
© Юлия Лазарова
Активното ваксиниране на ромското население срещу разболяване от коронавируса все още не е започнало, въпреки че преди близо две седмици бе анонсирана възможността за поставяне на инжекции на попадащите в т. нар. пета фаза от правителствения ваксинационен план. Тя включва хора, останали без дом, без доход, както и хора живеещи в многочислени семейства при лоши условия.
Ваксинирането на ромската общност срещу SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19) е важно, от една страна, защото рискът от тежко протичане на болестта стои пред всеки, от друга, и заради т. нар. колективен имунитет. За неговото постигане се смята, че трябва да бъде ваксинирано поне 70% от населението, след което разпространението на вируса ще бъде силно ограничено.
Докато здравните институции организират възможности за ваксинирането на ромската общност, нейни представители вече са започнали собствена инициатива да събират информация за препаратите срещу COVID-19, за да убеждават хората в ползите от ваксинирането, както и да успокояват страховете им.
Намеренията на държавата
На 10 май главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев след заседание на ваксинационния щаб обяви, че "вече можем да стартираме пета фаза", след като за май доставените дози наближават, а през юни се очаква да надхвърлят 2 млн.
В изказване от 26 април ромската общност бе конкретно спомената от доц. Кунчев, когато бе решено еднодозовата ваксина на "Янсен" да се прилага в България: "Мислим, че е редно ваксината на "Янсен" да се използва при групи, където искаме да постигнем по-бърз ефект - при туристическия бранш, по-трудно достъпни групи, ромско население, правим сметки с имунизационни пунктове, където ще е по-трудно да намерим хората за втора игла". Оттук не следва да се прави заключение, че ромската общност няма да има възможност да избира, особено предвид, че най-многобройни са доставките от препарата на "Пфайзер"/"БиоНТех".
От заповед, публикувана на 17 май, се разбира, че тепърва здравните власти имат намерение да подходят към тази част от населението, защото в плановете за организацията за първи път са включени здравните медиатори - те са свързващото звено между институциите и жителите на ромските квартали.
Организираното ваксиниране срещу COVID-19 в ромските квартали все още не е започнало, се разбира от разговори на "Дневник" със здравни медиатори, както и от отговорите на Министерството на здравеопазването, изпратени до редакцията. Ведомството бе попитано дали и къде е започната ваксинация, както и по какъв ред, с ваксините на кои производители, дали има оценка за броя желаещи да се ваксинират.
Ромите попадат в обхвата на различни фази от Националния ваксинационен план. В този смисъл не можем да Ви дадем конкретни данни, тъй като Министерството на здравеопазването не обработва информацията на етнически принцип.

"Работата ще е много трудна"
Теоретично е вярно, че ромското население може да се възползва от всички възможности за ваксиниране срещу COVID-19: т. нар. зелени коридори със свободен достъп за всеки желаещ, със записване при личния лекар, както и през електронната платформа.
На практика обаче са необходими допълнителни усилия, защото "населението няма достатъчно информация", смята Анна Илиева, която работи като здравен медиатор в дирекция "Здравеопазване" на Столичната община и живее в квартал "Факултета" в София. По думите ѝ ромската общност там се опасява от странични ефекти на ваксините, а допълнителни затруднения създавали и множеството евангелски църкви, които се изказват против имунизациите и разпространяват невярна информация за ваксините. Затова Анна Илиева смята, че "работата ще е много трудна".
"Ние сме им казвали всички места, където могат да отидат, където има зелени коридори, но просто хората си имат своите опасения и просто го отлагат във времето", казва здравният медиатор. И все пак по нейна преценка актуално повечето опасения на ромската общност са свързани с информацията в медиите за нежеланите реакции от ваксината на "Астра Зенека", а влиянието на евангелските църкви е било по-силно "на друг етап, още с въвеждането на ваксините".
"Надяваме пасторите да са се позамислили какво и как говорят, защото в крайна сметка много хора от ромската общност, дори и млади, починаха", казва Анна Илиева.
"Даже изпревариха министерството"
Анна Илиева обяснява, че здравните медиатори във "Факултета" са много активни в евангелските църкви и се надява пасторите да им се доверят. "Мисля, че няма да е проблем дори да влезем в църквата и да разкажем за ваксините", смята здравният медиатор.
За да имат медиаторите пък информация, която да разпространяват сред общността, организацията "Национална мрежа на здравните медиатори" пък им предлага онлайн обучения за ваксините. Обяснения и отговори на въпросите им дава епидемиологът проф. Мира Кожухарова. Пред "Дневник" тя изрази мнение, че с тази инициатива медиаторите "даже изпревариха Министерството на здравеопазваето", защото първата онлайн лекция за ваксините срещу COVID-19 е била още през април, а пък здравните медиатори фигурират официално в плановете на държавата за връзка с ромската общност от месец по-късно.
Проф. Кожухарова твърди, че е предала на здравните медиатори и списъка със становища на експертните съвети към Министерството на здравеопазването за ваксинирането на рисковите групи заради заболявания. "Идеята на здравното медиаторство е, че те са ползват с по-високо доверие сред ромите, защото ги познават и говорят езика им, отколкото аз да отида", смята Кожухарова.
По думите ѝ мотивиращо за ваксинирането срещу COVID-19 в ромската общност ще подейства и предпоставката, че много от тях са сезонни работници и сертификатите ще служат за по-лесно пътуване. (За сертификатите четете тук, тук и тук)
"В новините много неща се споделят"
Въпросите за ваксините срещу COVID-19, които вълнуват здравните медиатори, изглежда, че не са по-различни от обичайните: "Коя как действа, коя е най-за предпочитане, коя е по-сигурна", е искала да разбере Катя Симеонова, която работи основно с общността в кв. "Захарна фабрика" в София. "В новините много неща се споделят, хората се плашат, не знаят с коя ваксина да се ваксинират", обобщава тя и вече е разбрала:
"Казаха, че не може да се каже коя ваксина е най-добра, че всяка за себе си е добра, но е хубаво хората да се ваксинират. Всички се правят на два пъти, само една е веднъж. Хубаво е да е с една и съща, да не се смесват ваксините", научила е Катя Симеонова. Доволна е, че на онлайн обучението е чула лични разкази на нейни ваксинирани колеги здравни медиатори, представители на общността.