Зоната на здрача: Държавата продължава да крие как е наела руски дълбачки без търг

Зоната на здрача: Държавата продължава да крие как е наела руски дълбачки без търг

© Община Варна



Повече от година Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" и едноличното акционерно дружество "Транспортно строителство и възстановяване" отказват информация за това как и защо са похарчили без тръжни процедури 350 млн. лв. бюджетни средства. Те бяха платени на руската компания "Гидрострой" за удълбочаване на плавателни канали в Пристанище Варна. А докато това мълчание става все по-дълбоко, досегашният председател на Управителния съвет на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Георги Тодоров бе назначен за служебен министър на транспорта и информационните технологии. Той безспорно е един от хората, които знаят


всички тайни около сделката


"Дневник" изпрати отново въпроси и до ръководеното в момента от Тодоров министерство на транспорта. Политиката на "осветяване", започнала в други ведомства, засега не беше приложена и за 10 дни отговори не бяха получени.




Историята влезе в новините в края на април миналата година, когато кабинетът на Бойко Борисов обяви началото на работата по удълбочаването на плавателните канали между морето, Варненското езеро и пристанище "Варна - запад". За дейността още през есента на 2019 г. правителството на Борисов отпусна финансиране в размер на 350 млн. лв. То мина най-напред през държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", управлявано по това време от Георги Тодоров. Без търг за възлагане на обществена поръчка предприятието сключи споразумение за "Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2, пристанище Варна - инженеринг" с търговското дружество "Транспортно и строително възстановяване", което е 100% собственост на държавата чрез транспортното министерство.


Тъй като очевидно е нямала капацитета и технологичната готовност за изпълнение на дейностите по споразумението, от своя страна то


веднага и отново без процедура по обществена поръчка


нае калининградската "Гидрострой".


Въпросите, зададени от "Дневник" още в началото на май 2020 г., трябваше да изяснят основанието, на което при избора на руската компания е бил заобиколен Законът за обществените поръчки. Техните отговори безспорно биха дали възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". В тази формулировка на Закона за достъп до обществена информация "Пристанищна инфраструктура" и "Транспортно строителство и възстановяване" се вместват като "задължени субекти" без каквито и да е уговорки.


Защо е тайна как руски дълбачки са наети по проект за 350 млн. лв. - тук


След дълги увъртания, трудно защитими откази и очевидни премълчавания, но и след решение на Варненския Административен съд през есента на м.г. бе предоставена само част от поисканата информация. Тя съдържаше по-скоро данни за административните отношения между държавното предприятие и търговското дружество на транспортното министерство. Отново


в зоната на здрача обаче останаха причините, поради които "Гидрострой" бе получила 350 млн. лв.


от българската държава при осигурена липса на конкуренция.


През октомври м.г. "Дневник" изпрати нови заявления по Закона за достъп до обществена информация. Те трябваше да направят публично достояние споразуменията и договорите, подписани между "Пристанищна инфраструктура", "Транспортно строителство и възстановяване" и "общество с ограниченной ответвеностью "Гидрострой".


Този втори опит за публичност при харченето на бюджетни средства обаче отново завърши без успех.


Предприятието, чийто председател на Управителния съвет е бил сегашният служебен министър на транспорта Георги Тодоров "онемя" с мълчалив отказ да предостави исканата информация. А търговското дружество на държавата отново скри поисканата информация с оправдания за


"търговска тайна" и страх от нелоялна конкуренция


Плавателният канал №2 между Варненското и Белославското езеро.

© Капитал

Плавателният канал №2 между Варненското и Белославското езеро.


В усилията си да не разкрият условията по договора с "Гидрострой" адвокатите на "Транспортно строителство и възстановяване" стигнаха дори дотам, че изискаха съдебно разрешение да получат информация за гражданското състояние на заявителя, поискал информацията в качеството си на журналист (авторът на този текст - бел. ред.).


Целта на този ход по-късно се оказа събирането на данни за евентуалното участие в търговски дружества на членове на семейството му и лицата от кръга на служебните му контакти. Отговорът на защитата, осигурена от правния екип на Фондация "Програма достъп до информация" беше ясен:

"Заявителят е журналист и именно в качеството си на такъв подава заявления и получава информация от задължени субекти. Получената информация той използва за медийни публикации, а не за да копае конкурентно пристанище в Мичурин." По тази причина "личните и обществени характеристики на заявителя - семейно и имотно състояние, или участие в търговски дружества бяха определени като напълно несъотносими към делото, заведено пред Варненския Административен съд.

В крайна сметка с решение от 17 май 2021г. отказът на "Транспортно строителство и възстановяване" да предостави поисканата информация беше отменен със съдебно решение. С него директорът на дружеството бе задължен да се произнесе отново по отправените му въпроси, като се съобрази с указанията на съда по тълкуването и прилагането на Закона за достъп до обществена информация.


Накратко те гласят следното:

Както държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", така и "Транспортно строителство и възстановяване" са публични организации по смисъла на закона. Поисканата информация е обществена и касае изразходване на публични държавни средства. По тази причина тя се определя като свързана с обществения живот в България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на субектите, задължени по закона. "От изброените в заявлението документи става ясно, че поисканата с него обществена информация не представлява търговска тайна", пише в решението на Варненския Административен съд, а освен това "в случая е налице надделяващ обществен интерес". Въпреки това от страна на директора на "Транспортно строителство и възстановяване" Божидар Джелебов последва нов отказ да обясни как и защо е похарчил без търг 350 млн. лв. държавен ресурс.

Докато въпросите и липсващите отговори обикаляха административните съдилища, още на 2 юли м.г. удълбочаването на водните пътища през Варненското езеро започна с бързи темпове. Но данни само от първите пет дни на август м.г., отразени в онлайн платформата Marine Traffic, показаха, че през това време единствено работещата по това време дълбачка на "Гидрострой" - Glanford, се е движила само в една отсечка. Тя е от входа на плавателните канали във Варненското езеро до


пристанището "ТЕЦ Езерово", собственост на Ахмед Доган


Как държавата бързо разчисти пътя към пристанището на Доган - тук.


В комбинация с усърдно осуетения достъпа до публична информация тези данни от архива на Marine Traffic разчистиха широк терен за публично споделяни съмнения и въпроси. Сред тях са например дали ДПС е установила траен контрол върху структурите на Министерството на транспорта. Както и дали назначаването на Георги Тодоров в служебния кабинет гарантира запазването на това влияние до формирането на ново редовно правителство.


Тодоров беше зам.-министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски. По това време ведомството беше оглавяване от Данаил Папазов - човекът, основал по-късно компанията си "Сигда", през която ТЕЦ "Варна" и пристанището й бяха "прехвърлени" във владение на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.

Данни от Marine Traffic, които показват, че удълбочаване на Варненското езеро през август 2020г. се извършва единствено до мястото, където се намира пристанището на ТЕЦ "Варна"

© Дневник

Данни от Marine Traffic, които показват, че удълбочаване на Варненското езеро през август 2020г. се извършва единствено до мястото, където се намира пристанището на ТЕЦ "Варна"


Източници на "Дневник" в "Пристанище Варна твърдят" също, че макар и формално санкционираният от САЩ за корупция Делян Пеевски от години да е твърде далеч от управлението на порта, той никога не си е тръгвал оттам. През 2001 г. само на 21 години Пеевски внезапно бе назначен за председател на Борда на директорите на пристанището. Една от обсъжданите хипотези, които логично заемат мястото на отказваната официална информация е, че трансферът на 350 млн. лв. към руската "Гидрострой" без търг по всяка вероятност е уредил "висящи" трансгранични задължения, свързани с Пеевски. Или с две думи - сделката за удълбочаване на каналите във Варненското езеро е обслужила частни бизнес отношения и държавата крие всичко около нея.


А междувременно в началото на юни 2021 г. единствената дълбачка, която в момента работи във Варненското езеро - Westford, се оказа пререгистрирана под български флаг. Според източници на "Дневник" подобно действие ще позволи на кораба да оперира в български териториални води, без от тук нататък да е необходимо получаването на специално разрешение от Министерския съвет, а и връзката с руската компания "Гидрострой" ще остане на заден план.


Пререгистрирането на Westford под български флаг препраща отново и към недоказуемите към момента твърдения, че зад регистрираната в Калининград "Гидрострой" всъщност стоят и български собственици.


За Westford в България по всяка вероятност ще има работа и след приключването на удълбочаването на пристанище Варна. Още през февруари т.г. директорът на "Пристанище Бургас" Ивайло Иванов обяви, че предстои удълбочаване на порта, за да могат в него да влизат и кораби от типа "Панамакс".


Докато укриването на официалните документи по сделката за удълбочаването на Варненското езеро продължава, като обяснение остават само неофициалните твърдения. Основанието за това е отказът на "Пристанищна инфраструктура" и "Транспортно строителство и възстановяване" да отговарят на въпросите на гражданите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK