Варна разшири "виртуално" рибарско пристанище с еврофинансиране

Скрийншот от "Google Earth" - новото рибарско пристанище "Карантината" във Врна (в ляво) и ваканционните апартаментни комплекси (в дясно)

© Дневник

Скрийншот от "Google Earth" - новото рибарско пристанище "Карантината" във Врна (в ляво) и ваканционните апартаментни комплекси (в дясно)



Избори 2022

Първият работен ден на премиера Бойко Борисов за новата година започна във Варна. На 4 януари джипът му спря на паркинга до новото рибарско пристанище в градския кв. "Аспарухово". Екскурзовод на Борисов, както винаги в подобни случаи, бе варненският кмет Иван Портних. Част от диалога между двамата протече така:


Бойко Борисов: Всичко това е ново, нали?
Иван Портних: Да, ново е.
ББ: Варна беше морска столица, а нямаше рибарско пристанище. (...) Помня, тука беше бунище. Бунище! Сега как изглежда...


(При друго посещение в района през лятото на 2018 г. премиерът нарече същото място "змиярник", бел. авт.)




В този случай премиерът беше прав. Всичко на мястото, което разгледа на 4 януари 2021г. е съвършено ново. В интерес на истината там никога не е имало бунище или змии.


Но и пристанище никога не е имало


Мястото беше тесен и почти див плаж в южния край на Варненския залив с ръждив мостик, влизащ на тридесетина метра навътре в морето. И нищо повече. Но точно с тях през 2016 г. общината, оглавявана от встъпилия година по-рано в първия си пълен мандат Иван Портних, кандидатства и получи европейско финансиране за "Инвестиции в съществуващи рибарски пристанища" по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Проектът бе на стойност почти 14 млн. лв. (без ДДС). Около 8 млн. от тях са безвъзмездно европейско финансиране. Останалите близо 6 млн. лв. са за сметка на местния бюджет във Варна.


Източници на "Дневник" от общинското администрация, пожелали анонимност, разказаха, че при подготовката на документите за кандидатстване по програмата на Европейския съюз край стария мостик са били докарани няколко понтона. Те били сглобени като плаващи кейове и заснети като част от уж вече съществуващо пристанище. Илюстрация на факта, че то никога не е съществувало са както анимираните сателитни изображения в инструмента Timelaps на платформата Google Earth, така и архивни снимки на плажа "Карантината".


Плажът и мостикът в местността "Каранитната", преди да се превърнат в рибарско пристанище

© Дневник

Плажът и мостикът в местността "Каранитната", преди да се превърнат в рибарско пристанище


По-същественото


доказателство, че на мястото наистина не е имало съществуващо рибарско пристанище


обаче са документите, съпътствали създаването му.


Действащото в момента законодателство предвижда процедура, според която, за да осъществява дейност, операторът на всяко от пристанищата в страната трябва да получи т.нар. Удостоверение за експлоатационна годност (УЕГ). Неговото изготвяне става на базата на голям обем предшестващи документи. Според "Наредба № 9 за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата" от 22 януари 2013 г. удостоверение за експлоатационна годност на рибарско пристанище може да бъде издадено в случай, че са изпълнени едновременно няколко съществени изисквания.

Така например акваторията на пристанището трябва да е защитена от въздействието на вълните, да е навигационно осигурена съобразно предвиденото в действащия парцеларен план за акваторията му, съответните изисквания на международните правила за предпазване от сблъскване на море и т.н. Стационарните хидротехнически съоръжения за приставане, престой и обработка на кораби (кейови стени, пирсове и др.) трябва да нямат деформации и повреди в конструкцията, застрашаващи нормалната им и безопасна експлоатация. Освен това пристанищата трябва да имат устройства за надеждно швартоване (привързване) на корабите, вкл. при екстремни метеорологични условия, да имат устройства за подаване на електрическа енергия и вода за престояващите кораби, телефонни връзки, осветление, канализация и т.н. и т.н.

Рибарските и яхтените пристанища трябва да разполагат и с поставено на видно място в пристанището информационно табло, на което са указани установеният режим за достъп, планът за швартоване на кораби, безопасното газене в акваторията му, навигационната и метеорологичната обстановка, дневник на движението на плавателните съдове...


Очевидно е, че плажът и амортизираният мостик в местността "Карантината" няма как да са отговаряли на нито едно от тези изисквания. В отговор на въпроси, зададени от "Дневник" обаче, директорът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" Живко Петров разкрива паралелна реалност:

"Към момента на издаване на първо УЕГ (Удостоверение за експлоатационна годност, бел. авт.) рибарско пристанище "Карантината" е разполагало с 8 корабни места, като общата дължина на кейовия му фронт е била 40 метра и е предназначено за домуване или приставане на рибарски кораби с цел разтоварване на прясна риба, пише Петров.


Съгласно заключението на комисията, извършила проверката на място, рибарско пристанище "Карантината" съответства, както на общите изисквания за експлоатационна годност, така и на специфичните изисквания. Също така, на рибарско пристанище "Карантината" е създадена необходимата организация за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност", пише още Живко Петров.


Според източниците на "Дневник" част от "липсите" на пристанище "Карантината" са били формално попълнени с понтоните, докарани на място за онази снимка с която са били придружени документите за кандидатстване по Програмата за морско дело и рибарство на Европейския съюз. Но за


"сглобяването" на виртуалното пристанище


са били нужни и две Решения на Министерския съвет.


Първото от тях е от 4 октомври 2016 г. (по време на втория кабинет на Борисов) C него Oбщинa Bapнa пoлyчава правото да yпpaвлява чeтиpи дъpжaвни имoтa c oбщa плoщ 3,5 дĸa, paзпoлoжeни в paйoна на "Карантината". Така, след като формално и по документи пристанището е вече поставено на картата и след като е фотографирано, на 14 ноември 2016 г. е издаден и сертификатът за експлоатационната му годност. Остават обаче още няколко дребни подробности.


Кметът на Варна Иван Портних (в ляво) показва новото рибарско пристанище на премиера Борисов на 4 януари

© Скрийншот от Фейсбук профила на Бойко Борисов

Кметът на Варна Иван Портних (в ляво) показва новото рибарско пристанище на премиера Борисов на 4 януари


Една от тях е допълнена с друго Решение на Министерския съвет от 30 август 2017 г. (трети кабинет "Борисов") С него правителството дава безвъзмездно право на строеж върху част от морското дъно. В текста на решението е записано следното: "Предвидената модернизация и реконструкция на рибарското пристанище "Карантината" включва пристрояване и надстрояване на съществуващото хидротехническо съоръжение и изграждане на нови пристанищни съоръжения за защита на пристанищната акватория от ветрове и въздействието на вълните".


Какво точно са имали предвид министрите под "пристрояване и надстрояване на съществуващото хидротехническо съоръжение" не е ясно. Ако е ставало дума за ръждясалия мостик - него тогава изобщо го няма. Други "хидротехнически съоръжения" към момента на правителственото заседание от август 2017 г. на мястото също няма.


За да може Община Варна да започне скоростно изпълнението на проекта си "Модернизация и реконструкция на рибарско пристанище "Карантината", финансиран от Европейския фонд за морско дело и рибарство" се случи


и още едно чудо


Част от морския плаж, на който сега е излят бетона на кейовете, внезапно изчезна от информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За това още тогава сигнализира неправителствената организация "Камара на геодезистите в България". Промяната стана очевидна през скрийншотове от сайта на системата.


Екранните снимки бяха направени съответно на 26 юли и 9 август 2018. На първата от тях, (която може да бъде видяна по-долу), въпросният имот бе отбелязан като "Морски плаж "Аспарухово".


Скрийншот от 26 юли т.г., на които е отбелязан "Морски плаж "Аспарухово"

© Камара на геодезистите в България

Скрийншот от 26 юли т.г., на които е отбелязан "Морски плаж "Аспарухово"


На втората снимка, направена само няколко дни по-късно, плажът вече не съществуваше. А това бе открило и пътя към застрояването му. Как, кога и от кого бе направена промяната не се разбра. Но в опит да замажат очевидния гаф от Министерството на регионалното развитие и благоустройството информираха в писмо до "Дневник", че данните от кадастралната информационна система, създадена в съответствие със Закона за електронното управление още през 2015 г., нямат стойност на документ. В писмото на регионалното министерство пишеше също, че: "кадастралната карта не е част от устройствените планове, които дават информация за възможностите за строителство".


Скрийншот от 9 август т.г., на който "Морски плаж "Аспарухово" вече е заличен

© Камара на геодезистите в България

Скрийншот от 9 август т.г., на който "Морски плаж "Аспарухово" вече е заличен


Разширяването на пристанището - фантом


започна с "първа копка" на 21 май 2019 г. именно върху част от плажа в кв. "Аспарухово". Според параметрите, отразени в заповедта, с която тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков му бе дал траен градоустройствен статут, беше записано, че той може да бъде застроен с плътност от 80%, само 2% минимална озеленена площ и височина на сградите 25 м.


Краят на строителните дейности на пристанището бе обявен на 12 декември м.г. Сега то има 16 колонки за електрозахранване и водоснабдяване "за нуждите на рибарите", а капацитетът му е за общо 116 плавателни съда, в това число 103 лодки, 8 места за кораби с дължина 18-24 м и 5 места за кораби над 24 м.


Погледнат от високо, заливът, в който се намира новото варненско рибарско пристанище, изглежда вдъхновяващо. В непосредствена близост до него е планината от бетон на три луксозни ваканционни комплекса с внушителни размери. През последните години подобни проекти, като този, с който на 4 януари премиерът откри новата си строителна година, бяха изградени по цялото Черноморие - в Сарафово, Поморие, Черноморец... Но скоро, след откриването на рибарските пристанища, се оказа, че в тях


яхтите са повече от рибарските лодки


Процедурата, по която това се случва е учудващо проста и вече е тествана за "бъгове". Собствениците на луксозни плавателни съдове стават членове на местните рибарски сдружения. А така придобиват и правото яхтите им да домуват в пристанищата. При това на цени, чувствително по-ниски отколкото в марините.


Новото рибарско пристанище във Варна, което вероятно скоро ще се превърне в яхтена марина за изградените наблизо луксозни апартаментни комплекси.

Защо антимонополната комисия отмени избора на изпълнител за строежа на рибарско пристанище във Варна - тук
Защо никой не проявил интерес към търг на община Варна за оборудване на ново рибарско пристанище - тук

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK