Нагласите на българите: Не съм ваксиниран, искам разяснителна кампания

Нагласите на българите: Не съм ваксиниран, искам разяснителна кампания

© Велко Ангелов



Едва една трета отговарят, че са ваксинирани срещу COVID-19. Тези, които не са, посочват като основни причини, че имат достатъчно антитела, както и че препаратите не са достатъчно тествани. В същото време твърдят, че за ваксинирането се доверяват на научни публикации, а правителството трябва да стимулира процеса, като провежда разяснителна кампания за ползите.


Това показват данните от проучване на Talk Online Panels, представително за онлайн населението на България с извадка 1003 респондента и метод на регистрация - онлайн анкета. Изследването е по поръчка на "Дневник" и е проведено в периода 20-23 юли.


На ваксинационната кампания срещу COVID-19 от самото начало не ѝ върви - първо нямаше количества от предпочитаните иРНК ваксини, после се оказа, че желаещите като цяло не са много. Както правителството на Бойко Борисов, така и служебното твърдят, че провеждат информационна кампания, която основно се свежда до телевизионни интервюта на власти и експерти. Но резултатите от отговорите в изследването показват, че посланията явно не са достигнали до хората. Възможно е да са и недостатъчни или противоречиви.


Или антитела, или недостатъчно тествани ваксини




65% от участвалите в проучването отговарят, че не са ваксинирани. Според данните на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията около 80% са българите, които нямат дози срещу COVID-19 (18.5% имат поне една доза).


В изследването по поръчка на "Дневник" двете най-често посочвани причини да не са се ваксинирали са "Преболедувал съм и имам достатъчно антитела" (28%) и "Ваксините не са достатъчно тествани в сравнение с предишните" (25%).



Възможно е разнопосочното говорене в медиите да е довело до представата, че боледувалите не е нужно да се ваксинират (един от основните поддръжници на тази теза е имунологът от БАН и депутат от "Има такъв народ" проф. Андрей Чорбанов). Освен това облекчения да не се носят маски и да се посещават детски градини, дори и при висока заболеваемост, важат за ваксинирани, но и преболедували (сертификатът е валиден до шест месеца от положителния PCR тест).



Но според световната научна общност, както и според редица български експерти, имунитетът от преболедуване се различава от имунитета след ваксиниране. Грубо казано, защитата след ваксиниране се смята за по-качествена, по всяка вероятност и по-трайна. И не на последно място: разболяването крие риск от усложнения и фатален изход.


Препоръките на здравните власти сочат, че преболедувалите може да се ваксинират три месеца след заразяването, а ако човек се е инфектирал в периода между двете дози, следва да се изчакат шест месеца. (Още за имунитета след преболедуване и имунитета след ваксиниране четете тук)


Вяра на научни публикации и на никого


46% са посочили, че за ваксинирането вярват на научни публикации (като на този въпрос могат да бъдат дадени до три отговора). Вторият най-популярен отговор (35%) сред хората е, че не вярват на никого. 24% вярват на здравните власти, а 23% - на личния си лекар, а 8 % се доверяват на приятели.



В същото време повечето анкетирани (42%) заявяват, че правителството трябва да стимулира ваксинирането, като най-предпочитаният отговор е да има разяснителна кампания за ползата му (34%). Следващите най-често избирани са: "Не мога да преценя" (31%) и "С финансови стимули" (23%). От резултатите прави впечатление, че на този въпрос "Как правителството да стимулира ваксинирането" задължаващите стимули не се радват на особено одобрение: задължаването на медиците да се ваксинират събира 15%, а въвеждането на т. нар. ваксинационен паспорт на публични места е предпочетено при 14% от отговорите.


Толкова (по 14%) смятат, че трябва да има томбола с награди като в други държави (това беше популярно в САЩ) и че бизнесът трябва да бъде стимулиран да ваксинира служителите и работещите.


Кампания, която да популяризира ваксинирането, според хората трябва най-вече да дава информация за ползите и рисковете от ваксинирането (57%). На следващо място по популярност са отговорите, че кампанията трябва да показва ефектите от неваксинирането (20%), но и опцията за пълно отрицание: "Няма нужда от ваксиниране", която също събира 20% .


Според 17% е добре кампанията да бъде с лекари, а според 16% - с вече ваксинирани хора. Едва 8% от отговорите са, че кампанията трябва да показва популярни личности, които призовават за ваксиниране.


Какво очакват от бъдещото управление българите - четете тук


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK