Лозан Панов съди главния съдебен инспектор след отказа да оповести проверките срещу него

Председателят на Върховния касационен съд настоява за публичност на всички проверки, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е извършил спрямо него.

© Велко Ангелов

Председателят на Върховния касационен съд настоява за публичност на всички проверки, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е извършил спрямо него.



Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов обжалва отказа на главния инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) Теодора Точкова да му бъде предоставена цялата документация относно всички извършените спрямо него проверки.


Панов е изпратил до Административния съд София-град жалба срещу решението на Точкова, постановено по неговото искане да му бъде предоставено копие от цялата документация относно всички извършени спрямо него проверки. Точкова обаче отказва достъп, като предоставя единствено извлечения от протоколи относно прекратяването на проверките, съобщават от ВКС.


От съда припомнят, че решението на Точкова е мотивирано с това, че има ограничение, тъй като проверката е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Главният инспектор посочва и че има изрично несъгласие на засегнати трети лица, като се позовава и на служебна тайна за част от исканата информация.




В жалбата на Панов се казва, че решението е в противоречие с материалния закон, постановено е при съществено нарушение на административнопроцедурните правила и е в отклонение от целта на закона. Напомня се, че правото на достъп до обществена информация е гарантирано с чл. 41 от конституцията.
Според основния закон това право се отнася към евентуалните му ограничения като принцип към изключения, а при налагане на ограничения законът следва да се прилага стеснително и само с цел защитата на конкуриращо право или интерес.


В жалбата си Панов е цитирал решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, с което е прието, че свободният достъп до съхранявана от държавните органи информация е в обхвата на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в случаите, в които тази информация е свързана или може да бъде от значение за обществения дебат.

Цитира се и съдебна практика, както и че според ЕСПЧ неоснователният отказ да бъде предоставена такава информация представлява информационен монопол. Този монопол пък се явява форма на цензура и е в нарушение на защитената от конвенцията свобода на изразяване и право на всеки да получава и разпространява информация.

Председателят на ВКС пише, че съгласно чл. 8 от конвенцията всеки има право на зачитане на личния живот, което включва защита на личните данни, както и достъп на всеки до съхранявани от други субекти отнасящи се до него данни. Той цитира и Общия регламент за защита на данните (GDPR), според който всеки има право на копия от обработваните негови лични данни. Съгласно Конвенция на Съвета на Европа защитата на личните данни предполага и достъп до тези данни от страна на съответния човек.


Неправилно е прието, че не е налице надделяващ обществен интерес, се казва в жалбата.


"Съществуването на въпросните проверки срещу председателя на ВКС е оповестено публично, очевидно не без участието на самия ИВСС. Публично известно е, че от години председателят на ВКС поддържа последователна позиция за реформиране на съдебната система и отстояване на нейната независимост, поради което е атакуван по всевъзможни начини, включително чрез използване на законови процедури за иницииране на действия по репресия (проверки, ревизии, административнонаказателни производства) от страна на различни органи на власт. Следователно е налице обществен интерес да се знае какви данни са били събрани, евентуално уличаващи председателя на ВКС в извършване на нарушения", пише председателят на върховния съд в жалбата.


"Твърди се, че такива са съществували и впоследствие са били опровергани, след като проверките са прекратени. Този интерес е надделяващ над интереса от защитата на тази информация с оглед и приложение на принципа за пълнота на получената обществена информация, заложен в Закона за достъп до обществена информация", категоричен е председателят на ВКС.


Той подчертава, че не е налице основание да бъде отказан достъп до информацията поради засегнати интереси на трети лица, и допълва, че това ограничение също подлежи на преценка за надделяващ обществен интерес. Част от засегнатите трети лица са дали съгласие да бъде предоставена информацията или не са изразили изрично несъгласие.


Според Закона за достъп до обществена информация при несъгласие на засегнатите лица информацията трябва да бъде предоставена в обем и по начин, който не разкрива отнасящата се до тях информация. "Публичните институции не са свободни да преценят дали да предоставят или не частичен достъп при наличието на обективна възможност за това. В случая дори не са изложени мотиви защо не може да бъде предоставен частичен достъп", пише още в жалбата Панов.


В нея се посочва и че достъпът до информацията е от значение и за реализиране на евентуални права, свързани с правото на информационно самоопределение, т. е. правото на всеки да знае каква информация е събирана за него. Това основно човешко право (а не личен частен интерес, както е окачествено в решението на ИВСС) е винаги от обществен интерес да бъде упражнено ефективно.


В решението въобще не е отчетено тълкуването и прилагането на закона, прието в относимата съдебна практика, в която е формирано разбиране за наличието на свободен достъп до информация от вида на поисканата, особено в случаите на надделяващ обществен интерес . Това тълкуване нито е обсъдено в мотивите на главния инспектор, нито е прието и следвано, подчертава Панов.


Председателят на ВКС посочва и че твърдението за наличие на класифицирана информация е бланкетно и недоказано. Неправилно е прието, че част от информацията е служебна тайна, няма доказателства за това, пише още в жалбата.


Още на 13 януари Лозан Панов поиска с писмо до главния съдебен инспектор Теодора Точкова да бъде предоставена цялата документация относно всички проверки, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е извършвал спрямо него.


Първо Теодора Точкова беше посочила като мотив за отказ, че информация не може да се разпространява, за да не бъдат дискредитирани магистратите, спрямо които е извършвана проверката, а по-късно отказа и с други мотиви.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK