Първият българин, превел от санскрит: Изложба разказва за приключенията на Раковски

Изложбата е организирана от фондация Credo bonum

Изложбата е организирана от фондация Credo bonum



Кой е първият европеец, превел свещената книга на индийците, директно от санксрит? Кой българин е смятан за велик човек и изследовател в Индия, чието име носят няколко училища там?


Краткият отговор на тези въпроси е Георги Сава Раковски. А по-дългият, в който се съдържат и допълнително данни за живота на известния български революционер, може да бъде открит в изложбата "Приключенията на смелия Раковски", която може да бъде видяна до 18 април във фондация Credo bonum. Повод са 200 години от рождението на Раковски (на 14 април).


Изложбата разказва за живота на Георги Раковски, фокусирайки се върху шест момента от неговата история, представени като отделни глави на книга. Към всяка история върви и неговият образ, нарисуван от петима различни по възраст художници (от 9 до 33) - Лили Бенева, Станислав Беловски, Йосиф Шурелов, Рада Скумова, Надежда Каридова и Атанас Атанасов.




"Изложбата е родена от желанието да се разкаже


историята на този велик българин отвъд ограниченията на историческите клишета.


Животът му е приключение, пълно с драматични обрати и неочаквани ситуации. Това е живот, изцяло посветен на мисията за освобождаване на отечеството България. Съвременният прочит на тази история ни позволява да го видим в нова светлина. Наречен във Вазовата "Епопея на забравените" "мечтател безумен", Раковски е истински ренесансов човек. Има интереси към историята, етнографията, фолклора, езикознанието, практикува близо 15 различни професии през сравнително краткия си живот. Той е борец за църковната свобода, просветното дело, публицист и поет, дипломат и адвокат. Идеите му са дръзки, енергията му - безспирна, а размахът, с който начертава пътищата за освобождение от Османската империя, надскача възможностите на историческото време, в което живее", казват организаторите на изложбата.


Според тях "автоматичната употреба на името му е заличила очертанията на живия и вълнуващ човешки образ. Историята сякаш е премахнала страстта и любовта към отечеството, които са движили всички негови действия".

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на balkantourist
    balkantourist
    Рейтинг: 1258 Неутрално

    Колко малко знаем за българските възрожденци!

  2. 2 Профил на volgin
    volgin
    Рейтинг: 309 Неутрално

    Велик български будител!

  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2142 Неутрално

    До коментар [#1] от "balkantourist":

    Това за превода от санкрит просто ме разби, а си мислех, че познавам житието на Раковски...

  4. 4 Профил на constatator
    constatator
    Рейтинг: 1313 Неутрално

    Георги Раковски - будител и учител на нацията.
    Георги Раковски, „патриархът” на националната революция, съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, ха­риз­ма­тичен во­дач, организатор, по­ли­тик, иде­о­лог... Ро­ден в буд­ния въз­рож­ден­с­ки Ко­тел, по­лу­чил со­лид­но об­ра­зова­ние във „Великата гръцка школа” в Цариград, той из­да­ва вестници, из­с­лед­ва бъл­гарската ис­то­рия, етнография и фол­к­лор, създава революционна по­е­зия... Разбира се, литературните слабости на поемата „Горски пътник” (1857 г.) са известни, но нека припомним нейното феноменално въздействие не само върху раждащата се интелигенция, но дори върху суровите, вече „политически” хайдути! Патриотичната страст пронизва трудовете на Раковски, да не говорим за уникалната му кореспонденция със стотици тогавашни българи, но и с видни личности от други държави. В целия живот на тази изключителна личност публицистиката, литературата и научните търсения по невероятен начин пре­ли­ват в ради­кал­ни политически замисли и действия. За Раковски пътят към свободата е „... открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята...” С други думи, публицистиката и просветителството предхождат въоръжената борба и остават редом с нея по пътя към Свободата!



    За разлика от Левски, Ботев и Гоце Делчев, Раковски не е бил учител от типа на характерните за епохата български „даскали”. От друга страна обаче, стремежът към просветителството на своя народ е една от най-ярките характеристики на неговата личност. Нека припомним, че през 1858 г. именно Раковски оказва решителна помощ на сънародниците си от Бесарабия за създаването на българското „Народно централно училище” в Болград. И съвсем заслужено днес Болгарската гимназия носи неговото име. В своя вестник „Българска дневница” от октомври 1857 г. Раковски дава висока оценка на „... достопохвалните жители на град Русе, (които) стараят се всеусърдно да установят пристойно учебно заведение в този крайдунавски знаменит град, не само за научение мъжскаго пола, но и за нужно е още и необходимое образование нежнаго пола, без което не може бити общое просвещение едного народа...” В писмо до своя приятел Йосиф Дайнелов от 5 октомври 1860 г. Раковски заявява: „... Не видях по-способен человек за наука освен българина...”



    През 1858 г. в Одеса, където разработва своя „Първи план за освобождението на България” и година по-късно издава знаменития „Показалец” (наръчник по етнография и история), Раковски е назначен за възпитател в една от одеските мъжки гимназии. С невероятната си енергия той разпалва патриотизма на младите българи, учещи в Одеса, а част от тях заминават за Белград и се включват в организираната от него Първа българска легия (1861-1862 г.).

    Малко известно е, че заедно с организирането на Легията Раковски води в Белград и една импровизирана лектория, на практика едно неформално неделно училище. Ето какво разказва Христо Иванов - Големия: „Започнах пак да ходя при господин Раковски (...) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история... Той им заръча да ходят всяка неделя при него...” Наред с беседите по история, Раковски е казвал: „Сберете се и приказовайте на български, да не забравите матерния си език!” По-нататък Христо Големия чистосърдечно заявява: „Слушам и ази (...) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България...”, като не крие възторга си от четенето на „Горски пътник” и „Асеневата история” („Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму”) на Раковски, издадена в Белград през 1860 г.



    Личност с европейски виждания, визионерът Раковски решително надскача чисто „школските” мащаби на съвременното му просветно дело в българските земи. Още през 1856 г., когато пребивава в Нови Сад, тогава в Австрийската империя, заедно с първия си вестник „Българска дневница” той замисля създаването на „Българско Учредничество” - институция, която да издава популярна литература и учебници за българските училища, като за целта са привлечени най-добрите автори. Във връзка с този проект, той пише на Николай М. Тошков в Одеса: „Ако бяха послушали моята молба в Одеса живеещите наши родолюбци благородни българи да ми помогнат за първо основно начало, аз бих драговолно всякакъв труд положил... това Уредничество за малко време ще ся засили и постепенно ще стане Дружество словесности, какви имат другите славянски народи...”
    През 1857 г. Раковски издава „Позив на спомоществование за учреждения на една Българска книжевна община в Галац”, където четем: „Човек без учение и наука е мъртъв наравно...”, както и че цивилизованите „учени народи... са били щастливи да се украсят със своя наука и умно образование...” По този начин именно ерудитът Раковски дава идеята, осъществена дванадесет години по-късно и вече след смъртта му със създаването на „Българското книжовно дружество” (бъдещата Българска академия на науките) през есента на 1869 г. Надали е случайно, че първото заседание на учредителите е именно в Галац, но поради подозренията на местната полиция продължава в близкия град Браила. Както е известно, революционното крила на емиграцията, вкл. Любен Каравелов, Васил Левски и др., са сред учредителите на дружеството.

    За личността и делата на Раковски може да се разсъждава още много, и много... Нека в заключение припомним отново, че през наближаващата 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски. По предложение на изтъкнатия наш историк проф. Пламен Митев Фондация „Васил Левски” отправи апел към държавните институции и българското общество за достойно отбелязване на тази знакова годишнина. Защото сме в дълг към големия българин и истински европеец, който написа: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!”.
    https://trud.bg/георги-раковски-будител-и-учител-на-нацията/?fbclid=IwAR37gaKDtyEh9jgwdeQBnaQMIAtANMtggv_qw7_ZtxGr_alhtCiQK-FHQqU

  5. 5 Профил на Боян Баянов
    Боян Баянов
    Рейтинг: 1059 Неутрално

    Раковски е първият българин, превел от санскрит,
    а г-н Борисов е първият премиер, при чието управление романът "Под игото" беше преведен на опростен български език, понятен за субекти, отгледани във фермата за милиционери в Симеоново.

  6. 6 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Много интересно, не знаех за тази страна на Раковски! А иначе няма как да не е открил съвпадения между санскрит и български - и двата са индо-европейски езици, както повечето езици в Европа и някои части от Азия.

  7. 7 Профил на constatator
    constatator
    Рейтинг: 1313 Неутрално

    Заветът на Георги Раковски е актуален, той е жив. Научната посока, която той е задал е валидна. Ние сме големи негови длъжници през XXI в.


    Това каза в интервю за БГНЕС историкът и заместник-кмет на София доц. д-р Тодор Чобанов по повод 200-годишнината от рождението на българския революционер и възрожденец.

    Столична община е активен участник в Националния инициативен комитет, който организира тазгодишните чествания. Освен с венци и цветя, паметта на Георги Раковски ще бъде почетена и с голяма научна конференция, домакин на която ще бъде Военна академия в столицата, носеща неговото име. Организирани са различни състезания за ученици, както и голям конкурс за есе, посветен на бележития българин.

    „С болка трябва да кажа, че за съжаление, по различни причини, ние много малко знаем за Георги Раковски. Говоря за обществото като цяло. Сред историците той има култов статус, защото се явява една от най-важните личности в българската история. След Паисий, който издига знамето на българското пробуждане, архитектът и Патриархът на българските национално-освободителни революционни борби, човекът с най-големия принос в XIX век, буквално учителят на Левски и Васил Априлов, е именно Георги Сава Раковски“, разказа доц. Чобанов.

    Според историка причина за частичната забрава и изтласкването му от паметта ни са различни обстоятелства, сред които и факта, че Георги Раковски е безкомпромисен защитник на българския интерес, заради което той често е критикувал Руската империя.

    „Ние имаме дълг да го върнем на полагаемото му се място и да припомним огромните му заслуги“, смята заместник-кметът на София.

    Той очерта и някои основни черти от личността на бележития българин:

    „Има различни предания и легенди, че неговите корени са в болярските родове от българското Средновековие, които са принудени, след падането на Търново, да избягат от Старопрестолния град и да намерят нови места. Неговото име Съби Попович, това го знаят малцина. Името Георги го взема в чест на своя чичо – Георги Мамарчев, също много видна фигура в национално-освободителните борби“.


    Според него Георги Раковски е личност без аналог в историческото време, в което живее. Дори неговите най-успешни ученици, които сочим за наследници на делото му, трудно могат да бъдат сравнени с Раковски като лични качества, смята историкът. Той е изключително образован, завършва няколко различни престижни висши училища, припомня той.

    Раковски е полиглот, владеещ цял набор от различни езици – от османотурски, сръбски, гръцки до различни екзотични езици като персийски и арабски. Считан за родоначалник на българската етнология. Дял на знанието, допринесъл много за пробуждането на българския народ.

    „Раковски е изключителен учен, макар и работейки в категориите на все още несъществуваща институционална рамка. По онова време, колкото и да е трудно сега да си го представим, се прави индивидуално, еднолично, чрез лични усилия. Няма институции, няма къде човек да чете. Неговите усилия като автор на такива съчинения са изключително трудно. Той е дал много силен тласък на изучаването на българската традиция и фолклора“, разказа още доц. Тодор Чобанов.


    „Има правилна позиция по образователните въпроси. Васил Априлов, например, в младежките си години се гърчее, което е нещо обичайно за българския елит в онази епоха, по простата причина, че гръцките училища са добри и предоставят едно силно класическо образование. Благодарение на Раковски, Васил Априлов тръгва по пътя на българското самоосъзнаване и не случайно става основател на първото българско класно училище в България. Можем да кажем, че влиянието, което Раковски му оказва, е ключово за неговите виждания и за резултатите от неговата дейност“, допълни още историкът.

    Той припомни също, че именно Раковски е човекът, поставил борбата на българския народ на нова основа, прокарвайки идеята, че е нужно да има единна организация и единен център, който да координира усилията на дейците от всички краища на българското землище. Нормално за онези години е репресиран, прекарва известно време в затвора, а после и в странство. Създава няколко организации, които имат за цел да доведат борбата за национално освобождение до успешен завършек със собствени средства. Малко хора знаят обаче, че благодарение на него се ражда и идеята за българския трибагреник.

    „В една от неговите организации – Тайното общество, има знаме, което може да се счита за пряк предшественик на българското знаме, каквото го познаваме днес“, разкри доц. Чобанов.

    Георги Раковски е и един от идеолозите на църковното дело и независимостта на Екзархията. Има също и заслуги в изкуството, тъй като се изявява като писател, публицист, журналист, поет. „Трудно е в наши дни да си представим такава ренесансова личност, съчетала в себе си разнородни таланти“, смята историкът, който е категоричен: „Раковски е един от най-надарените българи на всички времена“.

    В неговата легия се утвърждава и Васил Левски, един от най-ярките представители на следващото поколение национални водачи. Георги Раковски е твърд привърженик на тезата, че България трябва да защитава преди всичко своя интерес, а не да се поставя в услуга на съседни държави или империи. /БГНЕС.
    https://bgnes.bg/news/dotc-todor-chobanov-georgi-rakovski-e-renesansova-lichnost-zavet-t-mu-oshche-e-aktualen/

  8. 8 Профил на Боян Баянов
    Боян Баянов
    Рейтинг: 1059 Неутрално

    А заветът на Захари Стоянов към българската младеж е:
    „В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва. Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазванието свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава онова правителство и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм. А който иска подкладки, освобождение на „труд” и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия, Англия, Франция и др. България няма нужда от такива ципори.“ – статия „Социализмът в България – чужди и горчиви ягоди“.

  9. 9 Профил на magnas
    magnas
    Рейтинг: 537 Неутрално

    Време е Г.С.Раковски да заеме своето достойно място сред възрожденските революционери. Трябва да се нареди заедно с В.Левски и Хр.Ботев.

  10. 10 Профил на evtimvz
    evtimvz
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    ....Ти умря. И пътят към гроба ти ням
    обрасъл е вече със бурен голям,
    и прахът ти гние без сълзи набожни...

    Иван Вазов "Епопея на забравените".
    Дано сега сму намерим достойно място в паметта на българите. Жалко, че загубихме гробът му.

  11. 11 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3545 Весело

    До коментар [#5] от "Боян Баянов":

    а г-н Борисов е първият премиер, при чието управление романът "Под игото" беше преведен на опростен български език,
    =======
    След като не разбирате оригинала....какво да стори човека...!

    Bukalemun
  12. 12 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3545 Неутрално

    До коментар [#4] от "constatator":

    За разлика от Левски, Ботев и Гоце Делчев, Раковски не е бил учител от типа на характерните за епохата български „даскали"...
    =======
    Защото е бил масон.....
    Това е краткия и обобщаващ отговор.

    Bukalemun
  13. 13 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1077 Неутрално

    Незбежни са сравненията между възрожденците и националреволюционерите! Раковски и Пайсий са непостижими!

  14. 14 Профил на ghristoz
    ghristoz
    Рейтинг: 424 Неутрално

    Между другото, Раковски прави и свои изследвания и проучвания по история ма България и българите, и прави някои заключения, които на по-късните, а и на съвремените наши историци анатемосват. За Раковски, човекът превел първи от санскрот, българите сме без съмнение автовтонен народ. Май зарад тези свои твърдения той не е много долюбван от „интвлигенцията" ни.

  15. 15 Профил на еспресо
    еспресо
    Рейтинг: 646 Неутрално

    ....Ти умря. И пътят към гроба ти нямобрасъл е вече със бурен голям,и прахът ти гние без сълзи набожни...Иван Вазов "Епопея на забравените".Дано сега сму намерим достойно място в паметта на българите. Жалко, че загубихме гробът му.
    —цитат от коментар 10 на evtimvz


    Костите на Раковски са в Котел, в Пантеон изграден 1981 г. Преди това са били в местната църква "Петър и Павел".
    Може би е по-добре да бъдат в църква, а не в музей, човекът е бил дълбоко религиозен каквото и да се разправя за масонството му, но останките му в никакъв случай не са загубени.

  16. 16 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 4102 Неутрално

    До коментар [#7] от "constatator":
    " причина за частичната забрава и изтласкването му от паметта ни са различни обстоятелства, сред които и факта, че Георги Раковски е безкомпромисен защитник на българския интерес, заради което той често е критикувал Руската империя."

    Заради неговата брошура "Руската убийствена политика към българите" Раковски е мразен от българските русофили.

  17. 17 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 4102 Неутрално

    Важно е да се каже , че Раковски на младини се е занимавал с търговия, става богат и с парите от своето богатство финансира по-нататъшна си обществена , културно просветна и революционна дейност.

  18. 18 Профил на Тангра
    Тангра
    Рейтинг: 1281 Неутрално

    Раковски е първият българин, превел от санскрит,а г-н Борисов е първият премиер, при чието управление романът "Под игото" беше преведен на опростен български език, понятен за субекти, отгледани във фермата за милиционери в Симеоново.
    —цитат от коментар 5 на Боян Баянов


    Хайде, да не превръщаме темата в политическа!!!

    Те сега новите джендъри ще видиш какъв нов превод ще спретнат.
    Ще сложат шарени малцинства, ще махнат всичките мъже четници и воеводи и ще сложат жени на тяхно място. Единствените 2ма бели мъже при четниците ще са в еднополова връзка.

  19. 19 Профил на еспресо
    еспресо
    Рейтинг: 646 Неутрално

    Зразказа още доц. Тодор Чобанов.„Има правилна позиция по образователните въпроси. Васил Априлов, например, в младежките си години се гърчее, което е нещо обичайно за българския елит в онази епоха, по простата причина, че гръцките училища са добри и предоставят едно силно класическо образование. Благодарение на Раковски, Васил Априлов тръгва по пътя на българското самоосъзнаване и не случайно става основател на първото българско класно училище в България. Можем да кажем, че влиянието, което Раковски му оказва, е ключово за неговите виждания и за резултатите от неговата дейност“, допълни още историкът.
    —цитат от коментар 7 на constatator


    Тук историкът доста се е изложил. Раковски е роден 1821 г., а Априлов основава гимназията в Габрово 1835 г., като години преди това е помагал на българчета да се изучат.

    С това не омаловажавам ролята на Раковски, просто Априлов е от предишното поколение патриоти.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4447 Неутрално

    До коментар [#9] от "magnas":

    Реално, той дори е над тях, пръв сред първите.

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  22. 22 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4447 Неутрално

    До коментар [#14] от "ghristoz":

    Невероятна личност е бил, със страхотни познания по история, нумизматика, археология, етнография. Ето тук една интересна негова снимка и хубав текст към нея:
    https://m.facebook.com/TrenevIvan/photos/a.2309910599240902/2887622148136408/?type=3&source=57

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  23. 23 Профил на jalal_al_din
    jalal_al_din
    Рейтинг: 474 Неутрално

    Това “сава” в името му е погърчена форма на Стойков.

    Не е хубаво да го пишете тук така.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK