© DronBurgas
Резиденцията на Ахмед Доган в парка Росенец
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков разпространи днес писмо по повод публикации в няколко електронни медии, според които съдът е блокирал събарянето на незаконна постройка до лятната резиденция на Ахмед Доган в парка Росенец.
Става дума за двуетажна къща до т. нар. сарай, построена на плажа, до който на 7 юли м.г. съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов стигна с лодка, а това отключи протести с искане за оставка на правителството.
"Противопоставям се срещу
некоректните опити за внушения,
които се правят чрез публикации в някои медии, свързани с казуса Лесопарк Росенец", написа днес Георги Чолаков. "Върховните магистрати не са разглеждали по същество нито едно от трите дела, свързани казуса, а са се произнесли единствено по допустимостта на жалбите. Съдебните актове на ВАС са постановени съобразно наличните по делото доказателства и постоянната съдебна практика по идентични случаи", пише още в разпространената позиция.
Според Чолаков делата по казуса с Лесопарк "Росенец" не са разглеждани от Върховния административен съд по същество и произнасянето по тях предстои.
Председателят на Върховния административен съд припомня, че като съдебна инстанция, осъществяваща касационен контрол, ВАС е разгледал три административни дела, образувани по частни жалби срещу определения на Бургаския административен съд, свързани с казуса Росенец. И по трите дела върховните съдии са се произнесли по допустимостта, с които са отменили обжалваните определения и са върнали делата за продължаване на процесуалните действия.
Едното от делата е свързано именно с постройката на плажа Росенец, а другите две - с решения на Общинския съвет - Бургас за изменение на подробният устройствен план, които засягат промяна на статута на пътя, водещ до плажа.
На 28 април м.г., по искане на кмета на Бургас Димитър Николов, съветниците в града на практика деактуваха единствения път, водещ до резиденцията на Доган, от публична в частна общинска собственост. С това
беше прекъснат и достъпа на граждани до плажа в Росенец,
който е публична държавна собственост.
Заради започналите по този повод протести на 28 юли м.г. по настояване на общинските съветници Димитър Найденов (Демократична България) и Константин Бачийски (Средна европейска класа) Общинският съвет оттегли решението за деактуване на пътя като частен.
Втора жалба, стигнала до Върховния административен съд, оспорваше заповед на кмета на Бургас Димитър Николов за събарянето на двуетажна къща, построена направо да пясъка до сараите на Доган. Тя беше подадена от дружеството "Стрейтлайн", формален собственик на лятната резиденция на почетния председател на ДПС. Нейният проектант Калин Тихолов обжалва пред съда и решението за вписване в кадастралните карти на пясъчната ивица до резиденцията като плаж.
"По отношение на постройката на плажа Росенец ВАС не се е произнесъл дали тя е незаконна или не, нито дали подлежи на събаряне или не, пише в позицията си Георги Чолаков. По административното дело, развило се пред ВАС е разгледан единствено въпросът има ли жалбоподателят "Стрейтлайн" АД правен интерес да обжалва
заповед на кмета на Община Бургас за събаряне на сградата.
Върховните магистрати са приели, че дружеството има правен интерес и са върнали делото на същия състав на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия".
Чолаков уточнява, че практиката на Върховния административен съд е постоянна и непротиворечива, когато заповедта за събаряне на постройка е издадена срещу неизвестен извършител, какъвто е случаят с тази на плажа Росенец. В този случай всеки който докаже по някакъв начин права (не само право на собственост) върху постройката, посочена за събаряне, има право на жалба срещу тази заповед.
"Произнасянето по същество по тези казуси предстои и пред двете съдебни инстанции", пише в края на позицията си Георги Чолаков.
Междувременно
ГЕРБ направи опит да спаси от събаряне незаконните постройки
в Росенец като внесе промени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите без мотиви и между първото и второто му четене. С тях на практика трябва да се промени Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Измененията предвиждат узаконяването на незаконни постройки, ако те изпълняват няколко условия - да са за сезонно ползване, да са построени до влизането в сила на закона, да са разположени в селищно образувание или да граничат с рибарски пристанища, както и да отговарят на някой най-общи предвиждания на устройствените планове и да не са опасни.
