Пловдивският архитект Петър Петров поема управлението на института на недвижимо културно наследство

Скрийншот от изслушването на Петър Петров

Скрийншот от изслушването на Петър Петров



Трикратният носител на награди в националния конкурс "Сграда на годината" арх. Петър Петров оглавява Националния институт на недвижимо културно наследство (НИНКН), след като спечели обявения преди месеци конкурс за директор на института. Другият кандидат за поста, Даниела Джуркова, не е набрала необходимия минимум точки, съобщи Министерството на културата на сайта си.


Петров има близо 15 години професионален опит в областта на културното наследство и работа по над 75 обекта - недвижими културни ценности, както и над 13 години управленски опит. Той е магистър от катедра "Теория и история на архитектурата" - ВИАС, като има специализации в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция. Стипендиант е на френското правителство. Работил е в 4 френски архитектурни бюра, а също и в НИНКН като експерт в община Асеновград, старши експерт и главен архитект на район "Централен" в Пловдив. Бил е управител на "Архитектура и наследство" ООД в Пловдив.





Като главен архитект на район "Централен" в Пловдив Петър Петров е успял да разбере защо не работи Законът за културното наследство, посочи самият той по време на изслушването си в Министерството на културата. По думите му при сблъсъците си със собственици на сгради паметници на културата е разбрал защо тези хора не пазят наследството на България, защо не го припознават като свое и се опитват да го разрушат или да заобиколят законите.


Първата задача на института е да разбере защо българинът не иска да пази своето културно наследство, защо иска да го унищожи

Петър Петров,
директор на НИНКН

Според арх. Петров Законът за културното наследство не работи, а би могъл да работи при определени обстоятелства. В него липсва нещо основно - солидарност, посочи новият директор на НИНКН. "Голяма част от културното наследство са частните сгради. Поддръжката им изисква много, много, много средства, а те са изцяло отговорност на собствениците. Когато държавата открие археология в частен имот, тя автоматично става държавна, а ангажимента по поддръжка е за сметка на частното лице. И оттам се получават огромни проблеми и много пъти дори не научаваме, че е открито нещо. Няма солидарност в закона", заяви арх. Петров. По думите му фонд "Култура" е празен. "Там няма и една стотинка. Няма механизъм, по който тези фондове да бъдат контролирани", добави той.


"В първоначалната си форма по времето на проф. Тодор Кръстев НИНКН е имал 2700 служители. В момента те са 45. Институтът беше постепенно обезобразяван и когато ГЕРБ дойде на власт, той беше в едва дишащо състояние със 102 работещи. Тогава директорът, г-жа Йорданка Кандулкова, пожела увеличаване на състава с още 70 и беше незабавно уволнена. Впоследствие последваха пенсионирания и уволнения, които доведоха института до това мизерно състояние", каза в интервю за "Дневник" министърът на културата Велислав Минеков. Наскоро Минеков обяви, че е получил множество сигнали за корупция, свързани с недвижимите паметници на културата в Пловдив.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK