Не е доказано, че ваксинираните срещу COVID-19 не заразяват други с вируса

© Цветелина Белутова, Капитал

"Ако трябва да бъда честен, нямам търпение да се видя със 70-годишния си баща, без да се притеснявам, че мога да го заразя с коронавирусна инфекция".

Това са част от думите на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов след като на 27 декември се оказа първият ваксиниран българин срещу COVID-19, с аргумента, че така дава пример за безопасността на новите имунизации. Изказването му внушава, че ваксинираните срещу коронавируса не заразяват други хора, ако се заразят със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на COVID-19). А това не е доказано.

"Дневник" се свърза с Велислава Петрова, доктор по инфекциозни болести и имунология, консултант на ООН и Международния алианс за ваксини и имунизации (Gavi) и преподавател в Кингс Колидж (Кеймбридж), както и с д-р Цветелина Великова (специалист по клинична имунология и асистент към медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски") с молба да направят важни разяснения относно ваксината срещу COVID-19, влиянието ѝ върху разпространението на вируса и имунитета.

Заразѐн не означава болен

От началото на епидемията множество говорители по COVID теми обясняват, че няма знак на равенство между заразѐн човек и болен човек. Заразяването означава вирусът да е в организма на човек, а боледуването се свързва с проявените симптоми заради заразяването.

Но, както е известно, има хора, които не проявяват симптоми, въпреки че са заразѐни, а и от заразяването до проявяването на симптомите има интервал от няколко дни. При всички случаи заразеният може да разпространява заразата на други хора.

В този смисъл ваксината срещу COVID-19 с голяма степен на сигурност предпазва от разболяване, но, както уточнява Администрацията по храните и лекарствата в САЩ (FDA), "научната общност все още не знае дали ваксината "Комирнати" (Comirnaty) на производителите "Пфайзер"/"БиоНТех" (Pfizer/BioNTech) ще намали предаването на вируса.

Все още няма данни

Проследяването дали ваксинираните разпространяват вируса е много трудно, обяснява Велислава Петрова, защото това би означавало участниците в клиничните проучвания да бъдат често тествани, дали имат вирусни частици в тялото си.

"Досега проучванията не показват дали един човек, който е ваксиниран, може да се разболее или не. Данните, които видяхме за над 90% ефективност, са базирани на критерия, дали един човек е симптоматично болен", обяснява специалистът. По думите ѝ проучванията през следващите месеци, когато ще бъдат ваксинирани все повече хора, ще покажат дали предаването на вируса спада.

Велислава Петрова допълва още, че засега е важно и ваксинираните да продължават да носят маска, да спазват дистанция и хигиена, както и да избягват срещи с хора от рисковите групи (докато и те не бъдат ваксинирани) именно заради неизвестността за разпространяването на коронавируса от ваксинирани срещу COVID-19.

Има надежда, но трябва да се докаже

"Повечето ваксини, които в момента използваме - например срещу полиомиелит, коклюш, морбили, дифтерия - предпазват както от това ние самите да се разболеем, така и от това да заразяваме други хора. Така че има надежда това да е така и за ваксината срещу COVID-19", казва д-р Велислава Петрова с уточнението, че между различните ваксини не може да се прави директна корелация, защото трябва надеждата да бъде научно доказана за конкретната ваксина.

"Опитът с други вирусни заболявания, напр. варицела и съответната ваксина срещу нея, е, че след преболедуване или ваксиниране човек е защитен в над 97% от случаите. Когато преболедувал или ваксиниран човек се срещне с вируса отново, наблюдава се краткотрайно наличие на вируса в организма, но не в достатъчни количества, за да зарази други хора", пише до "Дневник" и д-р Цветелина Великова.

След като се ваксинира срещу COVID-19 с първата доза на 27 декември (втората се поставя след най-малко 21 дни - бел. авт.) проф. Костадин Ангелов - който е хирург, а преди да стане министър беше и директор на болница "Александровска" в София - бе запитан от очакващите го журналисти, дали ваксинираните хора може да заразят други. Той отговори така:

• • "След втората ваксинация, след изработването на антителата не би следвало при наличието на антитела в тялото на човека той да може да се зарази. Тоест в момента, когато той се зарази, би следвало неговите антитела веднага да унищожат вируса и да няма възможност той да бъде преносител на коронавирусна инфекция".

В контекста на антителата Велислава Петрова прави важни уточнения. Тя обяснява, че хора, които имат антитела, след като са преболедували COVID-19, не е гарантирано, че не могат да заразяват други. По думите ѝ антитела има в кръвта (които се изследват с т. нар. бързи кръвни тестове) и антитела, които са в горните дихателни пътища, в белите дробове по т. нар. мукозни мембрани. Вторите са антитела, които представляват "първото ни ниво на защита", казва специалистът. Тя сравнява двата вида антитела с охранител на входната врата в блока (антителата в горните дихателни пътища и белите дробове) и охранител само пред даден апартамент (антителата в кръвта).

"Антителата в горните дихателни пътища и белия дроб са тези, които предпазват още на входната външна врата, докато тези в кръвта предпазват само вашия си апартамент, но не и останалите. Тоест, хора могат да влязат в сградата, да чупят, но вие самите сте предпазени", обяснява имунологът., като с метафората си илюстрира, че, тъй като вирусът се размножава в дихателните пътища, докато бъде разпознат от антителата в кръвта човек би могъл да зарази и други хора.

Колективният имунитет и ваксините

"Колективен имунитет означава голяма част от населението да е невъзприемчиво към дадено заболяване. Колкото по-голям процент хора са защитени от инфектиране, толкова и по-рядко ще се среща инфекциозното заболяване, а може дори да бъде елиминирано, както очакваме да е случи скоро с полиомиелита", пише в отговор на въпроси на "Дневник" имунологът д-р Цветелина Великова. По думите ѝ човешката история е показала, че колективен имунитет трудно се гради чрез преболедуване, защото постоянно се ражда възприемчиво население.

В контекста на коронавирусната инфекция ваксинирането е с по-голям шанс за постигане на колективен имунитет, смята д-р Великова, защото имунизацията може да доведе бързо до голям брой невъзприемчиво население, без да се увеличава броят на смъртните случаи. "Ако се спрем на изграждане на естествен имунитет, около 5% ще бъдат жертвите - починали и с тежки увреждания. Хората се страхуват от дългосрочните ефекти на ваксините, а не си дават сметка, че самият вирус може да доведе до тежки късни усложнения след преболедуване. Превенцията е винаги с предимство пред лечението", заключва д-р Великова.

Дори и да се окаже, че ваксинираните разпространяват вируса, д-р Велислава Петрова е на мнение, че имунизирането на застрашените групи от населението (възрастните, медицинския персонал, учителите) придобива още по-голямо значение. "Ще адресираме тези части от обществото, които са най-податливи на вируса: тези, които биха оказали най-голям натиск на здравната система и тези, които имат най-голям шанс да заразят други - каквито са лекарите и учителите например заради контакта си с много хора. Така ще намалим броя на инфекциите в страната", заключва имунологът.