© Цветелина Белутова, Капитал
Непрозрачното и неефективно изразходване на публични ресурси с формално изпълнение на закона, заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, неглижирането на социалните системи като здравеопазване и образование.
Това са основните дефицити, които се откроиха през изминалата годината в България в контекста на кризата, предизвикана от коронавируса, посочи Калин Славов от асоциация "Прозрачност без граници", който представи за 23-та поредна година Индекса за възприятие на корупцията за България през 2020 година.
Кризата стана повод за възпрепятстване на отчетността на институциите и осъзнато възпрепятстване на гражданския контрол, добави той. "Формално спазване на правилата за избори, назначаване на хора на висши ръководни длъжности в институциите, а голям брой институции са останали с ръководители, чийто мандат е изтекъл, което позволява контрол върху тях", заяви Славов. По думите му продължава концентрацията на собствеността в медиите, има политическа намеса и уволнение на журналисти.
Спрян е и контролът върху самите институции, миналата година беше спрян контролът върху изпълнителната власт от страна на парламента, за немалко време беше спрян и съдебният контрол върху администрацията. "Ерозията на независимостта на съдебната система продължава, има неефектвни разследвания, неефективно санкциониране на хора, които заемат висши държавни длъжности.
В тези условия е възможно без последствия въздухът да бъде отровен с вносен боклук, водата от язовирите да се източва безконтролно, като цели градове и региони остават на тежък режим, горите са безжалосто изсичани, а хотелите биват наричани "подпорни стени" и министри ни убеждават в това от екраните на телевизорите със седмици", каза Славов.
На опашката на Европейския съюз
България има системни проблеми с корупцията и отново е на опашката в Европейския съюз по борбата с този феномен, посочи Славов. Индексът за 2020 г. включва 176 държави и територии, а скалата за оценка е от 100 до 0, като 100 е показател за ниско ниво на корупция, а 0 е показател за максимално високо ниво на корупция. Средната стойност за ЕС е 64, а стойностите под 50 пункта са индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията.
Индексът на България през 2020 г. е 44 пункта, което я нарежда на 69 място по възприятие на корупцията и на последно място в Европейския съюз заедно с Унгария и Румъния. Най-високи стойности индексът на корупция има в Дания, Швеция, Швейцария и Норвегия. Най-ниските стойности на индекса на корупцията са в Словакия, Хърватия, Унгария. Два проблема очертава индексът на корупцията през 2020 г. - здравеопазване и корупция и демокрация, противоепидемични мерки и корупция.
През 2020 г. се открои съществен дефицит на редица държави, които са в процес на изграждане на демократичните си институции. Причината за това е отклоняване на средства от така необходимите социални системи, което води до съществено затруднение на държавите със здравната криза. България все още очаква създаване на електронна система за управление на процесите в здравеопазването. От 2001 г. говорим за това, че е необходима електронна система, но до този момент не сме свидетели на такава, заяви Ваня Нушева от "Прозрачност без граници".
В държавите, в които нивото на корупцията е по-високо, нагласата на управляващите елити е да ограничават граждански права. Нарушенията на гражданските права като основа за справяне с пандемията е обстоятелство, което не може да бъде отминато с мълчание. Държавите, в които се наблюдават авторитарни тенденции в управлението, не се справят с пандемията и ограничаване на корупцията, се казва в изследването.
Политологът Огнян Минчев заяви, че България се намира на една и съща позиция от около 20 г. и това се дължи на факта, че институционалните реформи са правени през последни години на 20 век. "Имаме една и съща картина и капацитет на публичните институции в България", каза той. Той не може да направи каквато и да било оптимистична прогноза за институционалните събития, защото няма сериозна заявка за стратегия и за промяна. "България се справя най-зле в рамките на ЕС с проблема с корупцията", подчерта Калин Славов.Основните констатации и изводи от индекса като глобално изследване е, че по-голяма част от държавите показват незначителен или никакъв напредък в борбата с корупцията. Откроява се взаимовръзката между пандемията и корупцията. "Вторият извод е, че корупцията не само подкопава глобалния отговор на здравната криза, но и допринася за продължаващата криза на демокрацията. Демокрацията е в отстъпление в нашата страна", каза Славов.
Индексът за върховенство на закона показва, че един от най-големите проблеми е свързан с влиянието върху правораздавателните органи в процеса на тяхната работа. Най-ниско оценен е индексът на процеса на възстановяване на правото.
"Икономическите индекси са тези, които позволяват на България да се задържи на сравнително прилично място сред европейските държави. Икономическите индекси, които измерват конкурентоспособност и инвестиционен климат, обаче никак не са позитивни", каза Ваня Нушева. По думите й в индекса се отбелязват автократични тенденции в политическия живот на редица държави като България, Унгария, Сърбия, Полша, Чехия, Румъния, Турция, САЩ и Индия.
Общата оценка на няколко изследователски институции, които участват в изследването, е, че през 2020 г. е налице срив в демокрацията, отстъпление от спазване на демократичните стандарти, затруднени възможности на структурите на гражданското общество да участват активно в консултирането и разработването на законодателството.
Връзка между корупцията и справянето с епидемията в много държави
Държавите с най-ниско ниво на корупция са с най-добри позиции в реакцията на здравните и икономическите предизвикателства, свързани с пандемията от новия коронавирус. До този извод стига годишният доклад на неправителствената организация "Прозрачност без граници" (Transparency International) за миналата година, съобщи БТА, като цитира "Асошиейтед прес".
Изследването на тази НПО, което оценява усещането за корупция в държавния сектор според експерти и представители на бизнеса, прави заключението, че държави, които са с добро представяне, са инвестирали повече в здравеопазването. Такива страни са по-способни да осигурят всеобщо здравеопазване и е по-малко вероятно да нарушават демократичните норми, отбелязва "Прозрачност без граници".
КОВИД-19 не е просто здравна и икономическа криза. Това е корупционна криза, която в момента не успяваме да овладеем, посочи ръководителката на тази НПО Делия Ферейра Рубио.
САЩ удрят ново дъно в класацията в условията на устойчив спад по времето на президента Доналд Тръмп. Техният резултат е 67 по скала, в която нула е "силно корумпирана държава", а 100 е страна, "много чиста от корупция".
САЩ все пак са на 25-о място, което делят с Чили, изоставайки зад други западни демокрации. През 2019 г. резултатът на САЩ беше 69, през 2018 г. - 71, а през 2017 г. - 75.
Връзката между корупцията и реакцията на коронавируса може да се види по целия свят, според анализа на доклада.
Уругвай например има резултат от 71, което го поставя на 21-о място в списъка. Страната инвестира много в здравеопазването и има силна система за наблюдение на епидемологичната обстановка, което е било от полза не само за справянето с КОВИД-19, но и с други болести като жълта треска и зика, посочват експертите от "Прозрачност без граници".
За разлика от Уругвай Бангладеш, с резултат от 26 и на 146-о място в списъка, инвестира малко в здравеопазването, а корупцията процъфтява по време на епидемията от КОВИД-19. Тя се простира от даването на подкупи в здравните заведения до злоупотребите с помощи, пише в доклада.
"Прозрачност без граници" отчита, че корупцията засяга и медицинските доставки.
Дори в Нова Зеландия, която е на първо място като най-малко корумпираната държава с резултат от 88 и е хвалена за реакцията си на пандемията, има място за подобрение, отбелязва неправителствената организация.
От общо 180 проучени държави, две трети събират под 50 от 100 възможни точки, а средният резултат е 43.
Първото място с 88 точки делят Дания и Нова Зеландия, следвани от Финландия, Сингапур, Швейцария и Люксембург с по 80.
Австралия, Канада, Хонконг и Великобритания имат по 77.
Сомалия и Южен Судан са най-зле с по 12 точки и са на 179-о място. Те са след Сирия - с резултат 14, Йемен и Венецуела - с 15, Судан и Екваториална Гвинея - с 16, Либия - със 17, а Северна Корея, Хаити и Демократична република Конго - с по 18.
От 2012 г., когато "Прозрачност без граници" започва да използва тази методология, някои страни са отбелязали значително подобрение. Гърция, например, е увеличила резултата си до 50 точки, Мианма вече има 28, а Еквадор - 39.
Същевременно, 22 държави са влошили представянето си. Сред тях е Ливан, загубил 5 точки до 25, Малави и Босна и Херцеговина са загубили по 7 точки и сега имат съответно 30 и 35.
Списъкът се съставя въз основа на 13 различни източници на данни.
