Десет години по-късно: как държавата не успя да закрие в срок домовете за деца с увреждания

Десет години по-късно: как държавата не успя да закрие в срок домовете за деца с увреждания

© Цветелина Николаева, Капитал



"Нашите деца за някои са само справки, графи. А ние ги приеме като съдба..." - думите са на Красимира Минева, педиатър с 25 години стаж от Дома за медико-социални грижи за деца в Бузовград. А поводът за горчивия упрек - намерението на властите да закрият дома в самия край на миналата година и да преместят обитателите му - някои от тях с тежки здравословни проблеми, на различни места из страната в дните около Коледа.


Макар да си даде десет години за подготовка, държавата не успя в срок да изведе децата с увреждания от социалните институции и да им осигури живот в семейна среда и специализирана помощ, а опитът за ударно закриване на домове предизвика остра реакция, като тази в Бузовград, и обещава да създава още проблеми. Вместо да се действа по предварително подготвен план, съобразен с нуждите на децата, техните близки и полагащият грижи персонал, процесът оставя впечатление по-скоро за хаос, отколкото за систематична работа.


Става въпрос за близо 300 деца деца с увреждания, които са изоставени от родителите си, или чието здравословно състояние изисква специализирана медицинска грижа. Сред тях има и 10 пълнолетни, които продължават да имат нужда от помощ. Настанени са в 12 дома за медико-социални грижи из страната, където са под денонощно наблюдение на специалисти. По план до края на 2020 г. всички трябваше да бъдат преместени в приемни семейства или в центрове със семейна грижа.


Дългият път до закриване на домовете




Държавата поема ангажимент да изведе децата от домовете преди точно едно десетилетие - с приетата през 2010 г. Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България", според която всички институции за отглеждане на деца (общо 137 от различен вид) трябва да бъдат закрити, а на тяхно място да бъдат създадени алтернативни услуги и грижи. Оттогава досега броят на децата в домовете за медико-социални грижи намалява постоянно. По данни на Националния статистически институт през 2010 г. настанените там са били 2455, през 2019 г. са пет пъти по-малко - 454, а през 2020 г. - по данни на здравното министерство, вече са 277. Домовете пък намаляват за десетилетие от 32 до 12.


Идеята на деинституционализацията е, че за децата без родители, с увреждания или с хронични болести трябва да бъдат осигурени услуги в общността, които отговарят на техните индивидуални нужди. А грижата в институциите трябва да бъде заменена от грижа от семеен тип, като до отделяне на децата от родителите да се стига само в крайни случаи, а вместо това семействата да получават помощ и подкрепа при осигуряването на добър живот на децата.


Ангажиментът от стратегията беше пренесен и в приетия през 2019 г. нов Закон за социалните услуги, където е записано, че към първи януари 2021 г. всички домове за медико-социални грижи, трябва да бъдат закрити.


Опитът за затваряне на дома в Бузовград в средата на декември миналата година предизвика остра обществена реакция, след като работещите в дома обявиха, че децата ще бъдат разпратени по други домове тъкмо по празниците. След спешни преговори със здравното министерство решението беше отложено за началото на новата година.


И още едно отлагане


Сега здравният министър Костадин Ангелов е подготвил проект за постановление, с което 8 от 12-те дома за медико-социална грижа се закриват и от 1 февруари се превръщат в т.нар. центрове за комплексно обслужване. В тях децата няма да бъдат настанявани и отглеждани. Вместо това ще играят ролята на дневни центрове, в които децата ще бъдат водени през деня от отглеждащите ги родители - биологични или приемни, за лечение, рехабилитация и помощ от логопеди и психолози. "Целта е създаването на услуги в подкрепа на родителите, които да изпълняват своите отговорности към децата, а не държавата, чрез институциите да поема тези отговорности", е записано в проекта за постановление, качено в началото на януари тази година на сайта за обществено обсъждане strategy.bg.


В доклада към постановлението здравния министър обяснява забавянето в закриването на домовете с извънредната епидемична обстановка заради COVID-19, която затруднила процеса по извеждане на децата от институциите. Той уточнява, че забраната за посещения възпрепятства опознавателните срещи с приемни семейства и евентуални осиновители. В извънредната ситуация се забавило и изграждането на планираните 20 центъра за специализирана здравно-социална грижа, където трябва да бъдат настанени децата, нуждаещи се от постоянно медицинско наблюдение, но срокът за това сега е 31 декември 2021 г.


Постановлението предвижда да бъдат закрити и преобразувани домовете в

Благоевград, Бургас, Бузовград, Добрич,
Дебелец, София, Сливен и Хасково

Децата от тях ще бъдат прехвърлени в четирите оставащи - във Варна, Плевен, Кърджали и Стара Загора, които според Закона за социалните услуги могат да продължат да функционират до края на годината. Според доклада на здравния министър повечето от специалистите в сегашните домове ще бъдат назначени на работа в новите центрове - над 370 души.


Внезапно и без план или отдавна и плавно


В края на миналата година група адвокати отправиха апел към омбудсмана Диана Ковачева да осигури прозрачност на процеса по преместването на децата от домовете и да гарантира, че децата няма да се окажат "заложници на бюрократичен подход и стремеж за усвояване на европейски средства".


Според правозащитниците опитите за закриване на домове по празниците показват, че процесът по деинституционализация се прави внезапно, скоростно, без план и без съобразяване с нуждите на децата. Адвокатите, подписали публикуваното в сайта "Маргиналия" писмо са Анета Генова, Цветелина Маринова, Мария Кръстева, Мирослав Моравски, Владимир Мирчев и експертът Надежда Денева. Те посочват, че са притеснени и защото това са домове, за които по принцип се знае малко - точно какво е състоянието на децата, а след началото на COVID кризата достъпът още повече се е ограничил.


От офиса на Диана Ковачева коментираха за "Дневник", че са извършили няколко проверки след писмото - на документите за подготовката по преместването на децата, на практическото й реализиране, както и на мерките за осигуряване на семейна среда или близка до семейната за децата. Резултатите ще бъдат представени в средата на февруари в годишния доклад на омбудсмана.


Ковачева е отправила и спешна препоръка до здравния и социалния министър за свикване на съвет по деинституционализация, като е подчертала липсата на прозрачност в процеса по извеждане на децата и съмненията за прилагане на бюрократични подходи. "Поисках да бъдат представени доказателства, че са извършени индивидуални оценки на децата, от които да е видно, че има планиране на последващата грижа за всяко от децата от закриващите се домове, както и че е приложена методиката за подготовка на извеждането на дете от институция", пише тя в отговор до адвокатите.


Въпреки притесненията, изглежда не липсват примери и за планирано приключване в срок на задачата. За това свидетелства Анелия Петкова, директор на закрития дом в Дебелец. Пред "Дневник" тя заяви, че там процесът е започнал отдавна и е протекъл спокойно: "Плавно, бавно изведохме децата. Срещнахме се с родителите, които са станаха приемни за две деца. Останалите 13 деца са реинтегрирани в техните семейства". Тя допълва, че ще бъдат осигурени допълнителни грижи в бъдещия център за комплексно обслужване.


А какво става с децата


Засега е известно, че децата от закритите домове ще отпътуват към някой от четирите оставащи. Какво обаче ги очаква в края на годината не се знае.


В отговор на въпроси на "Дневник" от здравното министерство уточниха, че 10 от обитателите на домовете за медико-социални грижи за деца са вече пълнолетни, но не са напуснали институциите, "поради здравословното си състояние и липсата на подходяща за тях услуга". Девет от тях от тях в момента са в Бузовград и ще останат там, като грижите за тях ще бъдат поети от създадения там дневен център. За десетия се търси подходяща грижа в Кърджали.

Останалите деца са планирани за извеждане в семейна или близка до семейната среда - резидентни социални или интегрирани здравно-социални услуги


Министерство на здравеопазването

Все още не е известно колко от децата ще бъдат преместени в друг град. "След като се предприеме съответната мярка за закрила от Агенцията за социални подпомагане, ако се наложи преместване в друго населено място, то ще е съобразно здравословното състояние, потребностите, както и близостта с родителите", посочват от министерството.


Без отговор остава въпросът колко семейства са изявили желание да бъдат приемни родители за децата. От Агенцията за социално подпомагане заявиха пред "Дневник" само, че "в процеса на изпълнение на деинституционализацията на грижата за децата се прилага индивидуален подход към всяко дете". Оттам уточняват, че "при избор на подходящо приемно семейство се прави екипно обсъждане за обстоятелствата около индивидуалните потребности на детето, възраст, контакти с родители и членове на разширеното семейство и други".


Опитът на "Дневник" да разговаря с директорите на домовете, които остават, беше неуспешен. Десислава Георгиева от Плевен заяви, че не смята за редно да говори по телефона за тези неща, а колегите й не отговаряха на публично обявените телефони.


"Не се зачита тяхното човешко качество"


В писмото си до омбудсмана споменатите адвокати протестират срещу намерението на държавата да премести децата от закритите домове в други центрове и предупреждават, че са наблюдавали вече такова отношение при закриване на други институции, когато подобно прехвърляне без необходимата подготовка и предпазливост, е довело до смъртни случаи.

Това практически представлява отношение като към предмети, към обекти подлежащи единствено на медицинска грижа (понякога спорно адекватна), без да се зачита тяхното човешко качество, както и правото им, въпреки увреждането си, да получат възможност да израснат като пълноценни човешки същества, които са приети от света на хората като равнопоставени"


Из писмото на адвокатите

Според тях най-доброто решение за всяко дете би било настаняване в биологичното или в приемно семейство, след адекватна подготовка и осигуряване дългосрочна подкрепа за адекватна грижа, но няма данни за нищо такова в настоящата процедура по закриване на домовете: "Имаме сериозни основания да подозираме, че ще бъде осъществен именно вторият сценарий, при който реалните действия по деинституционализация на децата ще останат единствено добри, но неосъществени пожелания, описани в нечий доклад като "успехи".


Според адвокат Анета Генова, която от години се занимава с темата, част от децата в домовете са без родители и има случаи, когато никой не се интересува истински от съдбата им: "Те са напълно безпомощни, напълно лишени от достъп до правосъдие". По думите й отговорно за тази ситуация е Министерството на здравеопазването, но отговорността не може да бъде реализирана, защото не може да бъде потърсена.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK