"Осемте джуджета" показа какво е липсваща новина в телевизиите

"Осемте джуджета" показа какво е липсваща новина в телевизиите


Две от водещите български телевизии - БНТ и Нова - са дали през 2020 г. ярък пример за т.нар. липсващи новини като на практика не са отразили едно от най-известните и обхватни разследвани за корупция, известно като "Осемте джуджета". Би Ти Ви му е отделила внимание, съобщавала е за него по същество и е опитала да надгради със собствено разследване, но не успява сама да го задържи достатъчно дълго във фокуса на обществения интерес. Колективен медиен натиск няма.


В същото време статистиката показва, че огромна част от българите посочват телевизионния екран като мястото, от което се информират за новините. И ако телевизиите, движени от на практика един и същ дневен ред, не обърнат внимание на дадено събитие, то хората и да попаднат на него онлайн или в пресата, не му обръщат внимание, щом е подминато от телевизионните новини. В конкретния случай имаме пример за това как прокуратурата диктува дневния ред.


Различни са причините за това защо определени събтия никога не влизат в медийното съдържание или се отразяват само формално, но конкретният случай е по-скоро от категорията тема-табу. Разследването съдържа доста подробности, които може да се проверят, засяга тема, по която непрекъснато се говори, правят се доклади и ангажира европейски институции и посочва ключови магистрати, сред които тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. На всичкото отгоре то е и под формата на няколко филма от по 16-17 минути, т.е. телевизиите са максимално улеснени с материал, който могат веднага да използват.




И въпреки, че е публикувано на части в продължение на седмици, на "Осемте джуджета" в БНТ, Би Ти Ви и Нова са отделени общо 42 минути. В няколко от новините дори няма видео материал, а само водещ изчита нещо, или пък се говори за акция на прокуратурата в дома на един от главните герои в разследването, но това изобщо не се споменава.


Наблюденията са от д-р Ралица Ковачева от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Те са публикувни в най-нови брой на списание "Медиалог" и според автора изследваният случай демонстрира, че "очевидно дори медиите не могат да се консолидират около важни теми, да не говорим за обществото."


Изследването дава примери за това как разследването "Осемте джуджета" на Николай Стайков от "Антикорупционния фонд" попада в обектива на телевизиите не защото те са преценили, че темата е важна за обществото, а по повод други актуални събития.

  • За времето от 19 юни, когато се съобщава, че Стайков е заплашван по повод предстоящо публикуване на разследване, до 20 август, когато излиза последната част Би Ти Ви отделя общо 36 минути ефирно време и е единствената, отделяща внимание до излизането на втората част. Чак тогава се включват БНТ и Нова - съответно, с 5 материала за общо 3 минути и 2 материала за 2 минути и 40 секунди.


Как (не) отразяват телевизиите


Би Ти Ви кани Стайков в сутрешното предаване "Тази неделя" след новината за заплахите и разговаря с него 15 минути. После съобщава, че Софийската градска прокуратура е започнала разпити по повод разследването "Осемте джуджета", отразява пространно протеста пред едноименния ресторант, а през август публикува свое собствено разследване за собствеността на асансьорния завод в Дупница, свързано с разследването "Осемте джуджета". То е с продължителност 12 минути, на е излъчено не в новините, а в сутрешния блок "Тази сутрин".


"При БНТ темата за разследването се появява в централната емисия "По света и у нас" на 7 и 8 юли, по повод акцията на прокуратурата в дома на Илия Златанов (изнудваният бизнесмен от "Осемте джуджета" - бе.ред.), но без да се споменава разследването. Отразен е протестът пред ресторант "Осемте джуджета" и е цитиран отговорът на Сотир Цацаров по повод появата на името му в четвъртата част на разследването (в тези два случая името на разследването е споменато, без никакви подробности). БНТ е емблематичен пример за това как дневният ред на медията следва институционалния дневен ред - появата на темата е изцяло продиктувана от институционални действия или изразени позиции. Във всички случаи жанрът е бланк (текст, прочетен от водещия) или покрит бланк (текст с картина), с продължителност между половин и една минута, от който публиката не научава нищо за разследването по същество", се казва в публикацията.


"Нова телевизия ярко се отличава с пълното си мълчание по темата. Любопитно е, че медията публикува на сайта си два материала, и двата с информация от прокуратурата за акцията в дома на Златанов, но без да се споменава разследването. Всъщност, отчетените по-малко от три минути време са един-единствен репортаж, в който разследването се промъква отчасти. Става дума за случая, в който по време на живо излъчване във "Фейсбук" от антиправителствения протест, към лидера на партия "Демократична България" Христо Иванов се приближава Димитър Ламбовски и в краткия диалог помежду им споменава името на Маджо - известен престъпен бос от близкото минало. Случаят е подробно разказан в репортажа на Нова телевизия, а разследването на "Антикорупционния фонд" се споменава във връзка с Димитър Ламбовски, но без да бъде съобщено нито името на разследването, нито каква е същността му."


Изводът на автора е, че не става ясно дали и в каква степен липсата на отразяване се дължи на професионални съображения, свързани с качеството на разследването или на външни фактори. "Във всички дни, в които има информационен повод да се отрази разследването, има събития с герой прокуратурата. Но прокуратурата никога не бива питана за разследването. В този смисъл, прокуратурата задава дневния ред, а медиите го следват."

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK