Доклад: Антикорупционните институции - все по-неефективни и с все повече проблеми

Снимката е илюстративна

© Надежда Чипева

Снимката е илюстративна



Ефективността на антикорупционните институции се понижава още повече през последната година, все така няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание и затвор, като масово разследванията, които стигат до съда, са по казуси, които не съставляват никакво престъпление. Доверието в антикорупционните институции също е ниско и продължава да пада, а проблемите на тези институции се задълбочават.


Това са част от изводите на втория доклад на Антикорупционния фонд "Антикорупционни институции - 2020 - проблемите се задълбочават". Анализът е продължение на започнатото от организацията миналата година ежегодно независимо гражданско наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта.


То включва: анализ на 45 знакови наказателни дела за периода 2014 - 2020 (за 2020 са добавени пет нови казуса и е проследено развитието на неприключилите от миналогодишното изследване) и оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за 2020 година. Анализът включва и 18 случаи на наказателно преследване за предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на местната власт, които дават сходна картина с положението на централно ниво.




Резултатите от доклада за 2019 година - тук
Пълният текст на изследването за 2020 година -
тук


Според директора на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев докладът показва, че проблемите в антикорупционните институции се задълбочават все повече. "В България има една много по-извратена корупционна машина, в която се сливат интереси на политици, магистрати, на най-различни хора, заемали позиции в редица институции, на силоваци и мутри, на държавна администрация", коментира още Станкушев.


Обвинения за неща, които не са престъпления


"На пръв поглед липсата на осъдителни присъди изглежда като най-големия проблем на системата на наказателно правосъдие. Анализът на казусите, завършили с оправдателни присъди, обаче показва, че много по-голям проблем за върховенството на правото в България би имало, ако подобни обвинения постигаха осъдителни присъди. Окончателно завършили казуси вече има натрупани достатъчно, за да могат да се откроят много притеснителни тенденции, т.е. не става дума за единични случаи. В мнозинството си достигналите до съдебно разглеждане и приключили към момента казуси разкриват, че високопоставени длъжностни лица са предавани на съд преимуществено за поведение, което не съставлява никакво престъпление", пише в анализа на Антикорупционния фонд.


Според експертите има обвинения, в които се вижда превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, отдавна изяснени в правната теория и практиката. "Наблюдават се и абсурдни логически конструкции при запълване в обвиненията на законовия състав на претендираното да е извършено престъпление с установената фактология по случая, особено що се касае до твърдените вследствие на инкриминираното поведение общественоопасни последици. След години на безплодно наказателно преследване накрая безпротиворечиво се установява, че такива всъщност няма никакви", констатира още докладът. "От изследваните 45 казуса в периода 2014 - 2020 имаме 21 окончателно приключили, от които 16 със съдебен акт, а пет са прекратени или въобще не е образувано наказателно производство. От тези 16 само три са приключили с осъдителни присъди. Това е огромна разлика спрямо останалите видове дела, когато става дума за борбата с най-значимата корупция", коментира един от авторите на доклада, адвокат Андрей Янкулов.


По думите му има едно много високо ниво на скрита корупция по високите етажи, която въобще не достига до съдебно преследване. Фактически огромна част от делата са такива, по които реално няма престъпление, но по тях нарочно се водят дела", заяви още адвокат Янкулов.


"На състоянието на наказателното преследване по обществено най-значимите корупционни казуси продължава да не се обръща никакво внимание от ръководството на прокуратурата или от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес, което логично води до изгубване на едно дело с например твърдени злоупотреби от министри за милиони левове сред общата статистика на разследваните пътни полицаи или данъчни служители на ниско ниво. Не е ясно дали въобще се анализират причините за провала на значимите наказателни дела за корупция, тъй като често финалът им е обвит в пълно информационно затъмнение и отсъстват каквито и да е коментари на ръководството на прокуратурата, особено на фона на активното медийно начало", е констатирано още в доклада.


На този фон липсва и прозрачност в работата на прокуратурата или ако я има, тя е избирателна - без никакви критерии по едни случаи се предоставя информация на обществото, а по други - не, дори и след изрични запитвания. "И през 2020 г. продължи тенденцията на шумно начало на наказателните преследвания по корупционни казуси, касаещи високопоставени държавни служители. Арестът и постоянната мярка за неотклонение задържане под стража, взета спрямо действащия министър на околната среда и водите Нено Димов по обвинение за безстопанственост, считана да е довела до водната криза в гр. Перник, бяха отбелязани като голямо постижение от държавното обвинение", припомнят авторите на анализа.


В него е отчетен и двойният стандарт на прокуратурата по различните казуси - в годината на явно публично противопоставяне между президента Румен Радев и главния прокурор Иван Гешев прокуратурата е започнала разследванията и е предявила обвинения срещу двама от президентските съветници за деяния, свързани със сигурността на информацията.


"Същевременно прокуратурата не откри достатъчно данни за престъпление при различни добили публичност източници на информация за предполагаемо корупционно поведение на министър-председателя Бойко Борисов и така и дори не започна официално разследване в нито един случай или поне не оповести такова. Решението да не бъде започнато разследване по процесуалния закон остава заключено в рамките на прокурорската институция и не подлежи на каквато и да е външна преценка за законосъобразност", пише още в изводите на доклада.


Частта от изследването, което е върху работата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и противодействие на конфликта на интереси, е с автор доц. д-р Наталия Киселова. Според анализа от близо 300 сигнала до антикорупционната комисия тя се е произнесла с решения за 122 от тях, като е установила конфликт на интереси при 30 от казусите. При 96 от сигналите става дума за местни управници - кметове, общински служители и други.


"Основната част от случаите, по които комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво - в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация. Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво са едва 26. Продължава да прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите. Често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба от лицата, заемащи публична длъжност", констатират още от Антикорупционния фонд.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK