Велислава Петрова, имунолог: Важният избор е да се ваксинираме, а не коя да е ваксината

Велислава Петрова е доктор по инфекциозни болести и имунология

© Личен архив Велислава Петрова

Велислава Петрова е доктор по инфекциозни болести и имунология



    • Прекаралите заболяването могат да изчакат с ваксината около шест месеца, за да дадат предимство на хората, които не са боледували
    • Боледуването не води до еднакъв по мащаб на имунитет като от ваксина
    • Да изберем ваксина не е като да отидем в магазина
    • Има данни, че ефективността на ваксината на "АстраЗенека" се увеличава 10%, ако втората доза се постави след осем седмици
Велислава Петрова е доктор по инфекциозни болести и имунология, консултант на ООН и Международния алианс за ваксини и имунизации (GAVI), преподавала е в Кингс Колидж (Кеймбридж). Живее и работи в Швейцария. "Дневник" разговаря с нея за ефикасността на ваксината на "АстраЗенека", която от края на миналата седмица се предлага на всички желаещи. Интервюто е взето на 17 февруари, когато се очакваше масовото ваксиниране да започне в началото на март. Велислава Петрова обяснява и за разликите между имунитета, придобит след разболяване от COVID-19, и имунитета от ваксинация.


В листовката и продуктовата характеристика на ваксината на "АстраЗенека"/Оксфордския университет е записано, че няма достатъчно данни за ефикасността ѝ при хора над 55 г. Трябваше ли според Вас и България да не поставя тази ваксина на по-възрастни, както направиха редица страни?


- България зае позицията, която беше одобрена от Европейската агенция по лекарствата, както и на Световната здравна организация (СЗО), които препоръчват тази ваксина за всички хора над 18-годишна възраст. Причината за тази разлика идва от това, че при първоначалните проучвания повечето случаи на заболяване, на базата на които се изчислява ефективността, бяха при хора, които не са в тази възрастова група над 55-годишна възраст.




Затова нямаше достатъчно статистическа сила, за да може да се твърди дали ефективността е висока или не. Това обаче не означава, че няма имунологични данни - има данни, че хора над 55 г. създават антитела. При това с много близко ниво на хората от възрастовите групи, които са под 55 г. възраст. На тази база СЗО и Европейската агенция по лекарствата одобриха ваксината за хора над 55 г.


Освен това в тази възрастова група, тъй като процентът на смъртност от самото заболяване е по-голям, самият риск от заболяване е много по-голям, дори и при понижена ефективност при тази група.


Много страни решиха ваксината на "АстраЗенека"/Оксфордския университет да не се поставя на хора над 65 г. От имунологична гледна точка има ли разлика между възрастни над 55 г. и възрастни над 65 г.?


- Разликата не е имунологична, а от гледна точка на разделение на населението. В повечето държави за хора в напреднала възраст се смятат тези над 65-годишна възраст и това е тип социално разделение на възрастовите групи. В напреднала възраст са над 65 г., като ранна напреднала са от 65 г. до 75 г. и късна напреднала - от 75 г. нагоре. В проучванията на "АстраЗенека" има хора, които са във възрастовата група над 55 г. и над 65 г., просто не се бяха случили при достатъчен брой инфекции при тях, така че да се каже дали има ефект ваксината.


В кратката характеристика е записано, че втората доза се поставя между 4 и 12 седмици след първата. Защо е толкова широк този интервал? Как се определя кога да бъде поставена втората доза?


- Причината за този голям интервал е начинът, по който бяха структурирани самите клинични проучвания на "АстраЗенека"/Оксфорд. Те бяха разделени в групи и тествани кога може да се даде втората доза, колко дълго може да се отложи във времето. Това се прави с цел да се разбере коя е оптималната точка на даване на втора ваксина.


От последните данни се вижда, че има около 10% увеличение на ефективността на ваксината, ако втората доза се постави след от осем до седмици. Данните бяха потвърдени от СЗО, че поставяне на втора доза на ваксината най-малко осем седмици след първата е по-благоприятно.


Има научни твърдения, че ваксинирането с "АстраЗенека" води до намаляване на разпространението на вируса, което досега не е доказано при другите две ваксини, разрешени за употреба в Европа. Откъде идва тази разлика?


- Тази новина според мен е по-скоро много добра индикация от страна на "АстраЗенека" за начина, по който те бяха структурирали проучването си. Излезе публикация в The Lancet (научно списание - бел. авт.), която все още не е разгледана от научната общност, но идеята там е, че по време на проучванията на случаен принцип всяка седмица са взимали проби от носната кухина на участниците и са проверявали с PCR тест, дали имат части от вируса. По този начин са видели, че при ваксинираните има понижение на броя на хора, които имат част от вируса в носната си кухина. Това не е цялостното проучване, което се прави, за да се разбере дали ваксината влияе върху разпространението на вируса, защото трябва да се направи отделно. В момента са започнали такива, които да следят изцяло дали ваксинирани хора в по-дълъг период от време, продължават да нямат вирус в носната си кухина. А не просто случайно тогава, когато са били тествани.


Друг начин, индиректен, по който може да се разбере дали ваксината има ефект върху разпространението на вируса, е като се види влиянието на общия брой заболели в една държави. Ако ваксината помага, е нормално да се види и намаляване на броя на случаите. Но това е трудно да се каже на този етап, защото държавите не са ваксинирали достатъчна част от населението си.


Първите данни може би ще започнем да виждаме от Израел, защото е ваксинирала огромна част от населението си, в някои възрастови групи повече от 60%. В Израел вече виждаме, че вследствие на ваксинационната кампания броят на хоспитализираните (на хора със сериозни усложнения) значително е намалял. Така че вече се вижда, че ваксината има ефект върху заболеваемостта, върху сериозността на вируса, но все още за самото разпространение е трудно да се каже.


В подробната информация и на трите продукта за ваксинирането на преболедували пише едно и също: че няма достатъчно данни, за да се направи заключение колко добре действа ваксината. Трябва ли преболедувалите да бъдат ваксинирани?


- Това е написано така, защото няма достатъчен брой хора в клиничното проучване, които да са били ваксинирани след като вече са имали инфекция. Обикновено част от изискванията човек да стане част от клинично проучване е да не е инфектиран. Единствените данни, които идват по време на клинично проучване, са от хора, които след първа доза са били инфектирани. Затова производителите са длъжни да кажат, че няма достатъчно данни. Те не са тествали специално тази група. Както можете да си представите, не е много логично да тестваш дали ваксината работи при хора, които вече имат имунитет.


Но важното е, че няма индикация, че ваксината вреди при хора, които са прекарали заболяването. Последната препоръка на СЗО е, че хора, които вече са прекарали заболяването и са в група, която не е особено рискова, могат да изчакат около шест месеца, за да дадат предимство на хората, които имат нужда от ваксина и не са прекарали заболяването.


Дали трябва да го направят, за мен зависи от няколко фактора: с какво се занимават и колко са изложени на риск. Ако се лекари, има смисъл да бъдат ваксинирани, защото постоянно са в риск и не се знае, дали имат достатъчно добър имунитет. Прекарването на заболяването не води до развиване на еднакъв мащаб на имунитет. Някои хора развиват доста по-слабо антитела, други по-силно. Докато при ваксината е доста по-ясно и много добре изчислено, че развиваме добър имунитет вследствие на ваксина.


Другото важно в случая е, че това, което виждаме от развитието на нови варианти на вируса, особено в Бразилия, е, че хора, които са били инфектирани преди, могат да бъдат инфектирани отново. Това означава, че невинаги изграденият имунитет от предишна инфекция предпазва напълно от следваща.


А имунитетът от ваксина предпазва ли от следваща инфекция?


- Зависи от ваксината. Виждаме, че различните производители веднага започнаха да тестват как тяхната ваксина влияе върху различните мутации. При повечето се вижда лека пониженост на имунитета специално за южноафриканския вариант, но имунитетът се поддържа изключително добър срещу британския, който е по-често срещан в Европа. От тази следна точка ваксините са ефикасни, макар и понижени при южноафриканския вариант, и има причина да бъдем ваксинирани, дори и да сме прекарали заболяването.


Каква е разликата между придобития от преболедуване имунитета и този от ваксиниране?


- Никой не може да направи пълна сравнителна картина какво точно е различно, защото при всеки човек имунитетът се сформира по различен начин. Има различни компоненти от имунитета, които човек изгражда, когато има естествено заболяване и когато има ваксина. Целта на ваксината е да ни помогне да изградим имунитет от всички типове.


Важното в случая е да се знае, че когато един вирус ни инфектира, имунната ни система вижда най вече една част от него, която е най на повърхността на spike протеина, за който много се говори (т. нар. шипчест протеин - бел. авт.). Когато обаче получим ваксина - дали тя ще бъде иРНК ("Пфайзер"/"БиоНТех" и "Модерна" - бел. авт.) или с аденовисурсен вектор (на "АстраЗенека" - бел. авт.) - тази ваксина ни дава информация за цялата част на spike протеина. Т.е. когато тялото ни вземе тази информация и започне да произвежда този протеин, имунната ни система може да види най-различни части от този протеин. Това по някакъв начин може да изгради по-широк имунитет, който по-трудно може да бъде преодолян.


Защо тогава в публичното говорене за колективен имунитет се смята, че това е сбор от преболедували и ваксинирани хора?


- Защото така е по-лесно да се прецени каква част от хората биха били в по-малък риск от реинфекция. Много е трудно да се направи сравнение коя част от имунитета е изградена при кого. Смята се, че след определен период е по-важно хората да бъдат предпазени от заболяване, отколкото какъв имунитет имат.


В началото терминът колективен имунитет се използваше много грешно, като се смяташе, че това е нещо, към което трябва да се стремим на базата на естествена инфекция. Всъщност това е много опасно, защото дава възможност на вируса да мутира, както се и случва. Освен това колективен имунитет е термин, който се използва за характеризиране на имунитет, придобит от ваксина, за да се прецени колко добре е направена една ваксинационна кампания.


Българските власти често казват, че хората ще имат избор коя ваксина да си поставят. Бихте ли дали съвет на какво да бъде базиран такъв избор, ако в идеалния вариант всички одобрени ваксини са на разположение?


- За мен е много амбициозно да се мисли, че ще бъде дадена възможност за избор на хората, колкото и да имат желание управляващите. Много трудно ще стигнем до етап, в който хората ще могат да избират. В момента по-скоро сме на етап, в който мислим дали има достъп до ваксини за всички, които имат нужда.


От гледна точка на това какво да изберем според мен не е като човек да отиде в магазина и да си избере. Всички одобрени ваксини са били тествани, че са ефективни, и можем да бъдем спокойни. От гледна точка на това за кои групи коя ваксина би работила - ако някой има определена алергия към съставки на ваксината, тогава, разбира се, трябва да се избере такава, при която няма алергия към съставките. Ако сме от социална група, която е силно изложена на риск, тогава трябва да изберем ваксината с най-голяма ефективност, ако можем.


Но основното, което бих посъветвала хората, е да се ваксинират, с която и да е от ваксините, които са одобрени. Това е изборът, който според мен е важно да направим, не само заради нас, но и за хората около нас, и за да излезем от този етап на пандемия, защото според мен всеки вече е на ръба на търпението си.



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK