Две десетилетия чакане: България още е без ясна стратегия за спешна помощ по въздух

Две десетилетия чакане: България още е без ясна стратегия за спешна помощ по въздух

© Велко Ангелов



Избори 2022

"Радостна новина, приятели. Днес стартира процедурата за закупуването не на един, а на два медицински хеликоптера. Всичко това е факт, благодарение на голямата енергия, която съпътства тази петиция и непримиримостта на 10 274 души към това България да е единствената държава в ЕС без нито една въздушна линейка."


Това емоционално съобщение може да бъде прочетено в петицията, настояващата държавата да купи медицински хеликоптери, създадена в края на януари 2020 г. от журналиста Владимир Христовски. Близо година по-късно проблемът с липсата на спешна помощ по въздуха продължава да е също толкова значим, а времето до пълноценното му решаване се размива някъде в неопределеното бъдеще.


Поредният повод за поставяне на темата на масата бяха няколко инцидента с туристи в планините в първите дни на годината, при които един човек загина в Стара планина.




"Ако имахме хеликоптер, спасителните операции в Стара планина щяха да завършат за час и половина, а те продължиха 11 часа", каза директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) Емил Нешев пред Би Ти Ви.


Всъщност въпросът е много по-дълбок от това просто да се купят хеликоптер или два (нещо за което се говори и се обещава от години). Специалистите от години говорят за необходимостта да се разработи цялостна стратегия за въвеждане на системата за спешен медицински транспорт по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service или HEMS), осигуряваща спешна помощ по въздух не само при инциденти в планините, но и при катастрофи, бедствия или аварии.


За целта на първо място е необходима политическа воля, а след това и:


- средства за купуването на самите машини


- за поддържането и застраховането им


- за обучение на пилоти и служители


- подготовка на бази, оборудване и т.н.,


- както и създаването на ясна и тествана организация за употребата на тези хеликоптери.


До момента тези неща липсват. Затова проблемът продължава да е част от политическото говорене вече две десетилетия и да излиза на повърхността главно покрай инциденти и загинали хора. Държавата засега дава неясни послания за готовността да го реши пълноценно.


Когато птичето отлети


България остана без медицински хеликоптер през 2019 г., когато частната "Хели ер" продаде и втората си машина в Грузия. Изпълнителният директор на "Хели ер" Георги Спасов заяви преди дни в "120 минути" по Би Ти Ви, че държавата не е проявила интерес към двата хеликоптера на компанията и затова се е стигнало до решението за продажбата.


В подобно положение е само още една страна от ЕС - Хърватия, която е на финалната права, за да си осигури пълноценно действаща система за спешна въздушна помощ.


Две десетилетия чакане: България още е без ясна стратегия за спешна помощ по въздух

© Велко Ангелов


През пролетта на 2020 г. правителството даде знак за раздвижване, като през април започна пазарна консултация във връзка с провеждане на обществена поръчка за "закупуване на два броя санитарни превозни средства за транспорт по въздух (хеликоптери), осигурени с необходимото оборудване и апаратура за нуждите на спешната медицинска помощ".


По това време идеята беше с отпуснати 20 млн. лева по оперативна програма "Региони в растеж" да се купят два хеликоптера. Представените насочващи предложения от Bell Texton, Airbus Helicopters и Leonardo показаха, че един хеликоптер ще струва между 14 и 16 млн. лева - тоест парите ще са достатъчни само за една машина.


Затова и в края на ноември Министерството на здравеопазването съобщи след голям медиен интерес, че процедурата е в ход и не е спирана, но вече се говореше за покупка на "минимум един брой медицински хеликоптер". И че срокът за изпълнението на проекта е 36 месеца.


В същото време при обсъждането на бюджета за 2021 г. на второ четене депутатите не подкрепиха предложението но Дора Янкова от БСП да се заделят 25 млн. лева за покупката на два медицински хеликоптера. Обяснението беше, че Министерството на здравеопазването е получило 20 млн. лева европейско финансиране, за да купи хеликоптери.


"Взимаме два хеликоптера - такива като за "Пирогов", ВМА, "Александровска", пък и в провинцията", каза по-рано през ноември министър-председателят Бойко Борисов при една от обиколките с джипа си. Пак по това време, например, вървяха процедурите за строежа на два футболни стадиона в Пловдив с 37 милиона лева, дадени с благословията на премиера, отказал се от купуването на правителствен самолет.


В сряда - едва стотина дни преди парламентарните избори - министърът на здравеопазването Костадин Ангелов представи пред Борисов пътна карта за медицинска евакуация по въздух на пострадали и заговори за подготовка за купуване на един хеликоптер.


От Министерството на здравеопазването отговориха пред "Дневник", че в момента се подготвя документацията за провеждане на обществена поръчка за купуването на "поне един хеликоптер, осигурен с необходимото оборудване и апаратура за нуждите на спешната медицинска помощ, като в рамките на дейностите е включено и обучението на медицинските екипи".


"Изпълнението на този проект ще послужи в дългосрочен план за основа на осигуряването на системата за спешна медицинска помощ с въздушен транспорт с покритие на територията на цялата страна", добавят от министерството. "Дневник" зададе въпроси по темата и към Министерския съвет, но те бяха препратени към министерството на здравеопазването.



Георги Спасов обясни, че два хеликоптера могат да бъдат купени за около 26 млн. лева. "Но дотук. Оттук нататък? Персонал, обучение, техническо обслужване? Кой ще го разреши този въпрос?". Той смята, че след провеждане на тръжната процедура ще е необходима повече от година, за да може хеликоптерът да бъде произведен, доставен и да бъдат обучени служители. "За да отговарят на международните стандарти и да почнат обучение, пилотите на точно тези полети в тези условия трябва да имат минимум 1500 часа във въздуха като командири на въздухоплавателни средства", каза изпълнителният директор на "Хели ер".


"Към момента, за осигуряването на въздушен санитарен транспорт за оказване на спешна медицинска помощ и за медицинска евакуация се използват самолети и хеликоптери на Военновъздушните сили на Република България. Полетите се осъществяват по искане на Министерството на здравеопазването в ролята му на структура, отговорна за осигуряването и координацията на дейностите по оказване на спешна медицинска помощ на национално ниво", казват още от Министерството на здравеопазването.


"Златният час"


В разговора за спешна медицинска помощ по въздух ключово е правилото за "златния час". То гласи, че въздушната линейка трябва за един час да стигне при пострадалия, да окаже първа помощ и да го заведе в специализирано заведение. За спазването на това правило един хеликоптер не би бил достатъчен на България.

  • "Страната трябва да бъде разделена на (зони за) 30 летателни минути. Когато това стане, много бързо ще дойде отговорът колко машини ни трябват. Необходими са ни пет бази, които са София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен или Горна Оряховица, защото там има многопрофилни болници, където може да се окаже помощ на пострадалия", каза бившият директор на ПСС - София и дългогодишен ръководител на въздушна група за хеликоптерно спасяване Красимир Стоянов преди време пред БНР, като също заяви, че е ключово да има цялостна концепция. Според него в България ще трябват шест хеликоптера.

Също посочи, че е важно разположението на площадките, за да не се налага след кацането пострадалият тепърва да се превозва и с линейка до болницата. Анализите показват, че развита система HEMS помага за намаляване на смъртните случай при катастрофи, инциденти, бедствия и аварии с около 25-30%.


В изказването си Стоянов цитира изчисления, според които годишната поддръжка на една база само за дневни дежурства излиза 2.76 млн. лева.


Пред "Дневник" Нешев посочи, че е много трудно да се каже колко случая годишно биха се покривали от хеликоптер, който да може да се използва и за нуждите на ПСС. Той обясни, че по времето, в което все още в България бяха машините на "Хели ер", годишно са използвани хеликоптери за шест-седем случая, тъй като самите спасители са били принудени да си поставят ограничения предвид обстоятелствата. Според него, ако в страната е развита системата HEMS и поне два хеликоптера са оборудвани подходящо, то тези машини биха могли да се използват в 20-30, а дори и повече случаи годишно за оказване на спешна помощ и в планински условия.


Така в момента България остава в изходна позиция с търсене на решение. Ангелов каза пред Борисов, че вече са проведени срещи с представители на военни заводи, на които са обсъдени подробностите за осъществяването на ремонта на четири "Кугър"-а на Министерството на отбраната, определени за медицинско спасяване по въздух на пострадали.


Министърът на отбраната Красимир Каракачанов потвърди пред Би Ти Ви, че е възможно предоставянето на три-четири транспортни хеликоптера. "Да преценят дали цената, която трябва да се даде за тяхното преоборудване, отговаря като възможности, или е по-изгодно да се купят нови."


Директорът на ПСС смята, че прибягването до военни хеликоптери не може да е решение за HEMS, дори и временно, тъй като става дума за неподходящи за целта и много по-тежки машини, чието използване е скъпо. Военните хеликоптери обаче могат да се използват успешно в други специфични случаи, както в планините, така и при бедствия, аварии и катастрофи.


Краят на чакането в Хърватия и примерът на Швейцария


Развиването на система за спешна помощ по въздух е решено по различен начин в европейските страни - някъде държавата е във водеща роля, а на други места са включени частни компании.


В средата на декември 2020 г. хърватският "Вечерни лист" съобщи, че се очаква системата HEMS да заработи пълноценно в страната през лятото на новата година. За целта се подготвят четири бази (страната е два пъти по-малка по площ от България, но с много дълга брегова ивица - 5835 км срещу 362 км български бряг) в столицата Загреб, Сплит, Риека и Осиек, а финансирането е около 18 млн. евро.


В информацията се посочва, че системата работи в Австрия от 1983 г., Албания има три хеликоптера, Румъния и Унгария по 12, а Полша - около 50.


В Швейцария пък вече е направена следващата крачка в спасяването по въздух. В края на ноември миналата година беше съобщено, че местната спасителна агенция ще разчита на дронове, за да издирва изчезнали хора.


Двуметровият дрон е оборудван с камери, сензори за засичане на мобилни телефони, система против сблъсък и алгоритъм, даващ възможност да се откриват хора на земята.


Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK