Съдът: Банковият закон на Пеевски погазва Конституцията, БНБ е бездействала с КТБ

Разпоредбите бяха въведени, за да уредят различни казуси, възникнали след случая с КТБ по предложение на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид.

© Надежда Чипева, Капитал

Разпоредбите бяха въведени, за да уредят различни казуси, възникнали след случая с КТБ по предложение на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид.



Конституционният съд излезе с ключово решение, с което обяви за противоконституционни 7 от серия разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, който бе създаден след затварянето и последвалия фалит на Корпоративна търговска банка (КТБ). Разпоредбите бяха въведени, за да уредят различни казуси, възникнали след случая с банката по предложение на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. До делото се стигна, след като в края на май 2018 г. търговската колегия на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд по въпроса.


Измененията бяха приети набързо през февруари 2018 г., като депутатите преодоляха и президентското вето върху тях. Тогава тримата депутати обявиха, че това е закон срещу вторичното разграбване на КТБ.


Днес Конституционният съд единодушно (с особено мнение по отношение на допустимостта на Гроздан Илиев) реши, че законът, станал по-известен като "банковия закон на Пеевски" е извънредно законодателство, несъвместимо с основни правни принципи, което е създадено само за една банка, съобщава в подробен текст по темата lex.bg.




Съдът не пропуска и да отправи сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, което е помогнало за изпадането на КТБ в неплатежоспособност. Освен това съдът прави и друго важно уточнение, че макар с отменените от него разпоредби в закона да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те всъщност не са в неин интерес, а на кредиторите ѝ, а най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете.


Според решението на Конституционния съд измененията в Закона за банковата несъстоятелност накърняват по конституционно нетърпим начин имуществената сфера на широк кръг от лица.


Те подчертават и че "несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество".


Съдът отбелязва, че всички изменения в законодателството са направени заради една банка и намира това за недопустимо като превръща законодателството в извънредно.


"Тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата", подчертават съдиите.


"Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава", пише още в решението.


В решението не се пропуска и анализ за действията и бездействията на БНБ - "тъй като стабилността на банковата система е от решаващо значение за икономиката, държавата и обществото, на БНБ са вменени редица задължения за "осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал".


Освен това БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки, а в решението се цитират доклади на самата БНБ и на международните одитори за КТБ.


"В случая с КТБ изложените по-горе факти, обективирани в доклади на самата БНБ, така и в цитирания вече доклад на международна разследваща компания, обуславят извода, че опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото ѝ управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор", посочва в решението си Конституционният съд.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK