Европейската комисия за медиите: Политическа намеса, липса на прозрачност и лоша среда

В доклада за 2021 година акцент се поставя на това, че все още е актуален въпрос е политическата намеса в медиите. Снимката е илюстративна.

© Велко Ангелов

В доклада за 2021 година акцент се поставя на това, че все още е актуален въпрос е политическата намеса в медиите. Снимката е илюстративна.



Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите, влошена работната среда, липса на безопасност на журналистите, липсата на яснота за това как са разпределяни държавни пари към определени медии са причините за безпокойство за Европейската комисия, които тя отбелязва в годишния Доклад за върховенство на закона, представен на 20 юли. В него акцент се поставя на това, че все още актуален въпрос е политическата намеса в медиите и липсата на законодателство, което да спира политици да притежават медии.


Документът, който прави оценка за всички държави в Европейския съюз, съдържа четири части: правосъдна система (независимост, качество и ефективност), борба с корупцията, плурализъм и свобода на медиите, взаимозависимост и взаимно ограничаване на институциите.


Основната констатация на доклада за България е, че безконтролността на главния прокурор Иван Гешев е притеснителна, изразява се и загриженост заради отсъствието на съдебен контрол над решенията на прокурор да откаже да започне разследване (повече за останалите констатации - тук). Докладът обхваща периода от публикуването на предишния документ (30 септември 2020 г.) до края на април 2020 г., т.е. последните месеци от живота на правителството на Бойко Борисов и 44-ото Народно събрание.




Какво пише в доклада в частта за медиите през 2020 година - тук


Европейската комисия акцентира върху няколко проблема, които будят "тревожност" или са "източник на притеснение":


- Липсата на прозрачност при медийните собственици;
- Липсата на гаранции и регулации за справедливо и прозрачно разпределяне на средствата за държавна реклама;
- Политическата намеса в медиите;
- Липсата на предприети мерки за директно подпомагане на медиите, засегнати от пандемията COVID-19;
- Работната среда и сигурността на журналистите.


Констатациите за медиите се припокриват с част от тези от миналата година (като това за липсата на прозрачност върху собствеността на медиите и отсъствието на правила за разпределяне на държавна реклама).
Прави впечатление, че в доклада се акцентира на промените в Закона за радио и телевизия, с които се транспонира директивата за аудио-визуални и медийни услуги.


Според евроекспертите с новите текстове "ще бъде подобрена независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ), особено като се гарантира, че тя ще следва обществения интерес, ще предприема действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги".


В доклада се обръща внимание, че правителството е увеличило бюджета на регулатора в отговор на притесненията, изразени в предходния доклад, че СЕМ няма необходимите ресурси за ефективно изпълнение на задачите си. "Въпреки че това е приветствано развитие, правителството намалява бюджета на регулатора. Нещо повече - остава да се види дали планираното увеличение ще бъде адекватно с оглед на допълнителни задачи, свързани с изпълнението на ревизираните правомощия", констатират от комисията.


За собствеността на медиите


"Собствеността на медиите все още не е напълно прозрачна въпреки редовни актуализации на публичния регистър на CEM", констатират от Европейската комисия. Хората, с които са говорили в България, са изразили опасения, че ситуацията може да бъде усложнена заради значителната концентрация на новинарски медии, състояла се през миналата година.


"Липсата на законодателство, което да пречи на политиците и партиите да притежават медии, изглежда сериозен проблем, като по-висок риск в това отношение е регистриран в телевизионния и вестникарския сектор. Въпреки че властите са поели ангажимент да предприемат стъпки, няма конкретни мерки за това", пише още в доклада.


От комисията отчитат като проблем и факта, че не е имало подкрепа за медийния сектор, пострадал от пандемията.


"Работната среда и безопасността на журналистите продължават да пораждат безпокойство. Достъп за публичната информация остава труден и журналистите продължават да са изправени пред политически натиск и автоцензура", отбелязват в доклада. От предишния документ са регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз на журналисти в платформата на Съвета на Европа", отбелязват от комисията. В доклада, без да се назова конкретно, се споменава случая с журналиста Димитър Кенаров, който беше бит и задържан по време на антиправителствените протести, като прокуратурата отказа да разследва случая.


"Другите сигнали засягат нападения и тормоз на журналисти, както и съдебни дела. Освен това пандемията доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 г. до български власти от "Репортери без граници", с която трябваше да отговорят на проблемите на свободата на пресата в България, включително аспекти като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределението на държавно финансиране за реклама и медии", е записано в доклада.


През 2020 година и 2021 година от международната организация "Репортери без граници", в чиято класация България е на 112-о място по свобода на медиите, отправяха призиви към българските власти да вземат мерки за проблемите с медийната среда. Преди изборите през април 2021 година те изпратиха 10 предложения, в които бяха засегнати отбелязаните и от Европейската комисия проблеми - за лошата среда, безопасността на журналистите и липсата на регулации при разпределянето на публични средства към медиите, с които да се подобри състоянието на медиите в България.


От организацията реагираха с пост в "Туитър" малко след публикуването на доклада, в който призовават новите управляващи да вземат спешно мерки за по-добра медийна среда.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK