Локални мерки и държавна помощ - променя ли се нещо за затворените бизнеси

Локални мерки и държавна помощ - променя ли се нещо за затворените бизнеси

© Георги Кожухаров



В случай, че районна здравна инспекция разпореди локални противоепидемични мерки срещу разпространението на COVID-19, ще могат ли ограничените от решението бизнеси да кандидатстват и да получат държавна помощ? Този казус възникна след като властта пое курс към насърчаване взимането на решения по области в опит да не подхожда централизирано към различната заболеваемост в страната. По този начин заповедите на здравния министър на национално ниво се заместват с решения на местните здравни инспекции. Това стана повод за притеснения от ресторантьори, че практиката ще ги лиши от евентуални компенсации.


Новият подход на властта


В началото на тази седмица здравният министър Костадин Ангелов заяви, че няма да се прибягва до централизирани мерки срещу разпространението на вируса, а ще се действа локално - според заболеваемостта по места. Обосновката е в голямата амплитуда на заболеваемост в различните области. Към 7 март в Плевен регистрираните случаи на заразени с коронавируса за две седмици са 553 на 100 хил., докато за Търговище е 41 на 100 хил - разлика от 14 пъти. Във вторник Ангелов обясни, че е насърчил директорите на различните РЗИ-та да взимат каквито мерки смятат за нужно. Така в Плевен бе решено да се затворят молове, фитнеси, театри и кина, както и да се забранят масовите прояви. В София засега е ограничено работното време на заведенията до 22 ч., като следващите евентуални мерки ще са насочени към молове и фитнеси.


Бизнесът реагира остро


Още във вторник от Българската асоциация за здраве и фитнес се обявиха срещу нагласите за предстоящо ново затваряне на фитнес центровете, спортните зали за масови тренировки, танцовите студия, залите за любителско изкуство и спорт залите за бойни индивидуални спортове. С декларация срещу евентуално затваряне на моловете излязоха и от Българската ритейл асоциация.




Собствениците на заведения, на които бе забранено да работят за няколко месеца през последната година, очаквано реагираха срещу всякакви намерения за нови ограничения. Още повече, че до тях се стигна едва седмица след като работещите през деня обекти, вече можеха да работят макар и с 50% от капацитета си и до 23 часа. В някои области работното им време бе намалено с още един час, в други някои от тях спряха работа отново, защото се намират в молове, достъпът до които отново бе забранен.


"Противопоставяме се остро на всякакви идеи, прокрадващи се сред членовете на НОЩ, РЗИ, министъра на здравеопазването и всякакви знайни и незнайни математици и вирусолози. Ново затваряне, отлагане на откриването на нощните клубове на 1 април, въвеждането на забрани на локален принцип, намаляване на работното време или каквито и да е други безумни идеи и рестрикции", написаха в своя позиция от Българската асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България. В нея се посочва, че е неприемливо "каквото и да е затягане на мерки, свързано със заведенията".


Възможност за компенсации има, заведенията не знаят


Освен всичко друго в аргументите си този път собствениците на заведения посочиха, че когато ограниченията не са на национално ниво, те няма да получат макар и дребни обезщетения от държавата. А освен това много от тях и техни работници още не са получили частично или изобщо компенсации заради затварянето им в края на ноември.


"Много опасно нещо чухме вчера (бел. ред. - в понеделник), че е дадена власт на РЗИ-тата, да предприемат затваряния, ако е нужно. Това нещо го имахме октомври месец и само да кажа, че Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката тогава казаха - при локални затваряния ние не можем да организираме помощи, нито за бизнеса, нито за работещите. Ако сега например РЗИ - Пловдив затвори заведенията, тези хора, които работят там и собствениците на бизнес няма да има абсолютно никаква помощ, което вече абсолютно е недопустимо", каза във вторник пред БНТ Ричард Алибегов.


До ноември миналата година наистина действаше правилото, че за помощ от държавата могат да кандидатстват бизнеси и техни служители, чиято дейност е била забранена със заповед на здравния министър. От Министерството на труда и социалната политика коментираха пред "Дневник", че проблемът е решен с постановление №325 на Министерски съвет от 26 ноември 2020 г. То определя реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването им с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Такива актове по същество представляват издадените от директорите на РЗИ заповеди.


В двете най-активни организации - Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията обаче не знаят за тази промяна. Пред "Дневник" Емил Коларов, председател на Сдружението коментира, че все още има много колеги, които са кандидатствали за помощта, която се плаща през НАП и покрива 20% от оборота, чакат да им бъдат разгледани документите. Кандидатстването започна на 21 декември и обещанието на властите тогава бе на одобрените кандидати да се плаща максимално бързо. "Тези, на които е платено, вече попълват заявления за помощ за февруари и март. Но дори да не са тези нови ограничения повечето колеги вече предпочитат да не бяха отваряли", коментира той. Обяснява, че колкото повече рестрикции се налагат, толкова по-трудно се работи. Посочва, че могат да работят с половината си капацитет, но разходите им са 100%. В допълнение много от колегите му са загубили персонала си, който междувременно се е ориентирал към други сектори.


Казва, че за първата седмица от отварянето е трудно да се оцени ефектът, защото в дните влизат и един национален празник, но и отбелязвания от много хора 8 март. "Но нещата започваха да придобиват нормален характер и хората да се опитват да живеят отново нормално. Затворят ли ни още веднъж и продължават ли да ни ограничават, мисля, че в най-скоро няма да има какво да затварят", обяви той.


Видовете помощи


В отговор на въпрос от "Дневник" от Министерството на труда и социалната политика обясниха за какви актуални помощи могат да кандидатстват затворените с регионални заповеди бизнеси.


Служителите на временно затворените, поради наложените противоепидемични мерки бизнеси, могат да кандидатстват по мярката "Запази ме", финансирана с европейски средства чрез инструмента REACT EU. Кандидатстването за компенсациите се извършва в Бюрата по труда по адрес на регистрация на работодателя. Към момента мярката обхваща работници и служители, чиито неплатен отпуск е в периода 29 октомври 2020 г. - 31 март 2021 г. Компенсацията е в размер на 75% от осигурителния доход за м. октомври 2020 г.


Работниците, които са се осигурявали на непълно работно време, имат право на компенсация, която е пропорционална на работното време в трудовия им договор. Към настоящия момент са в процес на съгласуване промени, с приемането на които ще се осигури получаване на компенсация в размер на 75% от осигурителния доход до края на юни 2021 г. Компенсациите ще се изплащат за не повече от 60 дни в рамките на 2020 година и за не повече от 90 дни в рамките на 2021 година, в които наетите лица са ползвали неплатен отпуск заради наложени ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, с акт на държавен орган.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK