Въглищните централи няма да се затварят с европейските пари

Атанас Пеканов

© snapshot webstreeming

Атанас Пеканов



Не сме обещавали затварянето на централите в Маришкия басейн в плана за възстановяване и устойчивост, заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов пред Народното събрание в четвъртък, където представи последния проект на националния план, с който България ще кандидатства за средства от европейския спасителен фонд.


Така Пеканов отговори на въпрос от ГЕРБ дали поемането на ангажимент за изграждане на заместващи мощности на мястото на въглищните централи не означава фактическо обещание за закриването на трите маришки ТЕЦ.


Пеканов потвърди, че служебното правителство няма намерение да предрешава въпроса и ще остави на Народното събрание и на редовно правителство да вземат окончателното решение по проектите, свързани с реформата в енергетиката в плана за възстановяване.




България и Нидерландия са единствените държави от ЕС, които още не са внесли плановете си за оценка от Европейската комисия, което е предварително условие за започване на финансирането, срокът за което изтече на 30 април.


Вицепремиерът заяви, че четвъртата версия на плана, изготвена от служебното правителство е по-амбициозна от досегашните, но оставя отворени въпроси, по които трябва да се произнесе парламентът.


Освен съдбата на въглищните централи Пеканов посочи като отворени и въпросът за реформата за върховенството на правото, както и активирането на заемната част от плана. Засега България кандидатства само за безвъзмездни средства от ЕС, но според министъра по-късно би могла да включи допълнителни проекти, като поиска за финансирането им с евтини кредити от ЕС.


Според него Европейската комисия предпочита да получи качествен план, отколкото да се бърза с внасянето му в Брюксел. Пеканов увери, че парите няма да бъдат загубени, но че "има риск от забавяне". Затова той призова депутатите да не се опитват да променят всички заложени в него реформи и проекти.


Най-много въпроси по време на изслушването бяха отправени за отпадналия проект за възстановяване на напоителната система за земеделието и плана за финансовото подпомагане на фирмите. Пеканов обясни, че предложението с 850 млн. лв. да се възстановят напоителните канали не е достатъчно разработено и все още се очаква да му бъде направена оценка на въздействието, за да може да кандидатства за одобрение от Европейската комисия.


По плана за възстановяване на икономиката Пеканов изрази готовност да обсъди с депутатите разпределението на заделените 1.2 млрд. лв., които сега са предвидени за преки помощи на бизнеса и за кредитиране на най-жизнеспособните компании.


Министър Пеканов отхвърли обвиненията на ГЕРБ, че намаляването на средствата за саниране ще позволи да бъде подобрена енергийната ефективност едва на една трета от 4300 сгради, които очакват безплатно саниране. Той поясни, че намалението е с 200 млн. лв. и се отнася само за еднофамилните сгради, като правителството предлага съфинансиране от 15% от страна на собствениците на сградите от най-висок клас, за да ги ангажира в по-бързото приключване на процеса, за което се настоява от Европейската комисия.


Пеканов увери депутатите, че пари не са насочвани за конкретни бизнес сектори, като средствата ще бъдат достъпни за всички, които са в състояние да предложат проекти, отговарящи на условията за финансиране по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, за който приоритети са зеленият и дигиталният преход и неувреждането на околната среда. Министърът обясни, че планът не е ориентиран към проекти за отделни български градове и области, тъй като не е имало разработени планове, които да могат да бъдат включени за краткото време. Пеканов подчерта, че Планът за възстановяване и устойчивост не е продължение на оперативните програми и че проектите, които могат да влязат в него, трябва да отговарят на много по-строги критерии за екологичност и цифровизация.


Томислав Дончев, който в правителството на ГЕРБ отговаряше за изработването на предишните три версии на плана, заяви от името на парламентарната си група, че "85% е редакция на предишните" и че няма възражения с концептуалната рамка. Той обаче заяви, че отпадането на проектите за напояването, за уличното осветление са грешка. Дончев посочи, че искането за съфинансиране от собствениците на сгради няма да проработи и че намаляването на парите за директно подпомагане на фирмите е неправилно.


Новата версия на плана на България за възстановяване и устойчивост беше представена миналата седмица от правителството. Тя съдържа 57 проекта и 43 реформи, с които България да модернизира икономиката си през следващите седем години. Според правителството по плана България ще получи безвъзмездно от ЕС 12.6 млрд. лв. и чрез тях ще може да привлече още 8 млрд. частни инвестиции до 2027 г.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK