Чак след изборите: Резултат от проверката за подслушванията няма да има скоро

Протест от 2013 година пред сградата на МВР срещу подслушването и полицейщината

© Юлия Лазарова

Протест от 2013 година пред сградата на МВР срещу подслушването и полицейщината



Конкретни отговори подслушвани ли са политици, кои точно, кой е поръчал, кой е разрешил подслушване или друг вид специални разузнавателни средства (СРС), каква е била целта, въобще резултати от започналата официална проверка е възможно да има най-рано след изборите на 11 юли, а вероятно и след това. Пред "Дневник" от Националното бюро за контрол на СРС-та заявиха, че ще се опитат да приключат проверката в "най-кратък срок", без да се ангажират с конкретна дата. Отговориха и, че проверяват период от началото на година до оповестяването на информацията.


Така седмица след избухването на поредния скандал за подслушвани политици въпросите остават повече от отговорите. И се заместват със спекулации, догадки и политически употреби по темата. Те ще продължават и вероятно ще са основна част и от предстоящата предизборна кампания.


Данните за подслушани 32-ма политици бяха изнесени от съпредседателя на "Демократична България" Атанас Атанасов, впоследствие и потвърдени от служебния вътрешен министър и вицепремиер Бойко Рашков. Той дори съобщи, че и служебният премиер Стефан Янев е сред подслушаните, без да уточнява на какво основание. Самият Янев също го потвърди, но не е коментирал темата по същество, а обяви, че ще изчака резултатите на проверката.




От сайта на Националното бюро за контрол на СРС става известно, че бюрото е решило да направи изрична проверка дали служебният премиер Стефан Янев е бил подслушан. Искания за такава проверка са отправили и от "Изправи се! Мутри вън", съобщи "Сега".


В отговор до "Дневник" от Националното бюро за контрол на СРС казват, че между 21 и 27 май още над 30 души са поискали да бъде направена проверка. Всеки от тях ще бъде уведомен индивидуално за резултата. Не се уточнява дали има политици сред поискалите проверка.


В четвъртък, 27 май, адвокат Николай Хаджигенов (от "Изправи се! Мутри вън") заяви пред "Нова телевизия", че има информация, че са подслушвани над 80 политици на две вълни - по време на антиправителствените протести и преди изборите на 4 април 2021 година. Той не разкри повече данни.


От ГЕРБ продължават да твърдят, че изнесените данни са манипулативни и чрез тях се "цели скандал, който да отвлече внимание от едноличния произвол на президента Румен Радев и служебното му правителство".


Всичко за скандала с подслушването - тук.


Колко трябва да продължи проверката?


Началото на проверката е на 21 май, петък, когато Софийската градска прокуратура съобщи, че е възложила на Националното бюро за контрол на СРС да започне проверка в МВР, ДАНС и ГДБОП, дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР и ДАТО за това дали са подслушвани политици.


Пред "Свободна Европа" на 25 май юристът от "Демократична България" Атанас Славов изрази притеснение, че проверката се бави. "Отнема вече почти седмица извършването на подобни проверки, което е малко изненадващо предвид това, че регистърът за прилагане на специални разузнавателни средства всъщност е регистър, който може буквално за часове да бъде обработен за съответния период и да се излезе с информация. Аз в такъв случай намирам за притеснително, че на службите им отнема толкова време", коментира Славов.


"Процедурата е доста сложна. Трябва да се проверят много масиви, разпореждания, данни за разследвания. Това може да отнеме 3-4-5 месеца", коментира пред "Дневник" експерт, пожелал анонимност. По думите му много е важно и каква точно ще е задачата, която служителите на бюрото ще получат. "Може да поръчат да се проверят само по имена на политици, но ясно ли е кого смятат те за политик", коментира още експертът. Според него, за да се установи дали е имало незаконно подслушване, трябва да се прегледат хиляди разпореждания за прилагане на СРС.


В отговора до "Дневник" от бюрото пишат, че са определени проверяващи групи, които извършват проверки по всички процедури в закона за прилагане на СРС. "Проверките обхващат период от началото на 2021 година до настоящия момент и не се ограничават с информация, изнесена в медийното пространство за определен брой лица." Бюрото съобщава още, че резултатите ще бъдат отразени в доклади на проверяващите групи и "при наличие и данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване и унищожаване на придобита през тях информация, Националното бюро ще сезира органите на прокуратурата."


30, 80... политици, министри или... близки до тях хора


Един от ключовите въпроси е колко хора са били подслушвани и кои са те. Той няма как да получи еднозначен отговор, защото едва ли са искани поименни разрешения за отделни хора. Законът позволява политици, министри, опозиционни лидери и членове на партии, въобще всеки да бъде прихванат покрай други лица, без срещу тях специално да са приложени СРС или да има разследване. Т.е. ще трябва да се изясни какви разследвания са станали повод за проверките и разрешаването на специални разузнавателни средства. Възможно е сред засегнатите и подслушани да са журналисти и граждани.


"Националното бюро не разполага с информация кои са лицата, за които се твърди в медийното пространство, че има неправомерно прилагане на СРС." В тази връзка е необходимо всеки гражданин, който счита, че спрямо него са прилагани неправомерно СРС, да подаде сигнал пред бюрото", пише още в отговорите от институцията.


Кой съобщи за подслушването - тук
Какво каза служебният вътрешен министър Бойко Рашков - тук
Повече за това какво позволява законът - тук
Коментар на съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов - тук
Какво съобщиха от прокуратурата - тук


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK