За опасността от замърсяване на Варненското езеро се е знаело още през 2015 г., но не е предприето нищо (допълнена)

Ремонтните работи по скъсания тръбопровод продължиха повече от четири месеца, но отново не бе положен под дъното на Варненското езеро.

© Община Варна

Ремонтните работи по скъсания тръбопровод продължиха повече от четири месеца, но отново не бе положен под дъното на Варненското езеро.



Текстът е допълнен на 14 януари т.г. с отговорите на въпроси, изпратени до ДНСК, ВиК - Варна и Община Варна на 7 януари. Те пристигнаха два дни след публикацията на този текст. Вижте ги в края на текста.


Още в средата на юли 2015 г. кметът на Варна Иван Портних е знаел, че канализационният тръбопровод, пресичащ Варненското езеро, е бил "бомба със закъснител" за околната среда. Въпреки това той не е предприел нищо, за да предотврати аварията, станала през лятото на 2019 г. След нея в езерото се изляха над 3 млн. куб. м силно токсични фекални води. За бездействието се разбира от отговорите на въпроси, изпратени от "Дневник" до Държавна агенция "Морска администрация", във връзка с инцидент отпреди 6 години.


Архивна публикация в електронния портал Maritime.bg, специализиран в сферата на морската индустрия и проследяването на аварии с плавателни средства, свидетелства, че на 6 юли 2015 г. корабът Maxal Raise, плаващ под флага на Антигуа и Барбуда, излиза от пристанище "Одесос ПБМ" във Варненското езеро и се насочва към морето през плавателния канал под Аспарухов мост. След внезапен отказ на главния двигател 89-метровият плавателен съд става неуправляем и се понася към брега. По тази причина е разпоредено аварийно спускане на котва.




При последвалите маневри екипажът на кораба установява, че котвата не може да бъде прибрана, тъй като единият й рог е блокиран под напорния тръбопровод, минаваща по дъното на езерото. При инцидента той е засегнат приблизително на същото място, където през лятото на 2019 г. ВиК Варна констатира скъсване и последвало изтичане на около 8 хил. куб. м фекални води дневно, което продължи повече от година.


"Дневник" потърси


потвърждение на информацията за инцидента


с кораба Maxal Raise от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Отговорът на зададените въпроси, подписан от директора й Живко Петров, гласи следното:


"На 16 юли 2015 г. кораб Maxal Raise при отплаване от пристанище "Одесос ПБМ" отдава аварийно котва и закача напорния тръбопровод на ВиК. Незабавно е уведомена община Варна като собственик на тръбата и на базата на предявен иск от община Варна корабът е задържан от капитана на пристанището до решаване на иска от община Варна".


Според източници на "Дневник", пожелали анонимност, само няколко дни по-късно


"собственикът на тръбата" - община Варна, оттегля иска си


и корабът е освободен. Причината за това е станалият явен факт, че засегнатата тръба не е била положена на 3 м под дъното на езерото, както е било предвидено според струващия 5 млн. евро проект за полагането й. При евентуалното съдебно дело, което общината е трябвало да води срещу собственика на Maxal Raise, това нарушение е щяло да стане публично. Така то остава скрито до август 2019 г.


Тогава друг кораб (неустановен и до този момент) окончателно прекъсва тръбата, което води и до последвалото тежко замърсяване на Варненското езеро. Дори тогава обаче кметът на града не намира за нужно да уведоми гражданите за него. То става публично известно 10 месеца по-късно - едва през април м.г., след публикации в медиите.


Всичко за замърсяването и причините, довели до него - тук.
Какви въпроси изплуваха от мътното дъно на Варненското езеро - тук.
За "скритите работи" във Варненското езеро - тук.


"Дневник" изпрати до общинската администрация на 7 януари въпроси във връзка с инцидента с Maxal Raise, които да изяснят с какви мотиви е било поискано задържането на кораба, дали са предявени претенции към собственика на кораба и ако това не се е случило, каква е била причината. Друг въпрос трябваше да уточни кое е било конкретното длъжностно лице, натоварено с работата по случая.


До приключването на работата по този текст късно вечерта на 12 януари,


отговори не бяха получени.


Според друга информация, с която "Дневник" разполага, още през 2014 г. е било направено демонстрационно замерване на дълбочини и картиране на дъното на Варненското езеро. За него е използван сонар от най-високия клас на водещата в тази сфера датска компания "Teledyne Reson" A.S. Снимките, направени с рекламна цел от нейното представителство в България, са показали, че тръбопроводът, който свързва канализацията на кварталите "Аспарухово" и "Галата" с пречиствателната станция във варненското с. Тополи, лежи по цялата си дължина над дъното на езерото, а не под него.


Пак по информация на "Дневник" на 19 февруари 2014 г. висококачествените изображения от демонстрационното обследване са били изпратени от директора на Дирекция "Морска администрация" - Варна до Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В придружаващото писмо ясно е било посочено, че строителството на напорния канализационен водопровод явно не е било извършено според заданието на проекта, финансиран със средства от Европейския съюз.


Писмото, придружено с изображенията от обследването на езерното дъно, е било адресирано до Георги Даракчиев, тогаава зам.-директор на ДНСК. Въпреки това


от страна на строителния контрол не е било предприето абсолютно нищо,


за да бъде потърсена отговорност за нарушението. Въпросите, изпратени до ДНСК, които трябваше да изяснят какви са били причините за това, също до момента са без отговор, а Георги Даракчиев, в момента началник на Главна дирекция "Строителен контрол" в ДНСК, не отговори на служебния си телефон.


Тръбопроводът през Варненското езеро е изграден като част от по-голям проект за подобряване на водния цикъл на Варна на стойност 5 млн. евро без ДДС. Около 75% от тях са финансиране от Европейския съюз по програма ИСПА. Изпълнението започва през 2009 г. и след серия


перипетии, закъснения и удължавания


завършва през декември 2011 г. Според проектната документация тръбата е трябвало да бъде положена най-малко на 3 метра под езерното дъно. Но всички огледи, както и сонарните снимки от обследването му, направени и през м.г. показаха, че по цялата си дължина тръбата е била положена на самото дъно, а не под него.


В средата на май м.г. община Варна започна възстановяването на скъсания канализационен тръбопровод по проект за 1.3 млн. лв., отпуснати


без ясен план за работа и без съгласуване с други проекти,


реализирани във Варненското езеро по същото време. Един от тях - на стойност 350 млн. лв. - предвижда удълбочаване на плавателните канали, минаващи през него, точно в района, през който преминава и прекъснатата тръба. По тази причина подновените й участъци отново не бяха закопани в езерното дъно. Освен това според съобщение на местната администрация във Варна от септември м.г. тръбата е била "временно" положена на 25 - 30 м встрани от предварително определеното й трасе, докато бъде изкопана предвидената подводна траншея. Кога ще се случи това, как ще бъде предотвратен евентуален нов инцидент и кой ще поеме разноските по внезапната промяна в плановете за ремонта не е известно и до днес.


Отговори на Община Варна:


Инцидентът с котвата е бил извън фарватера на канал 1 в северна посока и извън зоната, където по-късно става аварийно прекъсване на тръбопровода. Категорично не отговаря на истината информацията, че канализационната тръба е била засегната от котвата на същото място, където по-късно става аварията. Това е документирано с подводен видеозапис, извършен при оглед на 21.07.2015 г. Тогава е обследван участък от 100 метра, който е бил видима част от тръбата, около мястото, където е останала котвата. Установено е било, че има надирания по тръбата, но тя е здрава и няма технически нарушения по нея. Това бе ясно обяснено още на 27 май 2020 г., по време на пресконференция край Варненското езеро, когато инж. Христо Николов, главен инженер на "Хидроремонт ИГТ", обясни пред журналисти, че котвата е на друго място, извън фарватера и че не е причинила аварията.


При водолазния оглед е било установено, че няма повреда или скъсване на тръбата и нарушаване на канализационната система. Не е било установена промяна от нормалното експлоатационно състояние на системата до аварията през 2019 г.


На 17.07.2015 г. Община Варна е уведомила Морска администрация - Варна, че предявява имуществени претенции към корабопритежателя "Максал рейз" и към корабния агент "Акватранс" ООД, за евентуални нанесени вреди на съоръжението. Мотивите са, че ще бъдат необходими средства за отстраняване на котвата или за поправяне на евентуални вреди върху съоръжението. Със Заповед № В-З-100/17.07.2015 г. на Агенция "Морска администрация" корабът е задържан. След извършения оглед на 21.07.2015 г. възложен от ВиК, в който се констатира, че няма скъсване на тръбата, е представено писмо от "БРИТ глобал спешълити" за разбирателство, чрез което се обезпечава отговорност за нанесени вреди и е издадена заповед В-З-106/21.07.2015 г. за освобождаване на кораба.


Тъй като инцидентът с котвата е бил извън фарватера и извън зоната, където по-късно става аварийно прекъсване на тръбопровода, Община Варна е уведомила през юни 2020г. "БРИТ глобал спешълити", че ще се предприеме действия по изваждане на аварийно отдадената котва и веригата. За целта месец по-рано - през май, бе сключен договор за изваждането им. Не е получен отговор от "БРИТ глобал спешълити". През месец юли 2020г. е извършено изваждане на аварийно отдадената котва и верига, като стойността на извършените дейности е в размер на 26 928.65 лева с ДДС. На 16.07.2020г. е представена искова молба до Окръжен съд- Варна за възстановяване на направените разходи, които за Община Варна, както и за водолазните дейности - в размер на 1717.67 лв. към ВиК- Варна.


Писмо от "БРИТ глобал спешълити" за разбирателство от 21.07.2015 г. е получено от инж. Христо Иванов, зам.-кмет.


Отговор от ВиК - Варна


За опасността от замърсяване на Варненското езеро се е знаело още през 2015 г., но не е предприето нищо (допълнена)

© ВиК - Варна


Порди обема на информацията, изпратена от ДНСК тя не може да бъде поместена тук.
След обработка ще бъде представена в отделен текст.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK