Прокурори се оплакаха на евроинституции от закриването на спецправосъдието

Ден след като промените в законодателството, предвиждащи закриване на специализираните съдилища и прокуратури, прокурори начело с главния прокурор Иван Гешев се събраха на мълчалив протест пред съдебната палата в София.

© Лили Тоушек

Ден след като промените в законодателството, предвиждащи закриване на специализираните съдилища и прокуратури, прокурори начело с главния прокурор Иван Гешев се събраха на мълчалив протест пред съдебната палата в София.



Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) сезира редица европейски институции с твърдението, че промените за закриване на специализираните съдилища и прокуратури, приети на първо четене в комисията по правни въпроси в парламента по предложение на "Демократична България", и за предложенията за промени в Конституцията, които според тях били лобистки законопроекти и опит за недопустима намеса в независимостта на съдебната власт.


Миналата седмица след гласуването на поправките прокурорите се събраха на протести в цялата страна, а на извънредно заседание на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет бе приета подобна по смисъл декларация, която също ще бъде изпратена до европейските институции. Преди да бъде прието окончателно предложението за закриването на специализираните съдилища и прокуратури, то трябва да бъде гласувано в пленарната зала, а след това да мине отново през правна комисия и зала на второ четене.


Подобни аргументи и твърдения за лобизъм и намеса в независимата съдебна власт използваха от депутатите от ГЕРБ по време на обсъждането в правната комисия. Предложенията бяха подкрепени от "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!" с мотива, че за 10 години специализираните съдилища и прокуратури не са постигнали достатъчно ефективни резултати. БСП обясниха, че са нужни поправки и прецизиране на текстовете, преди да бъдат приети окончателно, а ДПС също подкрепиха принципно идеите за закриване на спецправосъдието, но не и в "краткия живот на този парламент", а след широко обсъждане.




Според асоциацията предложените промени "застрашават върховенството на закона и разделението на властите в страната", не са подложени на никакво обществено обсъждане (каквито са препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и "по същество представляват недопустим опит за политическа намеса в независимата по Конституция съдебна власт".


От асоциацията посочват, че внесените от "27 народни представители от парламентарната група на "Демократична България" предложения за поправки в Конституцията касаят промяна на елементите на формата на държавно управление, което означава, че са от компетентността на Велико народно събрание.


"От председателя на парламентарната група на "Демократична България" и група народни представители на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс", с които се цели закриването на специализираните съд и прокуратура - структури, които се занимават с най-тежките дела в държавата, а работата им е оценена като добър модел за борба с организираната престъпност и корупцията. Премахването им би затруднило работата по разследвания от компетентност на Европейската прокуратура, тъй като именно Специализираният наказателен съд е компетентен да разглежда делата от тази категория", твърдят от организацията.


От АПБ предупреждават и за възможно блокиране на борбата срещу организираната престъпност и корупцията в страната в случай че бъде приет внесения от политическа партия "Да, България" проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с който се цели закриването и разделянето на КПКОНПИ. Тези промени обаче изобщо не са обсъждани в правната комисия и не са гласувани.


"Подсъдими и обвиняеми лица приветстваха и друг законопроект за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народни представители от парламентарната група на "Изправи се! Мутри вън!", с който се възстановяват отменените през 2010 г. текстове, даващи възможност на обвиняем да поиска делото му да се разгледа от съда, ако до две години след повдигане на обвинение не е внесен обвинителен акт", се посочва в писмото на АПБ. Според тях наказателните производства срещу тези обвиняеми се отличават с фактическа и правна сложност, които предполагат по-дълъг период на разследване.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK