© Георги Кожухаров
Любомир Балабански с пулт за миксиране на музика в ръка
В тъмните часове на денонощието обичайно Любомир Балабански може да бъде срещнат в някой бар да пуска музика... след дълъг работен ден в генетична лаборатория.
Определя себе си като молекулярен генетик и музикален селектор - не диджей, защото заниманието му е по-скоро хоби и в заведения на приятели пуска музика, която харесва, без да миксира песни и да прави сетове. Е, 2020 г. определено не е обичайна година - не е бил в заведение от месеци, но пък е на финалната права на докторантурата си (посветена на гените на столетниците в България) и е направил много PCR тестове за коронавирус.
В свои води в лабораторията
"Аз съм от лекарско семейство и още в училище ми беше зададена посоката да уча нещо в сферата на медицината. Но аз избрах нещо малко по-странично от чистата медицина - генетиката". Бакалавърската си степен взима в Единбург (Шотландия). Казва, че там "четири години ми се сториха достатъчно" и магистратурата е вече в биологическия факултет на Софийския университет. Следва докторантурата към Медицинския университет в София.
"Тук със сигурност съм в по-свои води", казва Любомир Балабански, когато разговорът се насочва към гени, тестове и вируси. В лабораторията на клиниката, където работи, обособяват място за COVID изследвания през април, разделят потока от пациенти. Наблюденията му са, че малката лаборатория е огледало на съобщаваните национални данни за епидемията през месеците - за затишието на вируса през лятото и втората вълна от началото на есента.
"При въвеждане на мерките на държавно ниво се усети спад на процента на позитивните случаи. Имаха ефект", смята Балабански. Той самият (на 32 г.) вече е бил заразен със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на COVID-19) и го е изкарал леко. Казва обаче, че има генетично обяснение, защо при възрастните болестта протича по-тежко:
"Вирусът влиза в човешките епителни клетки на респираторния тракт чрез един протеин, който се намира на повърхността на клетките - казва се ACE2. При възрастните хора този протеин се произвежда в по-голяма степен в носния епител, съответно вирусът има повече таргет (от англ. език target - цел, бел. авт.), към който да се свърже и да влезе в клетките", обяснява молекулярният генетик. По думите му, извън възрастта, като цяло, дали човек ще изкара коронавируса леко или тежко зависи от гените, които носи.
"Има хора, които носят генетични варианти, без въобще да подозират, че ги носят, които дават някаква частична протекция към по-леко или напълно асимптоматично изкарване, докато при други, въпреки по-младата възраст, може да има такива генетични варианти, които да обусляват по-тежко изкарване".
© Георги Кожухаров
Заключението му е, че "никой не е застрахован", защото освен генетиката, протичането на заразата зависи и от първоначалния вирусен товар и от имунитета на даден човек.
Решението за него е ваксината срещу COVID-19 и се чуди на парадокса:
Много хора са готови да вкарат в организма си ядене или пиене, без да знаят нищо за тях, но като става дума за ваксина, минала през сериозни клинични изпитвания, са скептични.
Тънкият баланс
Заради хобито на музикален селектор молекулярнит генетик не е никак безразличен към отражението на коронавируса извън здравето и най-вече към удара върху бизнеса.
В България от началото на епидемията най-осезаемо недоволството си изразява развлекателният бранш. "Много е тънък балансът и знам, че не е еднозначно. Сравнително малък брой са хората, които ходят по нощни заведения, но пък те се срещат с други хора и лавинообразно броят се увеличава", казва Балабански и затова одобрява решението за ограниченията - заради здравето на хората. Но пък е и съпричастен с хората, които са пред фалит.
"Имам много приятели - собственици на заведения и хората, които работят при тях - които в момента се чудят как да си платят наем, въпреки че осъзнават смисъла от затварянето. Винаги има две поне страни на нещата", заключва музикалният селектор. Песента, която би пуснал на 2020 година, която "удари шамар на човечеството", е Love is noise на английската рок група The Verve.
Генетиката извън коронавируса
"Характеризиране на генетични параметри, предразполагащи към здравословно дълголетие в български столетници" - с това обширно заглавие докторската работа на Любомир Балабански търси отговори какво в гените на столетници подпомага те да живеят с една трета повече от средната възраст в страната.
"Гените на тези столетници са изключително чисти от патологични мутации. Това означава, че не се наблюдават някакви дефекти, които водят до предразположеност към болести, които пък най-често се изразяват на средна или напреднала възраст. При столетниците такива генетични дефекти - например за онкологична предразположеност или за определени сърдечно-съдови отклонения, се наблюдават с много по-ниска честота отколкото в общата популация", казва Балабански и обяснява, че по думите на голяма част от столетниците те отдавали дълголетието си на спокойствието. Така че не всичко зависи само от гените.
© Георги Кожухаров
"Мнозинството от тях са гледали да преминат през живота си без много да се отдават на негативни емоции. Казаха, че са обичали да са сред хора и да се чувстват полезни на себе си и обществото. Били са и физически активни през почти целия си живот", обобщава Балабански. Впрочем, този разговор се състоя на 22 декември - часове след като е спазил традицията си с приятели да посрещне първия изгрев на астрономическата зима на връх Мусала.
Шакир Зулов
Рейтинг: 880 НеутралноСамият факт ,че посреща изгрева на връх Мусала показва ,че е голем професионалист като г-н Христо Иванов.Те текива хора ни требат,за да постигнем стаден имунитет.🐵
Много съм простBornagain
Рейтинг: 1133 НеутралноТо генетиката се учи на връх Мусала, също както геологията се учи на Антарктида.
Свободата, Санчо...Чоко и Боко
Рейтинг: 637 Любопитно"Решението за него е ваксината срещу COVID-19 и се чуди на парадокса:
Левски до Каравелов: Дочувам, че сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“Много хора са готови да вкарат в организма си ядене или пиене, без да знаят нищо за тях, но като става дума за ваксина, минала през сериозни клинични изпитвания, са скептични."
Абе то може и шепа кал да изядеш и да минеш с диария, но я пробвай да си я набиеш във вените. Някой възрастен няма ли наоколо да му обясни разликата?
samoedin
Рейтинг: 3673 Любопитно" Много хора са готови да вкарат в организма си ядене или пиене, без да знаят нищо за тях, но като става дума за ваксина, минала през сериозни клинични изпитвания, са скептични."
Дори самите създатели на ваксините не спорят, че не са имали достатъчното време да ги тестват за странични последици и нежелани ефекти, които могат да се получат от употребата им:
В дългосрочен план иРНК технологията се счита за по-безопасна, тъй като не крие риск от клетъчни мутации.
Рискът от прекомерна имунна реакция обаче е налице и при тази ваксина. Освен това както и при руската, времето за тестване досега е недостатъчно, за да е сигурно, че няма допълнителни странични ефекти в дългосрочен план, особено по отношение на децата и бременните. Теоретично такива ефекти не би трябвало да съществуват.
https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/ruskata-ili-amerikanskata-vaksina-sreshtu-kovid-19-6119402
Теоретично, но на практика ще се види, едва като ги...тестваш !
ivanchou
Рейтинг: 415 НеутралноЕвала на Любака.
А на клозетните разбирачи, за които качването на Мусала е основната част от статията - извадете си главите от задните части. На темата за генетика едва ли разбирате повече от Любака. Аргументите ви са невалидни. И нелепи. Нито разбирате, нито се опитвате да разберете една доста сложна материя. Вероятно за това сте кисели.
tamada
Рейтинг: 1341 НеутралноДо коментар [#5] от "ivanchou":
Че кога е било различно? Смеем се на таксиметровите шофьори, но всъщност е пълно с хора, които са "експерти" по всичко – от футбол до ядрена физика. Отделно, че днес доста от тях умишлено нагнетяват дезинформация.
pavur
Рейтинг: 1373 НеутралноБахти тъпата опорка е тая за яденето и пиенето и ваксата!
В официалната листовка си пише ,че "сериозни" клинични проучвания за взаимодействие с други препарати и илачи не е правено . За mRNA технологията има нАучни статии преди короната , че при опитни мишоци е хубаво, но при хора ефекта е умерен и свързан с небезобидни реакции.
И повечето ядене и пиене е официално "одобрено" за консумация от поне два ОРГАНА . Ся ний да верваме на конспирации за кокаколата ,саламите , Корн шурупа и глутамата ли:)))
selqnin
Рейтинг: 2011 НеутралноСлава Богу, че останаха такива хора...
ivanchou
Рейтинг: 415 НеутралноДо коментар [#7] от "pavur":
15 секунди отнеха да се намери peer reviewed статия за връзката между различни видове месо и увеличен риск от развитие на ракови заболявания. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4698595/
Мишо Петров
Рейтинг: 708 НеутралноГледай, с какви глупости се занимава по време на пандемия...
Мишо Петров
Рейтинг: 708 НеутралноДо коментар [#5] от "ivanchou":
Видяхме ги всичките разбирачи, когато се наложи да се прави бързичко ваксина или лекарство...
piliferus
Рейтинг: 409 НеутралноО, Господи, колко много прост и тъп народ в този форум!
ivo
Рейтинг: 724 НеутралноЦиркаджии лъжат хората за вируса и ваксините - нищо ново под слънцето!
Не на глобалистите и глобуса! Make Earth Flat Again!wanderer
Рейтинг: 2218 Неутрално""Гените на тези столетници са изключително чисти от патологични мутации. Това означава, че не се наблюдават някакви дефекти, които водят до предразположеност към болести, които пък най-често се изразяват на средна или напреднала възраст. "
Това е само едно "обосновано предположение", ако се знае какво е "патологична мутация", защото има и "положителни мутации" - усилващи здравето и/или увеличаващи дълголетието.
Има и друго "обосновано предположение" -таломерите на столетниците се "късат" по-бавно ... като при костенурките. В тоя случай, поне не се твърди (по премълчаване), че костенурките имат най-чистите гени.
Има и други хипотези, които пък изобщо не се интересуват от "чистотата" на гените, а мерят колко е "забързан" пулса (и толкова животът е по-кратък) или нивото на холестерола по кръвоносните съдове (в мозъка).