Облаците и мъглата над свободата на словото в България си останаха

Облаците и мъглата над свободата на словото в България си останаха

© Георги Кожухаров



Клеветнически кампании, физическа и вербална агресия спрямо журналисти, провалени законодателни инициативи, заплахи към издатели, ограничен достъп на репортери до парламента и липса на политическа воля за каквато и да е промяна. За пореден път имаше ярък пример за опит за задушаване дейността на медиен собственик чрез SLAPP (стратегически съдебни дела срещу публично участие) с процеса срещу група лица, сред които и издателят на "Дневник".


Така накратко изглежда медийната ситуация в България през изминалата година, в която имаше и дълбоки промени в собствеността на големите телевизии, вестници, радиостанции и интернет сайтове.


И ден преди публикуването на поредния годишен доклад на "Репортери без граници", в който има малко основания да се очаква подобряване на българската позиция в световната класация.




През 2020 г. международната организация отреди 111-то място (най-лошото представяне на страната) по свобода на словото. И не последва почти нищо като позитивна промяна. През годината възможността за въпроса към властта беше силно ограничена, а премиерът информираше обществото в джипка-турове из страната, изливайки монолози. Това бе и годината, в която всеки критичен въпрос или статия ядосваше, ставаше повод за атака към издатели или отделни журналисти.


Ден преди излизането на новата класация на международната организация опасенията са, че ще бъде отчетено същото или по-лошо състояние. През последната година от "Репортери без граници" разкриха, че са се опитали да предложат в България да бъде създадена независима комисия, която да помогне за подобряване на медийната свобода у нас, но са срещнали отпор в българското правителство. От организацията разпространиха 10 предложения малко преди изборите на 4-ти април с призив към партиите да включат темата за свободата на словото в предизборния дебат. Това не се случи, а преглед в предизборните програми на партиите показа, че малко от тях имат конкретни разработки по темата.


"Дневник" събра някои от "емблематичните" случаи от медийната среда през последната година у нас.


Физически и вербални нападки спрямо журналисти


"В България независимите медии са обект на съдебен тормоз, а критичните журналисти стават жертва на кампании за очерняне и дори на насилие", пише в миналогодишния доклад на неправителствената организация, публикуван през април.


През пролетта на 2020 година журналистката Венелина Попова (работи за Тоест.бг и За Истината) публикува разследване за даренията, направени от депутата Делян Пеевски. Това предизвика в медиите близки до Пеевски (с които той се раздели окончателно в началото на 2021 година) яростна клеветническа кампания срещу Попова.


Малко по-късно журналистът Николай Стайков получи неколкократни обаждания на погребални теми, а по жилището му бяха хвърляни яйца. Това се случи малко преди "Антикорупционния фонд" да публикува разследването на Стайков "Осемте джуджета" разкриващо, че в прокуратурата има мрежа за кражба на бизнеси, в която участва бивши и настоящи прокурори. Първоначално българските власти игнорираха заплахите срещу Стайков и едва след намесата на "Репортери без граници", журналистът получи охрана. Година по-късно нито по проверката за "Осемте джуджета" има резултат, нито има отговор на въпроса кой заплаши Стайков.


През изминалата година заплахи и тормоз във връзка с работата си получиха още репортерката на "Господари на ефира" Виктория Симеонова за разследването, свързано с финансови пирамиди.


Димитър Кенаров беше бит и задържан по време на антиправителствения протест на 2 септември 2020 година

© Дневник

Димитър Кенаров беше бит и задържан по време на антиправителствения протест на 2 септември 2020 година


Журналистката от Дупница Десислава Панайотова, която работеше активно по случая с изчезването на Янек Миланов от Дупница, се отказа да следи казуса, след като предното стъпкло на колата й беше счупено, а два месеца по-рано - по автомибила й беше стреляно със сачма.


Мартин Георгиев от в. "Сега" беше привикан в МВР, след като изпрати въпроси до полицията за насилието на антиправителствените протести през лятото и есента, а журналистът от "Bird.bg" получи предупредителен протокол от полицията, вместо защита, след като се оплака от заплахите на бизнесмен срещу него.


Един от емблематичните случаи от миналата година за физическо посегателство над журналист в България, който накара много международни организации да реагират, а "Репортери без граници" дори заплашиха, че ще сезират европейските институции, беше ареста и побоя на Димитър Кенаров по време на най-масовия и с най-тежки сблъсъци с полицията протест от 2-ри септември. Тогава, въпреки че беше с отличителни знаци на репортер, Кенаров беше извлечен от тълпата, удрян и задържан за няколко часа в районно полицейско управление. Близо девет месеца по-късно не са известни полицаите, които са го удряли, няма и наказани.


Журналистката от "Свободна Европа" Полина Паунова също беше блъскана от симпатизант на ГЕРБ по време на конференция на партията, а телефонът й беше изтръгнат и хвърлен.


Натиск и през дела


Един от случаите, станал нарицателен за отношението на властта към критичните медии в България, е делото за продажбата на миноритарния дял на "ЕВН" срещу съиздателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев, бившия финансов министър Симеон Дянков, бившия министър на икономиката Трайко Трайков и още трима души -експертите на инвестиционния посредник "Булброкърс" Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев.


Делото, по което прокуратурата поиска, затвор и арест за част от обвиняемите, още на първа инстанция, привлече голямо международно внимание и беше наречено "политически мотивирано дело за изнудване".


Делото "ЕВН" завърши на първа инстанция с оправдателни присъди и със становището на съда, че някои от нещата, в които бяха обвинени част от подсъдимите, дори не са престъпления.

© Велко Ангелов

Делото "ЕВН" завърши на първа инстанция с оправдателни присъди и със становището на съда, че някои от нещата, в които бяха обвинени част от подсъдимите, дори не са престъпления.


Общото послание беше, че е тревожно, че през дело се засилва, продължаващия с години наред тормоз върху Прокопиев заради това което вършат изданията на "Икономедиа". Редица международни организации на медии, журналисти и специални наблюдатели на свободата на медиите реагираха срещу опасността Прокопиев и останалите да бъдат осъдени и дори задържани. В някои от становищата делото беше определяно като политически мотивирано, в други случващото се коментира като политически натиск и мека цензура. Имаше и призив най-после Европейската комисия да се намеси и да настоява България да спазва върховенството на закона и да поправи тежките щети за свободата на медиите и на словото в страната. Случаят завърши на първа инстанция с оправдателни присъди и със становището на съда, че някои от нещата, в които бяха обвинени част от подсъдимите, дори не са престъпления.


Повече по темата за натиска към журналисти през институции и дела - тук.


Три смени на собствеността


В годината на протести и пандемия, двете най-големи частни национални телевизии смениха своите собственици, а медийния и политическия пазар напусна депутата от ДПС Делян Пеевски.


Едно от ключовите събития през изминалата година беше оттеглянето от медийния бизнес на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски

© Георги Кожухаров

Едно от ключовите събития през изминалата година беше оттеглянето от медийния бизнес на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски


През есента на 2020 година регистрираната в Нидерландия инвестиционна група PPF на чешкия милиардер Петр Келнер стана собственик на Central European Media Enterprises Ltd., част от която е българската "БТВ медиа груп". От това последваха редица кадрови промени (повече вижте тук, тук и тук).


Няколко месеца по-късно и собствениците на "Нова броудкастинг груп" братя Кирил и Георги Домусчиеви продадоха медийната група на "Юнайтед груп" (United Group), купила и най-големия телеком - БТК. Същата компания стана собственик и на вестниците от групата на "Телеграф" ("Телеграф", "Монитор", "Мач Телеграф", "Политика", "Europost", няколко сайта, както и 50% от акциите във великотърновското издание "Борба"), които бяха контролирани от Пеевски.


През последната година нов директор беше избран и за Българската телеграфна агенция (БТА). След като предишният шеф Максим Минчев почина, парламентът проведе процедура избра единодушно журналиста Кирил Вълчев. Той обеща и поиска подкрепа да направи съдържанието на агенцията безплатно.


Провалено законодателство


Шефът на БНР Андон Балтаков написа, след като стана известно, че промените в закона за радио и телевизия няма да бъдат приети: "Цяла година труд на български и международни експерти ще се окаже харизан в чакалнята на европейските мечти. Жалко. Много жалко".

© Надежда Чипева

Шефът на БНР Андон Балтаков написа, след като стана известно, че промените в закона за радио и телевизия няма да бъдат приети: "Цяла година труд на български и международни експерти ще се окаже харизан в чакалнята на европейските мечти. Жалко. Много жалко".


В края на февруари страна известно, че въпреки че работеха по него над шест месеца, проектът, който предвиждаше ново финансиране за обществените медии, няма да бъде приет.


В промените в закона за радио и телевизия беше заложено и увеличение на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР и синхронизирането им с мандатите на управителните съвети към тях. Новата схема за финансиране на обществените медии предвижда вместо субсидия те да получават трансфер от държавния бюджет, който се определя ежегодно за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия за възлагане на обществена услуга.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK