Картата на висшето образование ще се актуализира всяка година

Картата на висшето образование ще се актуализира всяка година

© Юлия Лазарова



Публикуваният за обществено обсъждане проект за Национална карта на висшето образование в България ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за подбор на индикаторите в документа, за да отчете още по-добре спецификите на висшето образование по региони и висши училища.


Това беше подчертано на публичното обсъждане на проекта за Карта на висшето образование, организирано от Министерството на образованието и науката днес, съобщи пресцентърът му. В него участваха ръководството на Съвета на ректорите на висшите училища в България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети и други заинтересовани институции.


Числата в Картата са обективни и са взети от съответните регистри и бази данни в държавата. Те ясно показват къде има концентрация на предлагано висше образование, както е в Югозападния район, и къде има недостиг, какъвто е примерът със Северозападния район.




От данните се вижда също, че въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти.

Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома.


В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са "Биотехнологии", "Филология", "Растениевъдство", "Електротехника, електроника и автоматика", "Машинно инженерство", "Спорт", "Животновъдство" и "Горско стопанство".


Една от възможните причини за отпадане на студенти е трудното следване, друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление.


Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс, 7-8% - между втори и трети курс, 1-2% - между трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират.


Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование като например в "Медицина" и "Фармация". Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование - между 74% и 78%.


Свиване на университети и специалности


Преди шест години за последен път кабинетът удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе до размествания в Картата на висшето образование през следващите няколко години.


От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26%. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са "Икономика", "Администрация и управление", "Туризъм". В същото време други като "Математика" и "Информатика и компютърни науки" бяха увеличени с 5-8%.


В дискусията министърът на образованието Николай Денков отбеляза и други важни аспекти на Картата на висшето образование. "Има висши училища, чиято дейност не може да бъде отразена изцяло чрез числата в документа. Такова е Висшето военноморско училище във Варна. Поради спецификата на професията на моряка много от неговите възпитаници работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те участват в икономическото развитие на страната, тъй като изпращат средства на своите семейства в България. Този принос обаче в момента не се отчита по съответния начин в официалните регистри, които използваме за Картата", каза министърът. Според него такива специални случаи трябва да бъдат изрично отбелязани и обяснени в документа.


Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. "Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки", смята министър Денков. Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система.


Според него в същото време трябва да се подобри значително качеството във всички висши училища чрез засилване на научната и научно-приложната дейност на преподавателите и студентите, включването им в международните университетски и научни мрежи и осъвременяването на учебното съдържание и формите на преподаване.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3493 Неутрално

    Май по-точно би било да се каже, че Шагреновата кожа на Вишуту образуванийье ша са актуализира всяка година.

  2. 2 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 1176 Неутрално

    В България , за съжаление висшето образование си остава полувисше ...

  3. 3 Профил на nit091063343
    nit091063343
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Като изключиш медицината, почти всякакво друго висше в БГ си е загуба на време.

    Мода е ПКП
  4. 4 Профил на vjo23696630
    vjo23696630
    Рейтинг: 331 Весело

    Много числа и анализи има в статията-
    Липсва най-важното-с колко пари и къде може да се вземе диплома
    От хората по върховете се ориентираме -
    Симеоново и някакъв полумакедонски са водещите

  5. 5 Профил на Аз
    Аз
    Рейтинг: 634 Неутрално

    Реален случай:
    Шуменски университет преди 4 години, специалност ГБ:
    По списък 18 студента - посещават - 5.
    Втори курс:
    1 заминава за чужбина и прекъсва.
    1 нередовен почва да посещава.
    Трети курс - още един заминава за чужбина, но не прекъсва.
    Четвърти курс:
    след 6 дни на дипломна защита се явяват 2-ма.
    2-ма остават за догодина(единият е в чужбина и от там получава пари, затова не бърза да завършва).
    Може ли някой журналист да провери колко пари на данъкоплатците, включително и от ЕС са изхарчени през тези 4 години за тази специалност, която произвежда цели 2-ма завършили с дипломи?

  6. 6 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3493 Неутрално

    А, и да допълня статията с още едни изнесени данни:

    18% от кандидатстудентите са за математика, информатика, медицина.
    Студентите за икономика, администрация, туризъм са 63%.

    Дет' са вика - No comment !

  7. 7 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1315 Неутрално

    В България , за съжаление висшето образование си остава полувисше ...
    —цитат от коментар 2 на pro_bono


    Тая година завод за полупроводници, догодина за цели! Ха-Ха-Ха!!!

  8. 8 Профил на Аз
    Аз
    Рейтинг: 634 Неутрално

    Тук е пропусната една схема:
    Записва се специалност за която за семестъра се плаща 180лв(общо 360 на година), изкарват се 4-ки и петици и се хваща стипендия. Това са около 800лв на година, някой платен стаж още 500лв. От турците са още около 4000лв на година. Учи се до трети курс и после се записва друга специалност - от първи курс - и така още 3 години.

  9. 9 Профил на karatista
    karatista
    Рейтинг: 2644 Неутрално

    от пусто в празно, вървят едни заплати, а стоим на дъното на всякакви класации. и 100 карти да направят същата работа и новите като старите

  10. 10 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5321 Неутрално

    Местата във ВУЗ-овете трябва да се намалят с 50% и да се помисли за специалностите

  11. 11 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4164 Неутрално

    Нормална тенденция, като се има предвид какво се получава на входа в системата. Да не мислите че в щатите е различно, или във Франция?
    Отменянето на стария принцип на ограничения прием по способности (numerus clausus) и демократизацията на достъпа до системата на висше образование естествено води до повече отпаднали, не са готови децата.

  12. 12 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1521 Неутрално

    Не могат да стигнат до дьржавни изпити изобщо, защото и в училищата преди това им пишат фалшиви бележки. Изобщо на базата на никакви знания.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK