
© Репортери без граници
От организацията уточняват, че публикуват идеите си сега, в навечерието на парламентарните избори и се обръщат към всички партии, за да може тази "жизненоважна тема" да стане част о от предизборния дебат.
Българските власти трябва да спрат с широко разпространената практика за "купуване" на приятелско покритие чрез поставяне реклами в определени медии, трябва да се прекрати с използването на посреднически компании, които разпространяват европейски средства по непрозрачен начин, да се преразгледа разпределянето на публични средства към медии, които системно нарушават етичните стандарти на журналистиката.
Това са част от предложенията и препоръките за спасяване на свободата на словото в България на международната неправителствена организация "Репортери без граници". Идеите, групирани в 10 точки, обхващат теми от сигурността на журналистите, достъпа до информация, финансирането на медии и спазването на етичните стандарти. От организацията уточняват, че публикуват идеите си сега, в навечерието на парламентарните избори и се обръщат към всички партии, за да може тази "жизненоважна тема" да стане част о от предизборния дебат.
"След отказа на правителството да превърне свободата на словото в приоритет тези препоръките са насочени към всички политически партии и към българската общественост. Изготвени с помощта на български медийни експерти, те имат за цел да превърнат темата в обект на национален дебат преди изборите на 4 април", пишат от организацията в прессъобщението. В него се акцентира върху важността на парламентарните избори, които "ще определят "кой ще е следващия премиер - фигурата с най-много власт в политическата система на страната".
През октомври 2020 година, от "Репортери без граници" разкриха, че премиерът Бойко Борисов е поел ангажимент към организацията в страната да бъде създаден борд, който да наблюдава медийната среда и да работи за подобряване на свободата на словото. Ангажиментът така и не е бил изпълнен, а след поемането му от организацията не са имали никаква обратна връзка от страна на министър-председателя или представители на кабинета му. Малко след това от "Репортери без граници" призоваха да бъде направена независима комисия за медиите, без участието на Борисов.
България заема 111-о място в класацията на международната организация, която неколкократно е реагирала във връзка със случващото се в българската медийна среда.
"Свободата на словото стигна до задънена улица в България и независимите медии са на ръба на изчезването. Тези парламентарни избори дават възможност за действие на всяка една политическа сила, както и на всеки избирател, който е загрижен за свободата и качеството на медиите", казва Павол Салай, ръководител на отдела на "Репортери без граници" за Европейския съюз и Балканите.
Сред идеите, представени от организацията, на първо място е поставена темата за сигурността на журналистите.
"През 2020 г. "Репортери без граници" регистрира множество случаи на насилие срещу журналисти във връзка с тяхната работа, докато властите не могат докрай да отговорят и разследват тези случаи на злопоутреби", пишат от организацията и припомнят, че прокуратурата не е разкрила кой е подбудителят на побоя над журналиста Слави Ангелов (който в средата на март 2020 година беше причакан и пребит в центъра на София, на съд бяха предадени трима души, за които държавното обвинение твърди, че са физическите извършители - бел. ред).
Друг пример е с отказа на МВР и прокуратурата да разследва побоя и ареста на журналиста Димитър Кенаров по време на антиправителстен протест през есента на 2020 година. От "Репортери без граници" припомнят още, че разследващият журналист Николай Стайков, автор на поредицата "Осемте джуджета", разкриваща схема за кражба на бизнеси в прокуратурата, е бил заплашван, но е получил закрила, едва след намесата на организацията. И досега - близо година след като стана известно, че Стайков е заплашван, не е известно какво се случва с проверката за това.
Свободата на словото стигна до задънена улица в България и независимите медии са на ръба на изчезването.

Предложенията за сигурността на журналистите включват:
- създаването на специална телефонна линия или мобилно приложение, през което журналистите да докладват максимално бързо за случаи на насилие над тях;
- случаите на насилие над журналисти да бъдат разглеждани от независим и централизиран полицейски отдел;
- дебат по предложение за увеличаване на наказанията за насилие над журналисти;
- осигуряване на институционална независимост и отчетност на полицията, прокуратура и съдилища и насърчване на върховенството на закона;
- изобличаване на физически и вербални атаки срещу журналисти публично и незабавно и въздържане от политически атаки срещу журналисти, които могат да ги поставят в допълнителна заплаха;
Сред предложенията има още за защита на медиите от съдебно преследване, като това да стане чрез по-голяма прозрачност и отчетност на процедурите, насочени към журналисти, собственици на медии, мениджъри, както и дарители на медии.
Професионалните журналисти в България често са подложени на съдебен и икономически тормоз. На медиите, които са критични към правителството, често бива отказано държавно финансиране и достъп до информация. Независимостта на обществените медии страда от политическо вмешателство докато, в конфликт на интереси, някои частни медии се използват за очернящи кампании без спазване на журналистическа етика, пишат още от "Репортери без граници".
Организацията предлага да отправи искане до Европейската комисия за законодателство, установяващо общоевропейски минимални стандарти за защита чрез въвеждане на процедурни гаранции за жертвите на т.нар SLAPP - стратегически дела срещу ограничаване на публичното участие (SLAPP) и чрез комбиниране на превантивни мерки за блокиране на съдебни искове за злоупотреба. От организацията предлагат още да се намалят наказанията за клевета на държавни служители до нивото на глобите за клевета на други лица.
Сред другите предложения са да бъдат спрени широко разпространената практика за "купуване" на приятелско покритие чрез поставяне реклами в определени медии и да се прекрати с използването на посреднически компании, които разпространяват европейски средства по непрозрачен начин, да се преразгледа разпределянето на публични средства към медии, които системно нарушават етичните стандарти на журналистиката.
От организацията призовават медиите, които умишлено и многократно разпространяват невярна информация, използват реч на омразата и насърчават дискриминацията на определени групи от обществото да не получават публични средства. Те предлагат да има ясни стандарти към свободата на словото, така че да може да се гарантира дори на критичните към правителството медии, да получават информация.
Сред другите идеи са за засилване капацитета на двете обществени медии и промотиране на работата на Националния съвет по етика така, че журналисти, граждани, политици да са по-активни и да се обръщат към комисията заради проблеми, които забелязват в медийното съдържание. От организацията предлагат още да се модернизира обучението по журналистика и публичен дебат по въпроса дали да има общодостъпни курсове по медийна грамотност и проверка на фактите.
Пълният списък с предложенията на организацията може да бъде видян - тук