноценно времето си в приятелска атмосфера, както и сформирането на нещо като общност за малки и големи", споделя още Анита.
© Юлия Лазарова
Алекси винаги си е представял да има собствено пространство за развлечения, културни събития и музика на живо. Идеята на Анита и нейната приятелка го вдъхновяват много и той я припознава като своя. "Амбицията ни да създадем нещо смислено и стойностно за млади родители, които търсят място за разпускане извън дома си в комбинация с домашна атмосфера, здравословна храна и организирани развлекателни и образователни дейности, ми допадна толкова много, че реших да се отдам изцяло на това семейно начинание".
И двамата сега опеределят като
"огромно предизвикателство", това пред което се изправят в началото"
И за двама ни това беше съвсем нов бранш, но действахме със супер много мерак, любов и някаква нескончаема енергия и то се получи. Разбира се, имахме на разположение безусловната подкрепа и денонощно съдействие на приятели и роднини, без които нямаше как да успеем", благодарна е още Анита.
"От моя гледна точка това беше един илюзорно безкраен процес на рушене, изграждане, преправяне, мислене, бюджетиране и инвестиране. Влязох в ролята на хамалин, надзор, чирак, майстор и всичко накуп, гарнирано с административните главоблъсканици за разкош. Изключително сме признателни на всички замесени по веригата, благодарение на които не само успяхме да отворим, но и го направихме в уречения срок. Крайният резултат надмина и най-смелите ни очаквания въпреки многобройните трудности и неочаквани спънки", спомня си още Алекси.
© Юлия Лазарова Пространството на "Малки Приказки"
В момента "Малки приказки" спи "зимен сън в коледни одежди".
"Занапред, мислим варианти и алтернативи непрекъснато, но все още не смеем да действаме радикално, много ни е "скъпо" и на сърце всичко в това място", казва Анита. За нея въпреки че 2020-та година е сложна, тя иска да извлече уроците по гъвкавост и адаптивност, а си обещава през следващата година "здраве и кураж".
Урокът на Алекси за 2020 -та е колко "всичко е преходно около нас". "Разсъждавам върху концепцията на "епидемиологичната обстановка" - моята дума на 2020 - и защо тя е различна от "форсмажорно обстоятелство" и "природно бедствие". "Това допълнително затруднява и оставя в пълна безтегловност всички сключени застрахователни и други договори. За мен това остава енигма, пореден двоен стандарт, който е в полза на определени отрасли пред други. Като че ли не наричаме нещата с истинските им имена, остават много въпросителни и това поражда конспиративни теории. Пожелавам си да не привикваме към "новото нормално" и да съвсем скоро да намерим положителен изход от ситуацията", казва още младият мъж.
Веселин Дечев
Рейтинг: 1942 ЛюбопитноСори, но кафенетата и занималните не са приоритет на държавата. И с право - жизнените функции могат да се обезпечат и без кафенета и занимални, така да го кажем по-просто.
В Русия съм! В Русия съм!Едно дете в частна градина плащало такса 600-700 лева, дпколкото чувам. Не вярвам в занималнята да е по-евтино. Тоест при 25 лева на ден 2 деца ви правят заплатата на служителя. Останалите 18 деца ви носят чиста печалба. Е, с 5 лева за ток нс ден, 2 за вода,и 3 за дезинфектант. По близо 400 на ден. Сега не ми казвайте, че нЕмате спестени 😃
dedoliben
Рейтинг: 2415 ЛюбопитноВинаги започвайте скъпи дневникари репортажите с ние внесохме и сега ние искаме.
"Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис IIIПитайте и разпитайте колко е оборотът колко са служителите.
На първи прочит ми изглежда че имат под сто лева печалба за годината по документи и двама роднини и две близки приятелки персонал.
А и за цената на едно дете на месец занималня не е срамно да се знае.
ivan_lawyer
Рейтинг: 125 НеутралноЕ, трябва да има и такива бизнеси, то - гледам всякакви неща вече има - даже салони за фризура на кучета и това е нормално, на кой както му харесва, въпросът е, че осигуряват работни места, а сега няма препитание за хората.
Големите вериги магазини са хранителни и там се влиза с маска и общо-взето не се задържаш толкова много.
Държавата обаче е погрешно конструирана - някак се държи един вид, че вече сме пораснали деца и можем сами да се оправим, а това е неправилно - неправилно е, винаги има нужда от подкрепата на държавата, но както и да е.
Свиването на държавата естествено води до нулеви спестени пари и - това е.
Трябва да изчислят именно такива кризисни ситуации и да се направи по-силна и по-богата държавна политика и т.н.
Не като в тоталитарна държава - но нещо около средата или поне минимума.
BlueBoss
Рейтинг: 425 НеутралноМного е лесно да се коментира от някой неразбиращ нещата и никога не поемал риска да създаде нещо малко, но свое. Аз съм човек с подобен бизнес развиван 15 години и знам какво е коствало на мен и семейството ми да го изградим. Плащали сме данъци, осигуровки на персонал, заплати и бонуси и когато това те изтряска като гръм от ясно небе се чудиш как да се спасиш. И когато имаш персонал, разходи и режийни е малко трудно да продължиш.
Лесно се правят бакалски сметки на чужд гръб - колко взимали на дете, колко харчели... А Вие от къде знаете колко харчат ? Имате опит ли? Подобен бизнес? Аз преживявам с резервите трупани през тези 15 години, но не всеки ги има... а и те не са огромни, защото този бизнес не е от най-печелившите като други например. Но и държавата не помага особенно, защото ако кандидатстваш те връщат за какво ли не... Да - след кризата ще останат малко бизнеси като този, но и хората се променят като нагласи, а това е бизнес пряко свързан с тези нагласи. Никой не може да гарантира, че ще е както преди.
Така че не злорадствайте, а се замислете Вие как бихте се справили в подобна ситуация.
kykyyy
Рейтинг: 517 НеутралноДо коментар [#1] от "Веселин Дечев":
Верно е, кафенетата и занималните не са приоритет. Ясен приоритет са хипермаркетите, застрахователите и лихварите.
Веселин Дечев
Рейтинг: 1942 ЛюбопитноДо коментар [#4] от "BlueBoss":
В Русия съм! В Русия съм!Вие сте си поели бизнес риска. И сте били възнаграждавани с печалбата. Пито - платено.
Ако вие не издържите, друг ще наеме после помещенията и оборудването и ще продължи.
Някой не печелел вече. Драма голяма!
kykyyy
Рейтинг: 517 НеутралноДо коментар [#1] от "Веселин Дечев":
Гледал съм им цените. Хай енд са, клонят към западноевропските, но далеч под швейцарските. На практика са възможни поради липсата на държавна политика с ориентация към децата. Инвестицията им обаче никак не е малка и със сигурност от 2018 до сега не са излезли на плюс. Скъп интериор и слаб клиентопоток. Ако бяха търсили печалбата щяха да отворят там чалготека.
BlueBoss
Рейтинг: 425 НеутралноДо коментар [#6] от "Веселин Дечев":
Драма е, но за тези с нещо между ушите и зад очите... Защото те разбират усилието да създадеш и какво значи да го загубиш. Много е лесно за обикновен тулуп като Вас да раздавате квалификации и “експертни” мнения на базата на мизерния си живот пълен с омраза към всеки по-кадърен от Вас, което комай е цялото народонаселение на татковината ни... Вие никога няма да го разберете, защото се изисква много повече от два свободни атома в черепа за това. Но виж - Бай-Ганювската злоба я владеете до съвършенство. Сполай Ви и дано такива като Вас стават все по-малко и да ги гледаме в зоопарка между клетките на приматите: Хомо-тъпанарис булгарикус!
Веселин Дечев
Рейтинг: 1942 ЛюбопитноДо коментар [#5] от "kykyyy":
В Русия съм! В Русия съм!"Верно е, кафенетата и занималните не са приоритет. Ясен приоритет са хипермаркетите, застрахователите и лихварите."
Точно така е. Освен ако не си произвеждаш сам всичката храна и ползваш каручка.
Веселин Дечев
Рейтинг: 1942 ЛюбопитноДо коментар [#8] от "BlueBoss":
В Русия съм! В Русия съм!За мен драма няма. При капитализма е така. Сами си го избрахме. Важно е, че има банани.
И между впрочем, тея дето държавата ги е подпомогнала, ще дадат ли сега нещо безвъзмездно на клиентите си? Примерно тея от статията ще въведат ли безплатен първи час занималня? 😁
Не, нали, паричките в шкафчето!
mars_man
Рейтинг: 101 НеутралноСлузести приказки.
стефан иванов
Рейтинг: 693 Неутралноо коментар [#6] от "Веселин Дечев":
Формално погледнато сте прав.
Всеки бизнесмен трябва да знае ,че рискува и да умее да преценява риска.Печалбата е наградата за поетият риск спор няма.
Всеки бизнесмен знае ,че може да фалира и ако е натрупал опит ще е на ясно ,че освен на най-близките му ,на никой няма да му пука .Дори ,има определени хора които ,ще злорадстват.
Почти няма бизнесмен който да не е фалирал поне веднъж /аз 2пъти/.Затова така трябва да си движиш нещата ,че фалита да не е разоряващ за него лично и да имаш възможност пак да се изправиш и пробваш.
В тази връзка съм си създал някой правила .
Първо никога не прави бизнес през ЕТ ,винаги отделяй бизнеса от личните финанси.Използвай ООД или ЕООД.
Второ /в България/ държавата и структорите не са приятели особено на дребния и среден бизнес.Напротив ,тя е основният враг.
Трето ,глупостите /народен фолклор/ продавай ефтино за оборот,влагай печалбата за да се развиваш,развивай се постепено и стабилно не важат /особено за бизнессредата в БГ/Напротив дигай цената колкото позволява пазара и ситуацията ,съответно разходите намалявай до разумният минимум/според ситуацията/.
Четвърто ,внасяй си данъците и такси ,лицензи и тн.Да няма начин да не внасяш ,но прави винаги така ,че да внасяш минималното /ако има начин и да не внесеш нещо/
Има доста счетоводни и данъчни вратички.Образовай се и ги знай ,не се доверявай изцяло на счетоводители и адвокати.
Пето печалбата /по-голямата част/ бързо прибирай по лични сметки ,финансирай се от банки,така и те носят част от риска /но никога не залагай собствено имущество само фирмено/.
Шесто никакви сантименти в бизнеса /това е просто бизнес нищо лично/ интересува те дали си законен морала го остави на социолози ,психолози, и други "ози".И без това винаги ,ще има хора да те плюят /ако си успял в нещо ,важи особено силно за БГ/.
Ако нещата се объркат /както в момента поради непризнат от държавата форсмажор/какво бих направил аз.
Първо таен план за ликвидация /персонала не бива да знае/затова никога не работи с близки роднини и добри приятели, наемай непознати.
Оправяш си задълженията към държавата и после към банките.Съкращаваш персонала /пращаш го на борсата/,ако си под наем предоговаряш /ако е разумен наемодателя/ ако не напускаш.
В тази връзка не инвестирай в скъпо недвижимо оборудване ако си под наем.
Прибираш /даваш дивидент/ на себе си на възможните финанси на фирмата.
Това ,ще ме разбере който разбира и от счетоводство.
След това замразяваш фирмата в Агенциата по вписванията и в Търговският регистър и чакаш.
Чакаш но с пари в сметката си .Тоест отдаваш се на заслужен отдих.
Да отбележа !Много е важно да си документално и законно изряден по фирмените бумаги.Тоест Държава и банки да не те гонят ,другите кредитори получават квото има по закон останало от фирмата.
За съжаление 25г опит в частният бизнес по тези територии на това ме е научил.
В нормална държава с по нормален матрял със сигурност ще ревизирам доста от принципите и практиките ,но за съжаление в БГ това е начина да се прави бизнес.
Поздрави,нищо лично просто бизнес!
mars_man
Рейтинг: 101 НеутралноВсъщност "Мазни приказки" е по-правилно. Не бях обърнал внимание на физиономията на собственика.
стефан иванов
Рейтинг: 693 НеутралноДо коментар [#13] от "bkp49697864":
Какво му е на физиономията има черти на умен и хитър човек.Без съмнение ,ще извлече поуките от тази ситуация и пак ще си стъпи на краката.Все пак първи бизнеспроект му е
нормално е да е сантиментален .Важно е ,че не фалира заради негови грешки и ще се научи какво е държавата за БГ малкият и среден бизнес.Това ще му спести много неприятности за в бъдеще.Пожелавам му успех!
Killing Joke
Рейтинг: 520 НеутралноДо коментар [#12] от "стефан иванов":
Човече, да можех, щях да ти сложа бая повече от един плюс :)
стефан иванов
Рейтинг: 693 НеутралноДо коментар [#15] от "Killing Joke":
Мерси ,просто споделям житейски опит.Не винаги съм бил такъв прагматик,все пак фалирал съм 2 пъти.
PavelCZ
Рейтинг: 1767 НеутралноЖелая им успех в борбата. Който никога не е имал бизнес, не може дори да знае как е и как не е.
E PLVRIBVS VNVM