Eвропейските заповеди за арест от прокуратурата може да не се признават в ЕС

Eвропейските заповеди за арест от прокуратурата може да не се признават в ЕС

© Красимир Юскеселиев



Възможно ли е български прокурор да издаде Европейска заповед за задържане на заподозрян без съдия да е проверил преди издаването ѝ изобщо основателна ли е такава заповед? Да.


Има ли възможност издирваният гражданин да оспори чрез адвокат такава вече издадена заповед пред български съд преди да се стигне до неговото/нейното задържане в друга държава от ЕС и ескстрадиране в България? Не.


А може ли да я оспори в България, след като е задържан в чужбина, но още не е екстрадиран? Не.




Противоречи ли това на европейското законодателство и трябва ли да се внесе поправка в българския закон, за да не спрат страните от ЕС да изпълняват подобни заповеди, издадени от българската прокуратура? Изглежда, че да.


Токова предполагаемо несъответствие при правата на издирван в ЕС да се защити в България стигна до Съда на Европейския съюз. На практика то се занимава с въпроса защо е позволено без какъвто и да е съдебен контрол български прокурор да издаде Европейска заповед за задържане, български гражданин да бъде арестуван в друга страна и държан там, докато местен съд разгледа основанията на българското искане (а това понякога може да продължи месеци наред), и го предаде на България, където най-после той може да оспори тази заповед. Ако при тази първа среща със съда тя се окаже неoснователна, щетите и изгубеното време си остават за сметка на издирвания.


И главният правен експерт на съда на ЕС препоръчва на съдиите да постановят, че законът в България създава точно такъв проблем.


Позицията на генералния адвокат


Издаването на Европейска заповед за арест от българската прокуратура и липсата на възможност за обжалването на нейната обоснованост пред съд не съответстват на Европейското законодателство и не гарантират спазването на правата на издирвания или задържан с такава заповед. Това е накратко заключението на генералния адвокат Ришар дьо ла Тур към Съда на Европейския съюз в Люксембург, който се произнася със становище по преюдициално запитване по български казус.


Заключението е любопитно не само защото прави подробен анализ на процедурата и разликата в други правни системи в ЕС, но и защото повдига въпроса за необходимостта да се въведе възможност за обжалване на Европейската заповед за арест (ЕЗА) пред съдебен орган, който да се произнесе дали тя е основателна и в съответствие със закона или не.

  • Такава възможност в момента в българската правна система не съществува - прокурор може да издаде Европейска заповед за арест без санкцията и контрол от съд. Заключението на генералния адвокат не е обвързващо за България, но, ако и Съдът на ЕС се произнесе в този смисъл, българското законодателство ще има нужда от "ремонт".

Практиката показва, че съдиите рядко взимат решение, противоречащо на експертната оценка на генералния адвокат.


Как се издава Европейска заповед за арест?


Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му. Процедурата за България е регламентирана в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЗА).


Европейските заповеди за арест се издават за издирвани в рамките на ЕС граждани по две причини - за да бъдат предадени на българските органи и разследвани за престъпления или да бъдат върнати за изтърпяване на влязла в сила присъда.


Европейските заповеди за арест в България се издават от прокурор и законодателството не предвижда съдебен контрол.



При установяването и задържането на издирвано лице в страна от ЕС, тя провежда процедура, по която преценява дали да го върне в България или не, както и каква мярка да му наложи, докато трае процедурата.


Защо Съдът в Люксембург се занимава с България


До цялостното обсъждане на процедурата в България се стига след като прокурор от Районната прокуратура в Свищов издава Европейска заповед за арест на 28 януари 2020 г. С нея се иска българският гражданин П.И. да бъде задържан и върнат, за да бъде разследван за кражба, за която прокуратурата твърди, че е извършена на 8 декември 2019 г.


П.И. е арестуван на 11 март 2020 г. в Обединеното кралство въз основа на тази Европейска заповед за арест и очаква съдът в Уестминстър да се произнесе дали да го предаде на българските власти или не. За да вземе това решение обаче Уестминстърският съд отправя запитване до Съда на ЕС в Люксембург и становището на генералния адвокат е дадено в процедурата по преюдициалното запитване.


Българинът П.И. възразява срещу изпълнението на издадената спрямо него европейска заповед за арест, като твърди, че българското законодателство не осигурява т.нар. двойното ниво на защита, което трябва да бъде гарантирано за лицата, за които се издава европейска заповед за арест. Двете нива на защита са - първо, при постановяване на акта, който служи като основание за последващо издаване на ЕЗА, и второ - при издаването на самата ЕЗА.


Според българското законодателство, прокурорът може да издаде заповед за задържане до 72 часа, която може да послужи като основа за издаване на европейски заповед за арест. Според П.И. и основните, и процесуални права на издирваното лице не са защитени, като подлежат на съдебен контрол, включително по отношение на пропорционалността на заповедта. Тъй като заповедта за задържане представлява национална заповед за арест, тя не подлежи на съдебен контрол в България преди предаването на поисканото лице. Освен това европейската заповед за арест не подлежи на съдебен контрол нито преди, нито след предаването му на българските власти.


На запитването прокурорът от Свищовската районна прокуратура твърди, за интересите на П.И. винаги са били защитени чрез участието на адвокат, който действа от негово име. Той посочва, че Европейската заповед за арест е издадена въз основа на постановление за задържане под стража. Изискването е след като издирваният бъде предаден на българските власти, той да бъде изправен пред съд, който да определи мярката му за неотклонение.


Съдът в Уестминстър спира процедурата и очаква решение на Съда на ЕС, тъй като процедурата в България се различава от останалите, по които до момента е имало произнасяне. А разликата е в това, че не съществува възможност за съдебна намеса преди предаването и няма възможност за преразглеждане от съдебен орган на решението на прокурора за издаване на европейска заповед за арест.


Защо според генералния адвокат има проблем


"Българската процедура за издаване на европейска заповед за арест от прокурор по време на досъдебната фаза на наказателното производство според мен не отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита", посочва в становището си генералният адвокат Ришар дьо ла Тур, публикувано на 11 февруари 2021 г. Той цитира съдебна практика и дава примери с издаването на Европейска заповед за арест във Франция и Швеция.

  • "Когато национална заповед за арест е издадена от прокурор, както е в българската процесуална система на досъдебния етап на наказателното производство, издирваното лице трябва да може веднага след ареста си в изпълняващата държава-членка да заведе дело пред съд в издаващата държава-членка, така че този съд да може да се произнесе относно законосъобразността на ареста и задържането му съгласно законодателството на тази държава-членка, като отразява какво би се случило, ако това лице е било изправено пред съд в максималния срок от 72 ч. за случаите, когато националната заповед за арест е издадена от прокурора", посочва генералният адвокат.

В становището си той подчертава, че във всеки случай винаги трябва да съществува възможност националната процедура, водеща до издаването на европейска заповед за арест, да бъде обект, поне на едно от двете нива на защита на правата на издирваното лице. Освен това той посочва, че е нужно да има възможност за съдебен контрол преди европейската заповед за арест да е изчерпала повечето от своите правни последици.


Становището не е обвързващо за България


"Становището на генералния адвокат не е обвързващо за България и трябва да се изчака решението на Съда на Европейския съюз. Ако неговото решение обаче е в същия смисъл, тогава очевидно ще имаме проблем с националната си правна уредба за издаване на Европейска заповед за арест от прокурор за целите на наказателно преследване", коментира пред "Дневник" адвокат Андрей Янкулов, който е бивш прокурор и бивш зам.-министър на правосъдието.


Андрей Янкулов обясни, че на този етап становището не е обвързващо за България, но ако то бъде възприето и от Съда на ЕС, ще има проблем с националната правна уредба по отношение на Европейската заповед за арест.

© Дневник

Андрей Янкулов обясни, че на този етап становището не е обвързващо за България, но ако то бъде възприето и от Съда на ЕС, ще има проблем с националната правна уредба по отношение на Европейската заповед за арест.


Според Янкулов сериозен проблем съществува при издаването от прокурор на ЕЗА за наказателно преследване, чието основание е "национален" акт за задържане, постановен също от прокурор, а не от съд, каквито са преобладаващите в практиката случаи в досъдебното производство.


"Когато "националният" акт за задържане е неизпълнено до момента съдебно определение, с което е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", критерият би следвало да се приеме за изпълнен", посочва Янкулов в анализ, публикуван в "Дефакто".


Ефективна защита в съдебно производство относно правните основания за задържането му обаче, засегнатото лице би могло да упражни едва след предаването му от изпълняващата държава - аргумент, споделен и от генералния адвокат.


На практика се получава положение, при което изпълняващата държава трябва да приеме на доверие единствено решения на прокурор, и то изключени от съдебен контрол, за наличието на същинските обстоятелства по делото, обосноваващи задържането на търсеното лице.



Този човек може да се окаже под арест за понякога некратък период от време (например месеци) на територията на изпълняващата държава (докато трае производството по изпълнение на ЕЗА), през който нито българският съд, нито изпълняващият ЕЗА съдебен орган ще може да прецени обосновано ли е задържането от гледна точка на нуждите на самото наказателно преследване, посочва още Янкулов.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK