
© арх. Тодор Бояджиев
Пететажната сграда според проекта на арх. Тодор Бояджиев, визуализация
Пететажна сграда ще се строи на площад "Княз Александър I Батенберг" и ъгъла на ул. "Аксаков". Там е било прочутото някога кафене "България" и сега се предвиждат още етажи, които ще са със стъклена окачена фасада. На заключителната дискусия на общественото обсъждане на идейния проект беше обявено, че ще бъде възобновен и входът към зала "България" от бул. "Цар Освободител".
Строежът изцяло ще запълни пространството между сградите на Българската банка за развитие и на Софийската филхармония (зала "България"). От двуетажното кафене "България" с купол на покрива след бомбардировките през 1944 г. е оцелял само първият етаж.
© арх. Тодор Бояджиев Стара картичка с изглед към двуетажното кафене "България" на ул. "Аксаков" 1.
"Целта ни е да върнем на града автентичния вид на тази фасада - с автентични материали и техника", обясни проектантът арх. Тодор Бояджиев от студио "Иво Петров - архитекти".
Кой е инвеститор на сградата
Инвеститор е Мирослав Печев, който през 2016 г. купи грандхотел "България" от наследниците на Илия Павлов, бос на "Мултигруп", за 10 млн.евро, съобщи тогава "Капитал". В имота влиза и празния терен с излаз към ул. "Аксаков", където ще се реализира проектът. Печев от години е дистрибутор на италианско кафе и на дискусията се запитаха дали няма да реши реставрираната ъглова фасада да не е на поредния банков офис, а да се възстанови ретро кафенето.
© Максим Караджов Сега това е останало от някогашното кафене.
Друг предложи там да се обособи сервиз за велосипеди, за да се оживи пространството. Арх.Бояджиев подмина с мълчание идеята, но възприе друга - да се свържат функционално фоайетата на зала "България" и на новата сграда. Той планира да озелени с дървета и градина вътрешния двор, където ще може да се излиза и от концертната зала.
Ако излезе археология, всичко започва отначало
Арх. Юлия Лазарова отбеляза, че в проекта не е представен подземния гараж на две нива. Тук се появи първият препъникамък - теренът попада в историческия резерват "Сердика-Средец" и преди всякакво строителство трябва да се извърши спасително археологическо проучване. Ако под земята има артефакти, целият предварителен замисъл за строителство се обърква.
"Съгласен съм, че археологическото проучване може да промени проекта", призна арх.Бояджиев. Защо тогава въобще се изготвя идеен проект преди това? Така се появи и втората пречка - в терена се оказва, че има и държавна собственост чрез сградата на филхармонията.
© Юлия Лазарова Вдясно е сградата на зала "България" към която ще се залепи новата.
За да започне археологическото проучване преди това трябва да получим право на строеж от областния управител на София. А за него трябва да представим идеен проект", опита се да очертае административните дебри проектантът.
Подходът към историческия център на София не е изяснен и в тези "малко места, които могат да запазят архитектурния ансамбъл" трябва стриктно да се следват процедурите, призова арх. Весела Тончева. "Тук има режим на съсобственост - частна и държавна, и би могло да се организира архитектурен конкурс за фасадата на автентичната сграда", предложи арх.Васил Василев, председател на софийската секция на Камарата на архитектите в България. Финансирането е изцяло частно, няма държавни и европейски средства и по тази причина възложителят има право сам да избере кой да изготви проекта, бе отговорът на арх.Бояджиев.
В момента проектът се съгласува в Министерството на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Предстоят още одобрения и съгласувания с главния архитект на София Здравко Здравков,