По обществените медии: ВМРО е оставена да говори за ценности, гражданите предимно се оплакват

По обществените медии: ВМРО е оставена да говори за ценности, гражданите предимно се оплакват

© Георги Кожухаров



Най-много в новините на БНТ и БНР - водещите обществени медии в България, говорят представители на правителството и то от позицията на "даващи". Гласовете на гражданите са като на "жертви" - предимно анонимни, на хора с тесен личен хоризонт, които предимно се оплакват и дори разпространяват конспиративни теории.


Изключително рядко (2% от времето) се чуват представители на неправителствени организации от нестопанския сектор, които имат по-широка картина за проблемите и най-вече могат да предлагат решения за тях. В този смисъл в ефира говорят "хората" от някаква аморфна маса, а не структурираното гражданско общество, участващо в някакъв дебат с институциите.


По обществените медии: ВМРО е оставена да говори за ценности, гражданите предимно се оплакват




Властта е и доминиращият източник на информация по националните радио и телевизия, защото дори когато тя идва от журналисти (близо 41% от случаите в БНТ и почти 40% в БНР), те всъщност са я получили от институция и тя говори чрез тях. Без източник са съобщавани внушителен дял (почти 27% в БНТ и над 20% в БНР) от новините. И двете медии предимно следват дневния ред, задаван от институциите и отразяват събития и теми, а не създават сами такива.


Само това е достатъчно да се постави под въпрос ролята на тези медии като защитаващи обществения интерес, т.е. да поддържат рамка, в която да се водят символни битки - чрез дебат, а не с надвикване - за общественото благо при равни шансове за участие. То сериозно изисква и отговор защо към критериите за финансиране на БНТ и БНР да не се добави обвързването му с това доколко те предоставят качествена информация.


Нестопанският неправителствен сектор има думата само в 2% от ефирното време. Разбира се, част от регистрираните като експерти и интелектуалци имат позиции в граждански организации, но те не защитават гражданска кауза, а излизат с неутрална експертиза.

Нестопанският неправителствен сектор има думата само в 2% от ефирното време. Разбира се, част от регистрираните като експерти и интелектуалци имат позиции в граждански организации, но те не защитават гражданска кауза, а излизат с неутрална експертиза.


Това са част от изводите, посочени при представянето на новото изследване "Колко обществени са обществените медии?".

    • То е на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, и Фондация "За ново партньорство в журналистиката". По доклада са работили 7 изследователи под научното ръководство на проф. Мария Нейкова от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет. Финансирането е от Фонд "Активни граждани" по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Доц. Милена Якимова от катедра Социология в СУ, един от авторите, обърна внимание, че в БНТ и БНР малко се говори например за социална политика, а почти напълно отсъства такава важна тема като образованието, тя дори не се използва от опозицията да критиква правителството. Тотално доминира темата за коронавируса (малко над 32% и по двете медии) и дори към култура и здравеопазване (други над 10%) се подхожда с говорене за ефектите от COVID-19.


Обществен интерес и това от какво се интересува обществеността, какво й е интересно не са едно и също.



Предаванията на БНТ1 са безапелационно доминирани от темите "Covid-19" (53,4% от единиците на анализа са посветени на нея) и "Здравеопазване" (25,6%) като двете теми обикновено са тясно преплетени. Така над 34 от изолираните единици в предаванията са се занимавали с пандемията в нейните медицински и/или институционални измерения.

Предаванията на БНТ1 са безапелационно доминирани от темите "Covid-19" (53,4% от единиците на анализа са посветени на нея) и "Здравеопазване" (25,6%) като двете теми обикновено са тясно преплетени. Така над 34 от изолираните единици в предаванията са се занимавали с пандемията в нейните медицински и/или институционални измерения.


Когато се говори за вътрешнополитически теми, по БНТ най-много го правят политици, а не експерти или интелектуалци, а поради самия формат на предаванията (за разлика от БНР) не се включват обикновени граждани (донякъде изключение е "Референдум"). Начинът, по който това се прави по двете медии, създава на гражданите образа на пасивни и бездейно изчакващи някакво решение. Когато им дават ефирно време, то е само между 10 и 20 секунди, като често в рамките на това времетраене говорят няколко души (т.е. изглежда като минианкета).


Доц. Якимова коментира още: "Гражданските гласове се включват основно като отдушник, а НПО-та са представени предимно от бизнес организации на засегнати от ограниченията заради коронавируса. Вкарването на гражданите по този начин - като потърпевша страна, като жертва - превръща социалните проблеми в оплаквания. Включването на граждани под тази форма води до подмяна на публичния дебат и символната битка за общото благо."


Смисленият въпрос "Какво да се направи?" бива подменян от "Кой е виновен?". Но това не ни води към решение на проблема.



Друг важен за отбелязване момент е, че представителитена властта и политиците не само са говорили по по-малко теми, но и говорят относително по-дълго от останалите гости, когато вземат думата. Ако партийните представители имат 8% от единиците в извадката, те държат над 10% от времето. Правителството пък, което има 5,4% от тематичните единици, държи почти 8% от времето.


По обществените медии: ВМРО е оставена да говори за ценности, гражданите предимно се оплакват


Какво е анализирано:


Мониторингът обхваща шест седмици - от 19 октомври до 29 ноември 2020 г.


За този период плътно на всекидневна база са проследени централните новинарски емисии на двете медии ("Вечерният осведомителен бюлетин" от 18.00 на БНР и "По света и у нас" от 20.00 ч. на БНТ), както и осем актуални предавания, излъчвани веднъж седмично:


1. "Референдум";
2. "Панорама";
3. "Денят започва с Георги Любенов" (събота);
4. "Денят започва с Георги Любенов" (неделя);
5. "Събота 150";
6. "Неделя 150";
7. "Политически НЕкоректно" (с Петър Волгин; събота);
8. "Политически НЕкоректно" (със Силвия Великова; неделя).


По въпроса справя ли се управлението и под контрол ли е съответно ковид-кризата мненията се поляризират изцяло на политически принцип между представителите на управляващите и опозицията.

По въпроса справя ли се управлението и под контрол ли е съответно ковид-кризата мненията се поляризират изцяло на политически принцип между представителите на управляващите и опозицията.


Прави впечатление, че почти 40% от политиците са от парламентарната опозиция от БСП. Но когато стане дума за управляващите, три пъти повече говори малкият "патриотичен" коалиционен партньор (главно ВМРО), а не ГЕРБ. "На пръв поглед може да изглежда, че това се дължи на засиления интерес (по време на изследването) към темата за блокиране евроинтеграцията на Северна Македония. Но всъщност от ВМРО са говорили и по управление на кризата или култура."


Представителите на ГЕРБ са трудно различими от изпълнителната власт и това е структурен ефект на българската политика. Което означава, че всеки разговор с тях автоматично се превръща и в разговор за правителството, а не за това какво смятат в партията или парламентарната група.


Доколкото темата "Вътрешна политика" може да се обособи самостоятелно, тя представлява обобщен коментар на политическата ситуация в страната от гледна точка на стабилността или нестабилността, доверието или недоверието, компетентността или некомпетентността на сегашната власт. Представителите на правителството най-често се рекламират чрез конкретни мерки, а в генерализиран план обикновено са в отбранителна позиция: например, "Бюджетът не е предизборен, а е антипандемичен! Не сте го прочели добре!".

Доколкото темата "Вътрешна политика" може да се обособи самостоятелно, тя представлява обобщен коментар на политическата ситуация в страната от гледна точка на стабилността или нестабилността, доверието или недоверието, компетентността или некомпетентността на сегашната власт. Представителите на правителството най-често се рекламират чрез конкретни мерки, а в генерализиран план обикновено са в отбранителна позиция: например, "Бюджетът не е предизборен, а е антипандемичен! Не сте го прочели добре!".


"Двете обществени медии са доста конформистки настроени към управляващите и това си личи по изключително диспропорционално малкото представителство на извънпарламентарната опозиция в новините и актуалните им предавания", коментира проф. Димитър Вацов от Нов български университет.


"Това е още по-отчетливо, когато ги сравним с представителите на правителството плюс тези от партиите от парламента. Говорим за разлика в пъти и то при положение, че в изследвания период социологическите агенции показаха, че сборният резултат сред избирателте на извънпарламентарните партии е поголям от тези на управляващите партии."


Той изтъкна, че по "общопатриотически" теми и в БНТ, и в БНР говори основно ВМРО, докато от правителството и парламентарната опозиция говорят по експертни теми. Това разделение не е създадено от медиите, а политически е оставено на т.нар. патриоти да доминират ценностно-културния дискурс, смята доц. Вацов.


Представени са "обикновените хора", но не и гражданите. Лицата и гласовете на хората имат за цел да придадат автентичност на материалите, да ги оживят и динамизират, т.е. имат по-скоро драматургични, отколкото информационни функции.

Представени са "обикновените хора", но не и гражданите. Лицата и гласовете на хората имат за цел да придадат автентичност на материалите, да ги оживят и динамизират, т.е. имат по-скоро драматургични, отколкото информационни функции.


"Множат се религиозни предавания, налага се шовинизъм през предавания и новини. Този национал-популизъм, идващ от малкия коалиционен партньор, започва да се превръща в доминиращ дискурс по БНТ, а това отдалечава телевизията от обществената ѝ функция, тя не търси контрапункт", добави и Орлин Спасов, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация.


"Дневник" попита екипа на изследването дали при толкова солидно присъствие на "експерти/интелектуалци" в предаванията са проверявали за свързаност на тези хора с политически сили. Отговорът бе, че те са регистрирани така, както са представени от самите медии и това е траен проблем. "Но ако се направи допълнителна разбивка със сигурност експертите ще са в много по-голяма степен "присъдружни" към парламентарно представените партии, но това не променя генералната картина на изводите ни", каза доц. Димитър Вацов.


Неправителствените организации са много по-слабо представени в новините – появяват се едва 39 пъти (общо за двете медии) за целия шестседмичен период. За сравнение – индивидуалните граждани влизат в новините 225 пъти. По темата "Протести" присъствието на НПО се дължи най-вече на "Системата ни убива" и "Правосъдие за всеки". Традиционно неправителствените организации са активни по екологични теми, попадат в обектива на медиите и като създатели на "добри новини" – фестивали, инициативи, благотворителни дейности.

Неправителствените организации са много по-слабо представени в новините – появяват се едва 39 пъти (общо за двете медии) за целия шестседмичен период. За сравнение – индивидуалните граждани влизат в новините 225 пъти. По темата "Протести" присъствието на НПО се дължи най-вече на "Системата ни убива" и "Правосъдие за всеки". Традиционно неправителствените организации са активни по екологични теми, попадат в обектива на медиите и като създатели на "добри новини" – фестивали, инициативи, благотворителни дейности.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK