© Цветелина Белутова, Капитал
Докладчик по делото е конституционният съдия Павлина Панова
Конституционният съд образува дело, след като вчера (24 февруари) бе сезиран от президента Румен Радев с искане новите текстове в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се създава нова фигура на прокурор по разследванията срещу главния, да бъдат обявени за противоконституционни. Докладчик по делото е съдия Павлина Панова, съобщиха от съда. Очаква се произнасянето на съдиите дали е допустимо разглеждането на въпроса, повдигнат от държавния глава, а на по-късен етап и по съществото на питането.
Ситуацията е особена, тъй като, от една страна, промените вече са обнародвани и трябва да влязат в сила от утре. По силата на същите промени обаче започва да тече срок от 3 месеца, в който пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да проведе процедура и да избере конкретен прокурор, който да поеме разследванията и сигналите срещу главния и неговите заместници. От друга страна обаче, би трябвало да се изчака решението на Конституционния съд, който все пак може да приеме тезата на президента и да обяви промените за противоконституционни.
Така на практика, ако ВСС започне процедура, има опасност да се окаже, че я провежда по текстове, които са в разрез с конституцията. А ако не я започне - да наруши закона. Конституционният съд от своя страна няма задължителен срок за произнасяне, а ако се спазват промените в НПК и ЗСВ до 25 май трябва да бъде избран конкретен прокурор, който ще има правомощия да разследва главния и неговите заместници.
До патовата ситуация се стигна, след като въпреки отрицателните становища на Висшия съдебен съвет прокуратурата, експерти и юристи както в България, така и в европейски институции, както и ветото на президента Румен Радев, на 17 февруари мнозинството в парламента гласува и прие повторно промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава нова фигура на прокурор, който да води разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници.
Окончателното решение за създаването на такъв специален прокурор бе взето със 125 гласа "за" (на ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля"), 77 "против" (БСП и ДПС), както и с трима въздържали се (и тримата от ДПС), а по време на дебатите от ГЕРБ многократно заявиха, че до края на мандата на това правителство ще има такъв прокурор.
След серия от промени в генералната идея за това кой да може да разследва главния прокурор окончателно беше гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите. Дебатът мина очаквано и с вече многократно изразявани становища както в комисията по правни въпроси при първите обсъждания на законопроекта (на 27 януари) и при обсъждане на ветото на президента, така и в пленарната зала - с критики на БСП и обяснения от ГЕРБ и "Обединените патриоти", но без да отстъпват от намерението да приемат текстовете до края на мандата на това правителство и със заявката да отговорят на очакванията.
Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния, предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат 7 години и мина на първо четене в парламента, но последваха поправки между първо и второ четене. Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.
Атанас Славов: Очаквам ВСС да започне процедура от лоялност към статуквото
"Срокът за Висшият съдебен съвет (ВСС) да започне процедурата по избор на специален прокурор, който да може да разследва главния и неговите заместници, е инструктивен и няма да има санкции за неспазването му, тъй като ВСС е конституционен орган", коментира пред "Дневник" доц. д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
По думите му е напълно възможно да се стигне до избор на такъв прокурор и постфактум да се окаже, че той е избран въз основа на противоконституционни текстове или дори КС да обяви самата фигура на този прокурор за противоконституционна.
"Преди да се произнесе КС трябва да отправи запитване и да събере становища от заинтересованите страни. Преди лятото не знам дали ще има такова произнасяне. Допускам, че ВСС ще форсира такава процедура, преди новият парламент да постави въпроса за евентуално отзоваване на някои от членовете на ВСС и преди да излезе новият евродоклад по механизма за върховенството на закона. Това би дало комфорт на силите на статуквото", коментира Славов.
"Контекстът е такъв, че по-скоро "здравите сили" ще искат да са си осигурили сигурен човек за поста и това е по-важното за тях. Ситуацията е особена и очаквам най-малко мнозинството във ВСС да демонстрира лоялност към статуквото и да стартира процедура, в която ще обявят срокове, но дали ще я довършат е друг въпрос", прогнозира още той.
