Пандемията намали в пъти българските мигранти, но увеличи преселението в страната

© Анелия Николова

Пандемията рязко свива броя на мигриращите от България, показват данните на Националния статистически институт. През 2020 г., когато бе обявено извънредно положение в страната в средата на март, над 6 пъти по-малко хора на годишна база са сменили българския си адрес с чуждестранен - общо 6649 души, от които 3658 са с българско гражданство. За сравнение - през предходната 2019 г. това са направили близо 40 хил. души, от които близо 38 хил. са с българско гражданство. Сходен е техният брой и в предишни години.

Сред изселилите се от България 36.1% са на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.1%, а тези на 60 и повече навършени години - 18.9% от всички емигранти. Последната група обаче е двойно по-голяма, отколкото е била в годините преди кризата с коронавируса.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.2%), Русия (14.6%) и Турция (13%).

В същото време хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, като тези данни включват и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, са 37 364. Този брой е напълно сравним с резултатите от предходни години.

Оповестен наскоро доклад на ООН показа, че близо 10% от върналите се от чужбина българи казват, че не искат да заминат след края на коронавирусната криза, а 25 на сто не са решили. Повече за доклада четете тук.

Сред дошлите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 32.3% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.6%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Русия (9.3%), като такова приблизително е било разпределението по страни и процент и през 2019 г.

Миграцията вътре - от града към селото

Епидемията не е спряла вътрешната миграция, даже я е засилила, сочат още статистическите данни. Адресът си в страната през предходната година са променили 197 242 души, което е много повече от година по-рано, когато това са направили 128 179 души.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 49.2% са мъже и 50.8% - жени. Най-голям относителен дял сред преселващите се има възрастовата група 40 - 59 години (29.6%), следвани от тези на възраст 20 - 39 години - 28.1%.

Това е немалка промяна спрямо "нормалната" 2019 г., когато най-голям процент от сменилите местоживеенето си - 38%, са се преместили от един в друг град. Тогава преместилите се от град в село са втората по големина група, на която се пада двойно по-малък дял - 27.4%. Селото с град преди година са заменили 24.1% от мигриралите.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4%, и Смолян - 3.7%. Най-малко преселили се в област Пловдив са от област Разград - 0.2%.