Юпито на ГЕРБ и протеже на Каракачанов: кои са другите засегнати от санкциите на САЩ

© Дневник

Минути след като Министерството на финансите на САЩ оповести санкциите за Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков и свързани с тях 64 юридически лица, Държавният департамент (аналог на Външно министерство) добави още три имена, които са засегнати от закона "Магнитски" заради участие в "сериозна корупция" - бившият зам.-министър Александър Манолев, бившият председател на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и нейният главен секретар Красимир Томов.

На тях и техните семейства се забранява да влизат в САЩ. Спрямо тях е приложен Член 7031(с). Това е част от Закона за Държавния департамент, чуждестранните дейности и свързаните с тях бюджетни средства. В конкретния случай става дума за закона за фискалната 2021 г., която в САЩ започва на 1 октомври 2020 г. и завършва на 1 октомври 2021 г. Решението е на държавния секретар на САЩ, механизмът по Член 7031(с) се подновява всяка година с одобряването на поредния годишен бюджет на министерството. Дори да отпадне в някакъв момент, самите санкции срещу конкретни граждани не спират да действат.

С решение на Службата за контрол над чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ санкциите за тримата са блокиране (замразяване) на цялата собственост, право на собственост и други собственически права в САЩ, забранени са всякаква транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ или извършвани транзитно през САЩ, отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост или друг собственически права на санкционираните. Забрана под каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването под каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки и услуги от такова лице.

Предсрочните парламентарни избори на 11 юли: какво трябва да знаете.

Днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза на пресконференция, че поема вина единствено за Манолев, защото е назначен за зам.-министър с неговия подпис. "Поемам вина за Манолев, помните, че беше отстранен като зам.-министър и изведен от партията", каза Борисов.

От пресцентъра на ВМРО съобщиха за "Дневник", че няма да коментират попадането сред санкционираните на Петър Харалампиев, предложен на държавен пост от партията.

Още политически реакции - тук.

Стремглавото издигане на Александър Манолев

Александър Манолев започва професионалната си кариера в Националното сдружение на общините, където отговаря за подготовката на проекти за европейско финансиране. През 2015 г. е назначен е за заместник-министър на Николина Ангелкова в Министерството на туризма във второто правителство с министър-председател Бойко Борисов. През 2016 г. поема управлението на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Ръководи агенцията до избирането му за народен представител на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. Тогава като кандидат за депутат от ГЕРБ в Сандански той получава 6703 преференциални гласа, което го нарежда на трето място в цялата страна по получени преференции (след лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова). В близка до управляващите медия излиза материал за него, в който е наречен "юпито на ГЕРБ". В третото правителство на Борисов е зам.-министър на икономиката в кабинета на Емил Караниколов (който е сменен през лятото на 2020 г. заради съмнения за връзки с депутата от ДПС Делян Пеевски).

Името на Манолев става популярно за обществото покрай скандала с луксозните къщи за гости, строени с пари по европроекти за селски туризъм, а ползвани като частни домове. През април 2019 г. Манолев подава оставка няколко часа след като се разбира, че Върховната касационна прокуратура го проверява заради медийни сигнали за злоупотреби със средства на Европейския съюз. Повод става съвместно разследване на сайтовете "Бивол" и "Благоевград нюз", според което зам.-министърът е собственик на парцел, върху който е построена "къща за гости", която се използва за частна вила. За имота са отпуснати 380 хил. лв. по европейски проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони, посочват двете издания. Плащането е одобрено от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) през декември 2015 г., когато Манолев е назначен за зам.-министър на туризма. Имението е от половин декар, но не е функционирало като семеен хотел за развитие на селски туризъм, сочи разследването.

Според разследването Александър Манолев купува терена от 1.8 хил. кв.м по пътя между Сандански и курорта Попина лъка в началото на 2013 г. от фирмата Ди Ди Ви. След това учредява право на строеж на "жилищна сграда - къща за гости" с разгъната площ половин декара на фирмата "Агротрейд - Ана Димитрова" ET. През октомври същата година правото на строеж на "Агротрейд" е допълнено с ограда, басейн и паркоустройство. Специалната екстра на къщата е, че има тръбопровод 3 км, който осигурява минерална вода от Сандански, пише "Биволъ". В публикацията се казва още, че фирмата е спечелила субсидия от фонд "Земеделие" от 390 хил. лв. по европейската програма, за да построи къща за гости. Общата стойност на проекта е 564 хил. лв. Строежът приключва успешно през октомври 2015 г. и е приет почти без забележки. По това време шеф на фонда е тогавашният министър на земеделието Румен Порожанов.

"Нямам никаква собственост в Сандански. През 2012 г. притежавах имот, който продадох на споменатото от вас дружество. Мястото не е декларирано, защото няма как да декларирам нещо, което не е моя собственост. Сделката е направена още през 2012 г., когато съм бил в частния сектор", коментира Александър Манолев пред "Биволъ".

Проверката на "Биволъ" в кадастъра и Имотния регистър показва, че Манолев има множество сделки за земи в района на Сандански и имотите са на негово име, се допълва в разследването.

Името на Манолев се появява в изтеклите през миналата година аудиозаписи с глас като на Бойко Борисов. Тема в него са проверките, които властите правят в къщите за гости. От част от разговора се разбира, че премиерът е предварително информиран, че Манолев ще бъде обвинен от прокуратурата. Той говори за среща сутринта с "Влади Горанов беха, Сотир, Гешев, по телефона и се смеят." От обяснението не става ясно дали пред тях говори по телефона или те присъстват на разговора, но 24 април 2019 е сряда - преди време премиерът беше казал, че всяка сряда събира главният прокурор и службите на оперативка при него.

На 25 април 2019 г. на Манолев беше повдигнато обвинение за престъпление, засягащо финансовите интереси на Европейския съюз. От казаното в записа се разбира, че целта е да се удари и кандидатът за евродепутат от БСП Елена Йончева, която в този момент атакува често премиера, включително и с разпространението на твърдението, че е купил къща в Барселона за млада жена.

"Манолев ще изгори, ще му повдигнат днеска, утре обвинение и ще го съсипем. Аз го предупредих. Аз ще изгоря всичко, за да изгори Елена Йончева. Един няма да пощадя от наште", казва човекът, за който се твърди, че е Борисов. "Сега съм пратил полицията, ако се окаже, че и там като при Манолев не са ходили гости, изведнъж си разследваща журналистка, ама свекър ти не го разследваш", се чува на записа.

През февруари тази година Върховния административен съд (ВАС) отмени решението на Административен съд - София-град, по дело от 2019 г., с което се потвърждава установен от антикорупционната комисия конфликт на интереси при Манолев. Върховните магистрати върнаха делото за ново разглеждане от нов състав. Срещу Манолев се води и наказателно дело, по което той е обвинен от прокуратурата в злоупотреба и фалшифициране на документи с цел получаване на европейска помощ.

Според решението на антикорупционната комисия КПКОНПИ той е в конфликт на интереси покрай къщата за гости и му наложи 10 хил. лв. глоба. КПКОНПИ твърди, че докато е бил зам.-министър, той е участвал и в управата на Държавен фонд "Земеделие", който е диспечер и контрольор на средствата от ЕС по Програмата за развитие на селските райони, финансираща строителството на обекти за селски туризъм.

Прокуратурата пък твърди, че Манолев е действал с подставено лице за къщата си за гости край Сандански - формално получател на средствата е фирма на Ана Димитрова, дъщеря на детегледачката на сем. Манолеви. Освен това стана известно, че Димитрова е представяла неверни документи, че е земеделски производител, за да ползва европомощите.

Паспорти срещу пари

Ден преди съобщението за санкциите, изданието EurActiv съобщи, че държавният департамент на Съединените щати е предупредил България, че ако иска жителите ѝ да се възползват от безвизово пътуване, трябва да се справи с бъркотията, станала печално известна като схемата "паспорти срещу пари". Официални документи, проучени от българското издание на EurActiv, сочат, че Вашингтон иска паспорти да се издават само на хора, които не са заплаха за вътрешната сигурност на САЩ. Говори се за документи от Министерството на външните работи в София, където се цитират американски служители с имена, настояли за истинска реформа в Държавната агенция за българите в чужбина. Изданието обръща внимание на обвиненията от прокуратурата към председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев през 2018 г., а самият Харалампиев бе арестуван.

Харалампиев е бивш зам.-областен управител на София в кабинета "Борисов 2", когато ВМРО и НФСБ бяха коалиционни партньори на ГЕРБ и Реформаторския блок (2014-2017). През 2017 г. той е назначен за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. ДАБЧ е в ресора на ВМРО и в периода 2015-2017 г., тогава ръководител на структурата е Борис Вангелов, бивш депутат от "Обединени патриоти".

В края на октомври 2018 г. Харалампиев бе арестуван след разследване на корупционна схема за незаконно издаване на български паспорти. При спецакцията в агенцията бяха задържани общо над 20 души. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, признава, че Харалампиев е негова номинация. Добавя, че е готов "да се гръмне на площада", ако дори и с една стотинка от Македония или друга държава е финансирана партията.

В крайна сметка обвинения получават четирима души, а от тях само Харалампиев и секретарят на агенцията Красимир Томов, също попадащ под санкциите на САЩ, бяха задържани под стража.

През юни 2019 г. Харалампиев бе пуснат от Апелативния специализиран съд срещу гаранция от 100 хил. лева.

През януари тази година делото срещу Харалампиев тръгна. Специализираната прокуратура го предаде заедно с още трима души, обвинени за участие в престъпна група за подкупи, търговия с влияние и пране на пари. Сред обвинените е и бившият главен секретар на агенцията Красимир Томов, който също попада в санкциите на САЩ.

Според обвинителния акт, внесен в съда, от началото на юли 2017 г. до 29 октомври 2018 г. като длъжностно лице Харалампиев е ръководил престъпната структура като лично е искал и получавал подкупи за издаване на удостоверения за български произход на чужди граждани - в някои случаи експресно (дори в рамките на един работен ден), без законово основание. Харалампиев е притискал със заплахи за наказания и уволнение заместник-председател на агенцията той да подписва заповедите за издаване удостоверенията и самите удостоверения, както и останалите актове по процедурата за издаването им.

Красимир Томов ще отговаря по три обвинения. Освен за участие в престъпната група той е обвинен за търговия с влияние и изпиране на пари. В обвинителния акт прокуратурата твърди, че той е държал 181 930 евро, 152 770 лева, 32 250 щатски долара и 15 британски паунда с обща левова равностойност 563 936.93 лева в банков сейф, като парите не били декларирани. Същевременно той е знаел, че сумата е придобита от тежки умишлени престъпления, извършени от престъпната група.

Повече за санкциите на Пеевски, Божков и Желязков четете тук.
Повече за реакциите след обявените санкции четете тук.
Ще има ли нови санкции от страна на САЩ четете тук.
Какви са реакциите в социалните мрежи четете тук.